Решение № 3406 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5735/2013 г.

Решение № 3406 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5735/2013 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК по касационна жалба на началника на СГКК-Варна против решение № 202/31.01.2013 г. по адм. дело № 794/2012 г. по описа на Административен съд-Варна. С доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяната му и постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването. Ответните страни не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима-подадена по пощата срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно ( издател на отменения отказ) и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. С обжалваното решение е отменена заповед на началника на СГКК, с която е отказано изменение на ККР по заявление на Николай Йорданов Василев, състоящо се в нанасяне на нови обекти -два самостоятелни обекти в сграда и промяна в границите и площта на съществуващата в ККР сграда. За да постанови този резултат съдът приема, че не е установено посоченото основание за отказа- наличие на спор за материално право относно сградата, поради който не е подписан акта за непълноти и грешки от всички заинтересувани лица. Решението е валидно, допустимо и правилно. От събраните по делото доказателства и неоспореното, компетентно заключение на вещо лице, е установено, че по одобрената ККР процесната сграда е нанесена погрешно - не по границите й на място и действителната застроена площ, както и че в рамките на самостоятелния обект 1763.3.1, за който липсва отразяване на кадастрални данни, съществуват два други самостоятелни обекти 1763.3.6 и 1763.3.7 (складове № 1 и № 2), чийто собственик по документи е заявителят. Доколкото тези несъответствия в данните за недвижимите имоти са съществували към момента на одобряване на КК и КР, правилно и съобразно § 1, т. 10 от ДР на Наредба № 3/2005 г. са квалифицирани като грешки и непълноти в одобрената ККР, които следва да се отстранят по реда на изменение по чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР. Правилен е изводът на съда, че в случая тези непълноти и грешки не се дължат на спор за материално право защото не се твърди и доказва конкуренция на вещни права по отношение на процесните обекти на кадастъра. Нанасянето в КК на действителните граници и площ на сградата не засяга неблагоприятно правата на собствениците на обекти в нея, поради което те не са заинтересувани лица по чл. 54, ал. 1 ЗКИР. Няма такива лица и по отношение нанасянето на нови самостоятелни обекти в сградата, за които липсват данни в ККР. В случая лицата, които не са подписали акта за непълноти и грешки не са заинтересувани по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР и неподписването му не е основание за отказ за поисканото изменение, който правилно е отменен с обжалваното решение. Последното не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,