Решение № 7607 от 23.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4991/2015 г.

от Наредба 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол. Според нея "Министърът на земеделието и горите организира актуализирането на цифровата ортофотокарта за територията на цялата страна в период от 5 години." По подаденото от Дамян Тончев Вълков общо заявление за плащания на площ по схемите и мерките за директни плащания за 2013 г. с УИН: 26/230413/11812, е извършена задължителна проверка на заявлението в ИСАК, съгласно чл. 37 от ЗПЗП и изискванията на Регламент (ЕО) № 73/2009, един от основните регламенти, уреждащи директните плащания на площ, които имат пряко приложение за кампания 2013 г. Съгласно чл. 20, т. 1 от Регламент (ЕО) № 73/2009 на Комисията и чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП, ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция е задължена да извършва административни проверки на подадените заявления за подпомагане, с цел да проверят дали са изпълнени условията за допустимост на подпомагането видно от събраните по делото писмени доказателства, по заявлението на ответника са били извършени административни проверки, които позволяват установяването на нередности, по-специално автоматично откриване чрез компютърни средства, чиито резултати са отразени в процесното уведомително писмо. В конкретния случай размерът на недопустимата площ е определен въз основа на извършена административна проверка по данните в ИСАК и СИЗП и на извършена проверка на място, каквато съгласно чл. 30 от Регламент 1122/2009 г. се прави на случаен принцип /метод на риск-анализ/ само на 5% от подадените заявления за подпомагане, като за извършената проверка на място е съставен контролен лист, който е връчен на 27.11.2013 г. на кандидата срещу подпис. Изводът който се налага е, че административният орган е извършил проверките без да допусне съществено нарушение на административнопроизводствените правила заложени в Регламент 1122/2009 г. и ЗПЗП. Правилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че в процесното Уведомително писмо са посочени конкретни обстоятелства и като цяло са налице мотиви въз основа на които издателят му е приел, че са налице недопустими за подпомагане площи. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, какъвто впрочем е настоящият случай. Спазено е изискването тези документи и установените правнорелевантни обстоятелства да са приобщени към акта с цитирането им (макар и не съвсем обстоятелствено - номера, дати и т.н.), с което е спазен принципът за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на административното производство от административния орган, поради което не е било необходимо тези факти да се приповтарят и като мотиви на издаденото УП. Позоваването извършените справки, проверки и т.н. в тяхната съвкупност представляват фактическите основания, съответстващи на посоченото в писмото правно основание, което е мотивирало административният орган да вземе решението си. По същество те представляват юридическия факт (респ. фактическия състав), от който органът черпи упражненото от него субективно административно право. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност на акта. На последно място следва да бъде посочено, че съгласно чл. 2а, ал. 3 от Наредба № 5/2009 г. заявените земеделски площи трябва да се владеят или държат от ползвателите към 31.05. за годината, за която се подават заявленията за подпомагане. В чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5/2009 г. (в приложимата и редакция) е предвидено, че когато за една и съща площ, за която е установено застъпване, се представят документи по чл. 2а, ал. 2 на двама или повече кандидати, и когато никой от кандидатите не е предоставил такива документи след прилагане на процедурата по чл. 18 се отказва субсидия за застъпената площ и се налагат санкции съгласно чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. В конкретния случай, видно от приложената по делото административна преписка и заключението на вещото лице, за констатираното застъпване на площи кандидатът е надлежно уведомен с уведомително писмо изх. № 02-260-6500/11893 от 10.09.2013 г., като двойно деклариране е установено по отношение на 7 БЗС/парцели, заявени от жалбоподателя - 54448-134-4-1, 54448-19-1-1, 54448-21-1-1 /включващи два имоти с кад. № 54448-141-004 и 005/, 54448-42-6-1 /включващи три имота с кад. № 54448-079-001, 002 и 003/, 54448-427-2-1 /включващи пет имота с кад. № 54448-000-658, 54448-080-017 до 021/, 54448-481-1-1 и 54448-8-2-1. Бенефициентът е представил документи за правно основание /по чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5/27.02.2009 г./ само за три БЗС/парцела, като за останалите е декларирал, че се отказва. В този смисъл правилно административния орган е отказал субсидията за парцелите, за които касационният жалбоподател се е отказал, съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5/2009 г. (в приложимата и редакция). Предвид на изложените обстоятелства и правни изводи настоящият съдебен състав приема, че административният съд е извършил прецизна проверка в съответствие с чл. 168, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 146 от АПК на оспорения индивидуален административен акт, поради което е постановил правилно, валидно и допустимо решение, което следва да бъде оставено в сила.