Решение № 15804 от 20.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9231/2016 г.

Решение № 15804 от 20.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9231/2016 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр с § 8 от ПЗР на АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на ОД "Земеделие" гр. К. против решение № 157/20.07.2016 г. по адм. д. № 44/2016 г. на Административен съд - К.. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и иска да бъде отменено. Възразява, че съдът неправилно е посочил, че до заявителя не е изпратен отговор. Отговорът е забавен поради изискване на удостоверение от РС - К. във връзка с образувано съдебно дело по жалба на А. К.. След издаване на удостоверението, е изготвен отговор, за който жалбоподателя е уведомен. Счита, че Областна дирекция "Земеделие" не е компетентния административен орган. Общинските служби по земеделие са орган по възстановяване на право на собственост върху земеделски земи. Указаният за издаване документ не съществува в нормативната уредба, касаеща възстановяване право на собственост върху земеделски земи. Исканите преписи са от документи, които не се съхраняват в дирекцията. Моли да се отмени обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба - А. Й. К., редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В писмено становище оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила решението на съда. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Изложените в касационната жалба възражения са неоснователни. Ако искането е било неясно, органът е следвало да даде възможност да се изясни. А ако е бил некомпетентен, е следвало да го изпрати на компетентния орган на основание чл. 31 АПК. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд - К. е образувано по жалба от А. Й. К., с искане за отмяна на мълчалив отказ на Директора на Областна дирекция "Земеделие" гр. К., по молба с вх. № РД-04-2069/04.12.2015 г., с която иска да му бъде извършена административна услуга, изразяваща се в издаване на преписи от документи, подробно описани в молбата. В писмена защита е поискал и обявяване за нищожна Заповед № РД-05-21/04.03.2009 г. на Директора на ОД "Земеделие" гр. К.. С обжалваното решение, Административен съд- К. е отменил мълчалив отказ на Директора на ОД "Земеделие" гр. К. да извърши административна услуга по искане за издаване на заверени преписи от следните документи: предложение от Общинска служба по земеделие гр. К. за издаване на заповед за общински наследствен имот в м. "При плевнята", землището на с. Г., община К. и приложени към тях решение на общинска служба по земеделие, с което се възстановява земеделски имот в реални граници и то подписано от целият състав на този орган и отразено ли е, че решението е влязло в сила. Изпратил е преписката на Директора на ОД "Земеделие" гр. К. за извършване на административната услуга, в съответствие с указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението, като е определил 7 - дневен срок от влизане на решението в сила, в който да се извърши исканата административна услуга. Осъдил е ОД "Земеделие" гр. К. да заплати на А. К., сумата от 15.30 лв., направени по делото разноски за тази инстанция. Съдът е приел, че мълчаливият отказ представлява бездействие на администрацията в случаите, когато административния орган има задължение да се произнесе по направено пред него искане. Този отказ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК. Съгласно § 8 от ПЗР на АПК, уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове се прилагат и при извършването на административни услуги по смисъла на § 1, т. 2 от Закона за администрацията, във връзка с чл. 21, ал. 3 АПК. А. К. има правен интерес от извършване на исканата административна услуга и административният орган е този, който следва да издаде исканите преписи от документи. Решението е недопустимо. От фактическа страна по делото е установено, че жалбоподателят А. К. е заявител на земеделски имоти в землището на с. Г., община К.. Имотът, за който е предявил претенции - нива с площ от 2.200 дка в м. "При плевнята" е признат за възстановяване на наследниците на Й. К. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници с Решение № 08-61/30.10.2001 г. на ПК - гр. К. по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, съгласно заявление с вх. № 08331/30.03.1992 г. на А. К.. Признатият за възстановяване на наследниците на Й. К. имот, не е възстановен с решение и скица. След идентифицирането на имота на място е било установено, че част от същия попада върху имот с № 129001 - овощни насаждения, собственост на О. К., в нови реални граници, със засегната площ от 1.858 дка. Имот № 129001 по КВС на с. Г. е определен като имот по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ и е предаден на О. К. с Протоколно решение № 1/27.02.2009 г. на назначената със Заповед № РД-05-52/19.06.2008 г. на Директора на ОД "Земеделие" гр. К., Комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ за землищата от О. К., като същия е включен в Приложение № 1 към раздел I т. 1. С. З. № РД-05-21/04.03.2009 г. на Директора на ОД "Земеделие" гр. К., издадена на основание чл. 45в, ал. 7 от ППЗСПЗЗ е одобрено посоченото протоколно решение. Протоколно решение № 1/27.02.2009 г. не е обжалвано в законоустановения срок и е влязло в сила. Производството пред административния орган е започнало по заявление на А. Й. К. вх. № ПО-04-2069/04.12.2015 г. за издаване на заверени преписи от следните документи: предложение от Общинска служба по земеделие гр. К. за издаване на заповед за общински негов наследствен земеделски имот в м. "При плевнята", землище на с. Г., община К. и приложени към тях решения на общинска служба по земеделие, с което му се възстановява този земеделски имот в реални граници и то подписано от целият състав на този орган и отразено ли е, че решението е влязло в сила. Необосновани са изводите на административния съд, че директорът на Областна дирекция "Земеделие" е задължен да извърши административната услуга и да издаде исканите документи на заявителя А. К.. Посочените в решение документи са издадени от Общинска служба по земеделие - К.. Дори и те да са били изпратени до Областна дирекция "Земеделие" - К., това не е административният орган, който е задължен да издаде преписи от документите, защото не е техен издател. Преценката дали могат да се издадат преписи от определени документи е на длъжностното лице, което ги е съставило и подписало. Правилно е възражението на касационния жалбоподател, че ОбСЗ - К. е органът по възстановяване на собствеността върху земеделските земи. Поради това исканото Решение № 08-61/30.10.2001 г. на ОСЗ трябва да се търси от ОбСЗ, а не в Областната дирекция "Земеделие". Що се отнася до посоченото в писмено становище на А. К. искане за препис от заповед, с която имотът му е предаден на О. К., такова искане за издаване на препис от документ не се съдържа в първоначалната му молба, с която е сезиран административния орган. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а производството по делото - прекратено. Мълчалив отказ се формира при непроизнасяне в срок на органа, който е компетентен да го разгледа и се произнесе по него. След като Областна дирекция "Земеделие" - К. няма компетентност да издаде преписи на исканите документи, непроизнасянето й не представлява мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,