Решение № 11658 от 3.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2035/2018 г.

Решение № 11658 от 3.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2035/2018 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Агенция "Пътна инфраструктура", представлявана от председателя на Управителния съвет, чрез пълномощник, против решение № 6801 от 17.11.2017 г., постановено по адм. д. № 8549/ 2017 г. на Административен съд София-град, с което съдът е отменил писмо № 53-00-4517/26.06.2017 г. на председателя на Управителния съвет на Агенцията. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон по съображения, изложени в касационната жалба. Иска решението да бъде отменено. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът "Джей Си Деко България" ЕООД, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, за да се произнесе, съобрази следното: С обжалваното решение съдът е отменил отказ за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация, обективиран в писмо изх. № 53-00-4517/26.06.2017 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура". Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но в нарушение на административнопроизводствените правила и при неизяснени относими факти и обстоятелства по спора. В писмото на председателя на УС на АПИ има изявление за отказ за преиздаване на разрешение за експлоатация. Първоинстанционният съд е конституирал самата Агенция "Пътна инфраструктура", представлявана от директора. Тя е била ответник пред АС - София град. Касационният съдебен състав приема, че обжалваното решение е недопустимо. В първоинстанционното производство неправилно е конституирана Агенцията "Пътна инфраструктура", вместо издателя на писмото - предмет на първоинстанционната проверка - председателя на УС на АПИ. Освен това, неправилно е определен индивидуалният административен акт, предмет на оспорване, което от своя страна също е довело до конституиране на неправилния ответник в производството. Съгласно чл. 26, ал. 3 ЗП разрешенията за изграждане и експлоатиране на рекламното съоръжение, респективно отказ за издаване на разрешение, се издават от Управителния съвет на АПИ или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията - за републиканските пътища, и от кметовете на съответните общини - за общинските пътища. Първоинстанционният съд нито е дал указания, нито служебно е попълнил административната преписка с всички относими доказателства във връзка с процедурата по издаване на оспорения отказ. По делото липсват данни дали УС на АПИ е приел решение за отказ от преиздаване на разрешение за специално ползване на пътя чрез експлоатация на рекламно съоръжение. Защото, ако има такова решение, то това е актът, предмет на оспорване в първоинстанционното производство, а не писмото на председателя на УС на АПИ. Действително, в това писмо е посочено, че последното представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, като това изявление е въвело в заблуждение както жалбоподателя, така и съда, постановил обжалваното съдебно решение. Съдът, с оглед относимата законова регламентация, е следвало да изиска от агенцията да представи решение на УС на АПИ или председателят на УС на АПИ да представи доказателства дали има валидно волеизявление за делегиране на правомощия на последния от Управителния съвет. След като изясни валидното волеизявление, респ. наличието или не на решение на компетентния орган - УС на АПИ, както и волята на оспорващия, първоинстанционният съд следва да конституира правилния ответник. Производството по първоинстанционното дело е по реда на АПК, ето защо с оглед разпоредбата на чл. 153, ал. 1 АПК като страна следва да се конституира органът, издател на акта. Като е провел съдебното производство с участие на ненадлежна страна, съдът е допуснал съществено нарушение на чл. 153, ал. 1 и чл. 154, ал. 1 АПК, с което е постановил недопустимо решение. Ето защо обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който следва да конституира като ответник в производството административния орган, издал оспорения административен акт. Съгласно чл. 226, ал. 3 АПК въпросът за разноските следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното, Върховният административен съд