Решение № 30 от 12.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 598/2012 г.

Решение № 30 от 12.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 598/2012 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Нинова Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е въззивното решение на Софийския градски съд от 26.03.2012 г., постановено по гр. дело № 13933/2011 г. по описа на II-Б състав, с което е обезсилено решението от 19.01.2011 г. по гр. дело № 19805/2007 г. на Софийския районен съд, 39-ти състав в частта, с която е признато за установено на основание чл. 108 ЗС по отношение на С. П. З., с ЕГН [ЕГН] и адрес: [населено място], [жк], [жилищен адрес] че К. А. В., с ЕГН [ЕГН] и съдебен адрес: [населено място], [улица], е собственик по договор за дарение от 30.07.1975 г., сключен с нот. акт №..., том...., дело №..../.... г. на нотариус при СРС, на следния недвижим имот: поземлен имот №...., от кв......, по плана на [населено място], м. "Ю" и "К" с площ от 500.00 кв. м., ведно с построената в имота едноетажна жилищна сграда с площ от 35.00 кв. м., състояща се от две стаи и антре, при граници за поземления имот по скица: поземлени имоти с номера...,...,...,....,....,....,... и... Недоволен от въззивното решение е касаторът К. А. В., представляван от адвокат Д. Д., който го обжалва в срока по чл. 283 ГПК като счита, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено е при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Процесуалният представител адвокат Д. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Претендира за направени разноски по делото. Ответникът по касация С. П. З. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на I-во гражданко отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведеното отменително основание и като взе предвид доводите на страната и данните по делото, приема следното: За да обезсили решението на първоинстанционния съд в обжалваната (установителната) част въззивният съд е приел, че установителният иск е недопустим тъй като е предявен иск с правна квалификация чл. 108 ЗС, а в хода на процеса ищецът не е преминал от ревандикационен в установителен иск за собственост, при което районният съд се е произнесъл по непредявен иск. С определение № 863 от 12.11.2012 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: "Следва ли при иск с правно основание чл. 108 ЗС, ако се установи, че ищецът е собственик, но ответникът не упражнява фактическа власт върху имота или упражнява такава на годно основание, искът да се уважи частично в неговата установителна част, като се установи със сила на пресъдено нещо между страните, че ищецът е собственик на недвижимия имот". Касационната жалба е редовна и допустима. Разгледана по същество се явява основателна. Решението на въззивния съд е неправилно като при постановяването му е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 281, т. 3 от ГПК. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд не е съобразил, че предявеният ревандикационен иск съдържа две претенции за защита - установяване, че ищецът притежава право на собственост върху процесния имот и осъждане на ответника да му предаде владението на същия, поради което установяването на обстоятелства във връзка със собствеността не води до недопустимост на претенцията в установителната й част, т. е. до необходимост от изменение на иска, а само до неоснователност на иска в осъдителната му част. Като е обезсилил първоинстанционното решение по ревандикационния иск в установителната му част въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила както и на чл. 2, ал. 1 ГПК /отм., сега чл. 2 ГПК/, според която разпоредба съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. По изложените съображения въззивното решение следва да се отмени като делото върне за произнасяне по същество в тази част, поради което Върховният касационен съд, състав на I-во гражданско отделение на основание чл. 293, ал. 1 и ал. 3 от ГПК