Решение № 10877 от 14.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5417/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция "Земеделие" - Ямбол, подадена чрез гл. юрисконсулт Колева като процесуален представител, против решение 498 от 09.04.2024 г., постановено по адм. дело 72/2024 г. по описа на Административен съд - Ямбол в частта, в която е отменена негова заповед ЧР-25-34/31.01.2024 г. Касаторът излага доводи за неправилност на решението в обжалваната му част поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Прави искане за неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването срещу административния акт, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Т. В. Ч., чрез пълномощника си адв. Янкова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на направените за настоящата инстанция разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решението на Административен съд - Ямбол в обжалваната му част е отменена заповед ЧР-25-34/31.01.2024 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - Ямбол, с която на основание чл. 107, ал. 2 във вр. с чл. 108, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и чл. 3, ал. 3, т. 8 от Устройствения правилник на областните дирекции "Земеделие" (УПОДЗ) е прекратено служебното правоотношение с Т. В. Ч. - старши експерт в дирекция "АПФСДЧР", с придобит ранг V-ти младши, поради получена най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността "неприемливо изпълнение". За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в несъответствие с материалния закон и неговата цел при оценяването на държавния служител. След преценка на събраните по делото доказателства достига до извод, че атестирането е извършено при неспазване на установената процедура, регламентирана в Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА), което обосновава и противоречие на заповедта с материалния закон. По тези съображения отменя административният акт за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 146, т.3, т. 4 и т. 5 АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Законосъобразен и обоснован е изведеният извод, че оспорената заповед е постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правилно съдът приема, че индивидуалният работен план (ИРП) не е изготвен съобразно изискванията на чл. 9 НУРОИСДА. В нарушение на чл. 9, ал. 3 от подзаконовия нормативен акт целите в ИРП на оценявания служител са общи и не са в максимална степен конкретни, постижими, съгласувани с целите на административната структура като цяло и/или на административното звено и не са измерими по обем, качество и срокове, каквото е изискването на посочената норма. този извод е направен след анализ на петте цели, заложени в ИРП. В случая липсват както поставени конкретни срокове за изпълнение, така и конкретен брой справки, отчети и др. по всяка отделна цел, поставена в индивидуалния план. В този смисъл няма определени конкретни, измерими, постижими, ориентирани към резултати и определени във времето цели, нито са въведени конкретни изисквания към изпълнението, които служителят следва да реализира през периода 01.01.2023 -31.12.2023 г. Неспазването на това изискване опорочава целия процес на оценяване, тъй като констатираните нарушения при съставянето на работния план се отразяват и при оценката на изпълнението на длъжността съобразно чл. 14, ал. 1 НУРОИСДА, съгласно който оценяването се извършва въз основа на степента на постигане на целите от индивидуалния работен план и показаните компетентности. В мотивите на оценяващия ръководил за определяне на оценката за изпълнението, макар формално да са посочени целите в ИРП, те не са обсъдени конкретно нито относно степента на постигането им, нито показаните компетентности, сочещи на неприемливо изпълнение съгласно приложение 1 към чл. 15 НУРОИСДА. Правилно съдът приема, че изложените съображения съдържат общи констатации, не са конкретни и не почиват на обективно установими факти и обстоятелства, които могат да бъдат проверени. Позоваването на доклад от извършена планова проверка от Инспектора към МЗХ от 15.11.2023 г. за допуснати съществени пропуски в администриране на услугите на интернет страницата на ОДЗ - Ямбол, без конкретни факти и обстоятелства, касаещи дейността на служителя, не е достатъчно да обоснове годишна оценка "неприемливо изпълнение". Освен това годишната оценка е определена на база преценката на оценяващия ръководител, направена само за част от периода на оценяване, а именно месеците след междинната среща. Последната е проведена на 20.07.2023 г. и на нея е констатирано, че "изпълнява отговорно целите в индивидуалния работен план". Посочено е още, че оценяваният служител изготвя планове и отчети по линия на ЕУ, доклади и становища, свързани с мрежовата и информационна сигурност; събира, обобщава и анализира информация от разнообразни източници; проявява инициативност по отношение управление на административните услуги и поддържането на компютърната и копирна техника; работи добре в екип, помага на колегите си и има много висока компютърна грамотност и дигитална компетентност, които прилага успешно в работата си. Видно от направените констатации при провеждането на междинната среща служителят не е информиран за допуснати пропуски и слабости в работата си, които евентуално да коригира при осъществяване на вменените му с длъжностната характеристика функции и при реализиране на поставените в ИРП цели. При тези данни правилно съдът приема, че в противоречие с изискванията на чл. 6, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 18 НУРОИСДА годишната оценка отразява показаните от служителя професионални умения и компетентности само за част от периода на оценяване и действително отработеното от него време. В допълнение следва да се посочи, че част от констатациите на оценяващия ръководител сочат на неизпълнение на служебни задължения, което в случай на констатирането му следва да доведе до реализиране на дисциплинарна отговорност, но не и да обоснове поставяне на найниска оценка, тъй като оценяването обхваща различни показатели, които не се изчерпват с изпълнението на конкретни служебни задължения. Посочените нарушения на изискванията на чл. 14, ал. 1 и чл. 18, ал. 1 НУРОИСДА са съществени, тъй като опорочават изготвената обща оценка, която в нарушение на чл. 76, ал. 7 ЗДСл не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнението на длъжността, за която служителят е оценяван с оглед обективно установени факти и обстоятелства - същата не отразява изпълнението на целите и задачите, както и демонстрираните професионални компетентности за периода на оценяване, а съдържа общи изрази и констатации за неизпълнение, които са в противоречие с целите на атестирането, регламентирани в чл. 1, ал. 2 НУРОИСДА, свързани със създаване на условия за ефективно управление на изпълнението за постигане целите на съответната административна структура; оценяване приноса на отделния служител за изпълнението на целите на съответните административно звено и структура; справедливо определяне на възнагражденията на служителите; подобряване на работните взаимоотношения и създаване на условия за реализиране на справедливи и прозрачни процедури за професионално и кариерно развитие. В случая правилно е преценено от съда, че потвърждаването на оценката от контролиращия ръководител не съдържа мотиви, които да я обосновават. Законосъобразно е заключението, че получената обща оценка е съставена в нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправни разпоредби, което изключва приложението на разпоредбата на чл. 107, ал. 2 ЗДСл. Предвидените в нея предпоставки не са осъществени, поради което прекратяването на служебното правоотношение на това основание е незаконосъобразно. Ето защо, като прави извод, че административният акт е издаден при съществени нарушения на регламентираната процедура и в противоречие с материалноправните норми на НУРОИСДА първоинстанционният съд постановява решение съответно на материалния закон. Изведеното заключение за незаконосъобразност на оспорената заповед е в съответствие със събраните по делото доказателства. Съдържанието на представения формуляр за оценка разкрива допуснатите нарушения на процедурните и материалноправни изисквания на НУРОИСДА. Изводите на съда са направени след съвкупен анализ на приетите доказателства, поради което касационният довод за необоснованост на съдебното решение е неоснователен. Действително в мотивите на съдебния акт се констатира грешка при посочване на периода на атестиране: 01.01.2022 г. - 31.12.2022 г. вместо 01.01.2023 - 31.12.2023 г., но тази грешка е от техническо естество и не води до извод за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила при обсъждане на относимия период. В мотивите на обжалваното решение са изложени аргументирани съображения относно заложените цели в ИРП именно за релевантното годишно оценяване за 2023 г., довело до приемане от оценяващия ръководител на оценка "неприемливо изпълнение" и допуснатите нарушения в процедурата по провеждането му съобразно изискванията на НУРОИСДА, които обуславят незаконосъобразност на оспорената заповед. Предвид изложеното настоящият състав намира обжалваното решение в отменителната му част за правилно. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски и приложените доказателства от процесуалния представител на ответника, в полза на Т. В. Ч. следва да се присъдят такива в размер на 1000 лева, представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,