Решение № 12905 от 29.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2067/2014 г.

Решение № 12905 от 29.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2067/2014 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" (ИАБСА, Агенцията), против Решение № 102/7.01.2014 г., постановено по а. д. № 1603/2013 г. по описа на Административен съд София град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е отменил като незаконосъобразна Заповед № 7/4.02.2013 г. на изпълнителния директор на Агенцията. С последната, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 108, ал. 1 от ЗДСл, чл. 7, ал. 6, т. 6 от Устройствения правилник на ИАБСА (УП) и Длъжностно разписание (ДР) на ИАБСА в сила от 4.02.2013 г., поради съкращаване на длъжността "старши юрисконсулт" в Дирекция "Административно правно и финансово стопанско обслужване", е прекратено служебното правоотношение на Иван Илиев Ланджев. Недоволен, изпълнителният директор на ИАБСА обжалва решението. Счита същото за неправилно поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Моли отмяната му и постановяването на друго решение - по съществото на спора, с което се отхвърли първоначалната жалба на Ланджев. Ответната страна - Иван Ланджев, чрез представения от него "Писмен отговор" на касационната жалба, изразено лично становище в съдебното заседание по делото и представена "Писмена защита", счита касационната жалба за неоснователна. Моли оставянето в сила на обжалваното решение. Прокурорът дава становище за неснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло установената от АССГ фактическа обстановка. Предмет на касационната жалба всъщност са правните изводи на съда. Доводът за необоснованост на решението касае единствено изводът на съда, че представения Договор за абонаментно обслужване, сключен между ИАБСА и адв. Елка Стоева, касае периода непосредствено преди и по време на издаване на оспорения акт. Твърди се, че такъв договор има, но действието на същия е изтекло на 31.12.2011 г., т. е. много преди издаването на оспорената заповед. Доводът е неоснователен. Действително, видно от представения договор (л. 89), срокът на действието му е изтекъл. По делото обаче са събрани и други доказателства, сочещи, че към него има сключени анекси или има нови договори за изпълнението на същата дейност и по време на издаване на оспорената заповед. Така, видно от представения Протокол от съдебно заседание по а. д. № 2978/2012 г. по описа на ВАС, проведено на 14.01.2013 г. (л. 85), адв. Стоева е заявила, че договорът й с ИАБСА е до 31.01.2013 г. Данни за такива отношения се съдържат и в докладните записки с вх. № 20-02-/05/В/30.01.2013 г. от главния секретар на ИАБСА (л. 32), вх. № 20-02/04/В/29.01.2013 г. от директора на Дирекция АПФСО (л. 34) и вх. № 19-03/В/29.01.2013 г. от директора на Дирекция АООС (л. 36), всички до изпълнителния директор на Агенцията. Доводът за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила е деклариран, но неконкретизиран. При липсата на посочване кое процесуално действие на съда се преценява от касатора като извършено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, ВАС е в обективна невъзможност да разгледа този довод и да се произнесе по неговата основателност. Доводът за допуснато нарушение на материалния закон също е неоснователен. Твърдението, че "по преценка на органа по назначаване може да се преустанови някоя от осъществяваните в администрацията видове дейност, което се изразява в премахване на предвидените в длъжностното разписание щатна бройка" е точно цитирано от посочения съдебен акт, но е лишено от законово основание. Доразвита, тази теза води до извод, че по преценка на органа по назначаване, може да се елиминира действието на чл. 11 от Закона за администрацията. Функциите на главните дирекции и дирекциите в общата и специализирана администрация, съгласно тази норма, се определят в УП на съответната администрация. УП на Агенцията е приет с Постановление № 187/2011 г. на Министерския съвет (МС) на РБ. Т. е. функциите на Дирекция "Административно-правно и финансово-стопанско обслужване посочени в чл. 15, т. 1 - 4, 6 - 10, 12 - 16, 40 и др. от УП и тези на Дирекция "Акредитация на органи за оценяване на съответствието" по чл. 17, т. 4, 5, 17, 20, 24, 25 и др. от същия УП, като уредени с постановление на МС - административен акт от по-висша степен от акта на изпълнителния директор, не могат да бъдат преустановявани чрез премахването на предвидените в ДР щатни бройки за юрист от последния. Административното звено ИАБСА е създадено за да изпълнява определени от МС функции и задачи и е недопустимо да се приема, че те могат да бъдат преустановявани по решение на неговия изпълнителен директор. За обективната необходимост впрочем от изпълнението на посочените функции може да се съди и от факта, че част от тях са възложени на със Заповед № 1590/14.12.2012 г. на друг служител - старши експерт "Човешки ресурси" Надя Георгиева, а друга част - по граждански договор на адв. Елка Стоева, която не е служител на ИАБСА. Последното е явно заобикаляне на закона, чрез съкращаването на заеманата от Ланджев длъжност и възлагането на функциите й за изпълнение на външно лице и на служител с други функции и служебни задължения, съответни на заеманата от него длъжност. Изводът на АССГ за липса на съкращаване на функциите, изпълнявани от длъжността, заемана от Ланджев, предвид гореизложеното, се явява обоснован и законосъобразен. Това води и до обоснованост на изводът за липса на съкращаване на заеманата от него длъжност и на този за незаконосъобразност на оспорената Заповед № 7/4.02.2013 г. на изпълнителния директор на Агенцията. При служебната проверка на обжалваното съдебно решение, ВАС констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна. Следва да се остави в сила обжалваното решение на АССГ, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, състав на Пето отделение