Решение № 10425 от 1.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5937/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ "Д. Маргина-Дарибел , със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, обл. Кюстендил, [адрес] представлявано от Д. Маргина, подадена чрез адв. И. Гърнев, срещу решение 46 от 07.03.2023 г., постановено по адм. дело 86/2022 г. по описа на Административен съд - Кюстендил. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор против решение за налагане на финансова корекция 10/311/00767/3/01/04/02, с изх. 01-6500/8815-16/31.01.2022 г., издадено от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие . В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като издадено в противоречие с материален закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост основания по чл. 209, т. 3 от АПК, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски. Ответникът Зам. изпълнителният директор на Държавен фонд - "Земеделие", в представена по делото молба, чрез пълномощника си главен юрисконсулт А. Иванова, прави искане за отхвърляне на касационната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за тази съдебна инстанция и прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на първоинстанционния съд да се остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на ЕТ "Д. Маргина-Дарибел" срещу решение за налагане на финансова корекция 10/311/00767/3/01/04/02, с изх. 01-6500/8815-16/31.01.2022 г., на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие . За да постанови решението, съдът след изясняване на фактическата обстановка и във връзка с приетата по делото съдебно икономическа експертиза, от правна страна е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Административния съд е приел, че не е налице основанието по чл. 177, ал.2 от АПК, във връзка с предходно издаден и в последствие отменен АУПДВ. Приел е, че процесното решение е издадено в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона, като е посочил, че условията и редът за финансово подпомагане на проекти по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони 2007 2013 г. са регламентирани в Наредба 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба 30 от 11.08.2008 г.; Наредбата). От събраните по делото доказателства съдът е установил неизпълнение от страна на едноличния търговец на т. 4. 12 и т. 4. 18 от договор. Административния съд е приел за неоснователено възражението за недоказаност на нарушението. Установил е, че с получената финансова подкрепа търговеца е извършил инвестицията по бизнес плата като е изградил и обзавел къщите за гости, но при липса на достатъчно развиваща се дейност в обем на заложените икономически показатели в частта приходи от дейността, поради което не може да се постигнат целите предвидени в чл. 2 от Наредбата. За несъстоятелно е прието твърдението за приложимист на срока по чл. 54, §1 от Регламент 1306/2013г. на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013г., тъй като в случая намира приложение чл. 56 от Регламента. На следващо място съдът е приел, че определените за нарушения индивидуални финансови корекции са в съответствие с изискванията на чл. 46, ал.2 от Наредба 30/2008г. и приложимите Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване БПФ при установени нарушения на чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013г. Също така е приел, че решението съответства на целта предвидена в чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП. За неоснователно е прието възаржението за неприложимост на Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване БПФ при установени нарушения на чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013г. Така постановеното решение е правилно. При правилно установена фактическа обстановка Административен съд - Кюстендил е извел правилни правни изводи. Несъстоятелен е довода на касатора за нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Дори и да се приеме, че административния съд не е обсъдил всички възражения на едноличния търговец не значи априори неизпълнение на процесуалните му задължения, защото задължението е само по отношение на съществените доводи на страните, което в случая не е налице. Не намират основание пространните доводи на касатора относно характера на одобрения бизнес план и заложените в него финансови показатели, както и твърдението за прогнозния характер на същия. Това е така, защото в случая точно е установено, че на 03.10.2014 г. между ДФЗ и ЕТ "Д. Маргина - Д. " е сключен договор 10/311/00767 за отпускане на финансова помощ по мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности , като според чл. 1.1 от него Фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ, представляваща 70% от одобрените и реално извършени разходи, свързани с осъществяването на проект 10/311/00767. Съгласно § 1, т. 19 от ДР на Наредба 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба 30/2008 г., Наредбата) проект е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени и допустими за финансиране по ПРСР. Кандидатите за финансово подпомагане подават в областната дирекция на фонда заявление за подпомагане по образец приложение 5 и прилагат документите, указани в същото приложение - чл. 26, ал. 1 от Наредба 30/2008 г. Според чл. 16, ал. 2 от Наредба 30/2008 г. един от задължителните реквизити към заявлението е изготвен от кандидатите бизнес план, който трябва да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до реализиране на целите по чл. 2. В §1, т.6 и т. 26 от ДР на Наредба 30/2008 г. е дадена легална дефиниция на понятията икономическа жизнеспособност и устойчива заетост , а именно: генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана и запазване на съществуващите работни места и/или създаване на нови в него за периода на бизнес плана. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Наредба 30/2008 г. решението за одобряване на заявлението за подпомагане се формира въз основа на съответствието на заявлението с: 1./ целите, дейностите и изискванията, определени с наредбата и 2./ критериите за оценка, посочени в приложение 6, т.е. оценката не е само на база критериите в приложението. Изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности на планираните приходи се изготвят от самия кандидат за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е била основание да бъде одобрен проектът му за финансиране. В този смисъл бизнес планът и заявените в него стойности са относими за постигане на целите на мярка 311, тъй като по този начин чрез тях се доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост на проекта за съответния период. Неизпълнението на финансовите показатели на одобрения бизнес план, както и на заложения брой работни места води до несъответствие с целите, дейностите и изискванията на мярка 311, определени в Наредба 30/2008 г. Ето защо в случая непостигането на заявените приходи от дейността и разкриването на предвидения брой работни места представлява нередност, изразяваща се в нарушаване на поетите от бенефициента договорни и вменените му нормативни задължения. Съобразно чл. 46, ал. 1 от Наредба 30/2008 г., в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, а съгласно ал. 2, РА определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението зависи от времето, през което траят последиците, или лихвата върху тях в изброените в разпоредбата конкретни случаи. Съгласно т.4.18 от договора ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора. Оттук следва обоснованият извод, че заложените в бизнес плана финансови показатели и брой работни места са индикатори за изпълнение на проекта и непостигането им води до отмяна изцяло или частично на финансовата помощ на посочените правни основания. Поради това са неоснователни възраженията на касационния жалбоподател, че административния съд е достигнал до погрешни правни изводи по отношение на икономическата жизнеспособност и устойчива заетост . В случая с оглед доказателствата по делото са установени фактите на неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи от извършваната дейност за три пълни финансови години 2016 г., 2017 г. и 2018 г., както и неизпълнение на заложените в него показатели за заетост чрез разкриване на четири работни места. Средно аритметично за трите финансови години 2016 г., 2017 г. и 2018 г., изпълнението на бизнес плана по отношение на приходите средно аритметично за трите финансови години е 33.71 %, а процентът на изпълнение на заложените параметри за брой заети лица спрямо бизнес плана е 83.33%, със средноаритметичната стойност на заетите лица за периода. Именно с оглед тази установеност настоящият състав намира, че е налице неизпълнение на договорните задължение на едноличния търговец, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Съдът правилно е приел, че административният орган е установил нарушение по т. 4. 12 и т. 4. 18 от договора, съгласно които ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора, в съответствие с одобрения проект и таблицата за одобрените инвестиционни разходи, и да спазва одобрения проект за срок от 5 години, като при неизпълнение Разплащателната агенция може да поиска връщане на вече изплатени суми при спазване на изискванията на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата. От анализа на договора, бизнес плана и от доказателствата по делото, включително приетата експертиза, се установява по безспорен начин, че е налице бездействие от страна на дружеството. Налице е неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели, с което не е гарантирана икономическата жизнеспособност на стопанството му. Оттук следва и извода, че след като дружеството не е постигнало предвидените от него финансови показатели нанася вреда на бюджета на Общността, тъй като не работи в посока развитие на туризма в селските райони и насърчаване на заетостта, както и заложените цели по мярка 311. По отношение на твърдението, че административния акт е издаден след изтичане на преклузивния 18- месечен срок по чл. 54, §1 от Регламент 1306/2013г., следва да се приеме за неоснователно. В раздел III Нередност на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти раздел се съдържа разпоредбата на чл. 54, която е наименована Общи разпоредби , с §1 е предвидено, че За всяко неправомерно плащане, възникнало в резултат на нередност или небрежност, държавите членки изискват възстановяване от бенефициера в срок от 18 месеца след одобрението и където е приложимо получаването от страна на разплащателната агенция или органа, отговарящ за възстановяването, на контролен доклад или подобен документ, който посочва извършването на нередност. Съответните суми се вписват едновременно с искането за възстановяване в регистъра на длъжниците на разплащателната агенция. В същия раздел се намира и общностната норма на чл. 56, която е наименувана Специални разпоредби по отношение на ЕЗФРСР , със същата е предвидено, че Когато нередности или небрежност са открити при дейностите или програмите за развитие на селските райони, държавите членки извършват финансовите корекции, като изцяло или частично отменят съответното финансиране от Съюза. Държавите членки вземат предвид естеството и сериозността на разкритите нередности и нивото на финансовата загуба, причинена на ЕЗФРСР. Сумите, чието финансиране от Съюза по линия на ЕЗФРСР е отменено, възстановените суми, както и натрупаните по тях лихви, се преразпределят в рамките на съответната програма. Отменените или възстановени средства на Съюза обаче могат да бъдат използвани повторно от държавите членки само за финансиране на операция по същата програма за развитие на селските райони, и при условие че средствата не са пренасочени към операции, които са били предмет на финансова корекция. След приключването на програма за развитие на селските райони, държавата членка връща възстановените суми в бюджета на Съюза. Видно от гореизложеното настоящия спор засяга проект одобрен ЕЗФРСР за програмен период 2007-2013г., в този случай следва да се приеме, че специална уредба на чл. 56 от Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и съвета от 17 декември 2013 дерогира общата разпоредба на чл. 54, §1 от Регламента. В тази връзка може да се обоснове извода, че разпоредбата на чл. 54 от Регламента не е приложима в настоящия случай. Неоснователно е и твърдението, че в случая съдът не е налице нередност . Според легалната дефиниция на чл. 2, т. 36 на Регламент (ЕС) 1303/2013 на ЕП и на Съвета от 17.12.2013 г. нередност означава всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Нанасянето на вреда на общия бюджет на Европейския съюз като действителна или възможна последица от извършено нарушение на стопански субект е същностен елемент от понятието нередност и по смисъла на чл. 2, т. 7 от Регламент 1083/2006 г. на Съвета (отм.);. Допуснатите от бенефициера действия или бездействия са довели до нарушение на разпоредбите на Наредбата и договора за отпускане на финансова помощ, което от своя страна води до икономическа нежизнеспособност на инвестицията и непостигане на целите на чл. 2 от Наредбата. Следва да се отбележи, че не намира фактическа и правна опора изтъкнатото, че е произволен извода на ДФЗ за липса на икономическа жизнеспособност на проекта, като се има предвид, че същия е одобрен за период от 10 години, а към датата на издаване на административния акт изпълнението на проекта е на напреднал етап и инвестицията е успешна. В одобрения бизнес план обаче, приходите са определени по отделно за всяка една от десетте години от неговото изпълнение и не е необходимо целият десет годишен период да е изтекъл, за да може да се осъществи проверка относно тяхното изпълнение от ползвателя на помощта, доколкото контролът по изпълнението на инвестицията е не само последващ - след изтичане на десетте години, но и текущ. Несъстоятелно е твърдението на касационния жалбоподател, че е постигнал напълно целите предвидени в чл. 2 от Наредбата. Правоотношенията във връзка с мярка 311 са предмет на регламентация в Наредба 30/2008 г., като в чл. 2 от нея са точно формулирани целите й - насърчаване на разнообразяването към неземеделски дейности; насърчаване на създаването на възможности за заетост и повишаване на доходите в селските райони и насърчаване на развитието на интегриран туризъм в селските райони. Неизпълнението на целите съставлява нарушение на европейските правни норми за подпомагане на такива микропредприятия. Ангажиментът за постигането им се поема с представянето на задължителен бизнес план, като доказателство за икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за един некратък период от 5, съответно 10 години и то задължително водещи до реализация на целите по чл. 2 - чл. 16, ал. 2 от Наредбата. Постоянна и непротиворечива е актуалната практика на Върховния административен съд, четвърто отделение, че неизпълнението на залегналите в бизнес плана финансови показатели съставлява и нарушение на договорно задължение. Това е задължението на бенефициера да извърши изцяло одобрената инвестиция в съответствие с одобрения бизнес план. Заложените в него финансови показатели служат за оценка на степента на изпълнение на проекта, поради което непостигането им води до необходимост от коригиране на размера на финансовата помощ. По изложените съображения не са налице твърдените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенция на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определен съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от Административнопроцесуалния кодекс Върховният административен съд, четвърто отделение