Решение № 16729 от 9.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4805/2019 г.

Решение № 16729 от 9.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4805/2019 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез процесуалния му представител юриск. Д. Колева. Жалбата е срещу решение № 353 от 14.02.2019 г., постановено по адм. дело № 3457/2017 г. от Административен съд - Пловдив, в частта, с която по жалба на "Първомай-БТ" АД е отменена заповед № 03 – РД/3604 от 28.09.2017 г. на изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта по т. II, с която на основание чл. 18, ал. 4 от Наредба № 2/04.04.2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014 – 2018 г. / Наредба № 2, Наредбата/ е отказано изплащане на сума в размер на 19 215, 08 лв. – за разликата над 4 444, 95 лв. до 19 215, 08 лв. С касационната жалба се твърди неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение в оспорваната му част. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – "Първомай-БТ" АД, чрез упълномощените си представители адв. Г. Гълабова и адв. В. Мазганова, с представен по делото писмен отговори и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховния административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, установен в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на настоящия касационен ответник "Първомай-БТ" АД против заповед № 03–РД/3604 от 28.09.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, в частта ? по т. II, с която на основание чл. 18, ал. 4 от Наредба № 2 е отказано изплащане на сума в размер на 19 215, 08 лв. С обжалваното решение № 353 от 14.02.2019 г., постановено по адм. дело № 3457/2017 г. от Административен съд - Пловдив е отменена заповед № 03–РД/3604 от 28.09.2017 г. на изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", в частта по т. II за разликата над 4 444, 95 лв. до 19 215, 08 лв. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че оспорения акт е издаден от компетентния за това орган, в рамките на предвидените му правомощия и в писмена форма. По отношение на материалната законосъобразност на заповедта съдът е отчел, че оспорващият "Първомай-БТ" АД е участвал в схема за финансово подпомагане по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя", дейност "Презасаждане с промяна на местонахождението на лозята", по която му е одобрена за подпомагане площ от 12, 00 ха. Изпълнение на дейностите по тази мярка е включвала три етапа: 1. "Изкореняване", 2. "Засаждане" и 3. "Изграждане на подпорна конструкция". След извършена проверка от служители от Изпълнителна агенция по лозата и виното /ИАЛВ/ е издадено удостоверение за приключени дейности по мярка "Преструктуриране и конверсия на лозя" № 129/10.07.2017 г. /л. 253, т. 2/, на основание чл. 17, ал. 3, т. 3 (отм.); от Наредба № 2/04.04.2014 г., от изпълнителния директор на ИАЛВ удостоверил, че дейностите на жалбоподателя са приключени на площ 11, 6321 ха върху имоти, описани в утвърден проект за преструктуриране и конверсия № 124/25.03.2015 г. Посочената като основание разпоредба е действала в редакция на наредбата – ДВ бр. 34 от 2014 г. и е отменена с ДВ бр. 92 от 2015 г. – в сила от 27.11.2015 г. Независимо от това, както бе посочено – договорът предвижда възможност за преизчисляване на финансовата помощ в хипотезите на т. 8. 1 букви "б" и "в". Видно от подадена заявка до ДФЗ за проверка на място от 28.08.2017 г. /л. 377, т. 2 е одобрена предстояща проверка на място преди окончателно плащане с крайна дата за предаване на контролен лист от проверката на място – 12.09.2017 г. Според съдържанието на документа "Проверка на място преди окончателно плащане", за всеки кадастрален имот е отразен контролен лист, като методът на контрол е бил с GPS и са съпоставени заявена площ спрямо площ на имота след проверка на място /14951-154-1: заявена площ 0. 117, площ след проверка на място 0. 1157; 14951-154-10: 0. 6031, след проверка 0. 5947; 14951-154-11: 1. 3834, след проверка 1. 3138; 14951-154-12: 0. 5111, след проверка 0. 4868; 14951-154-13: 0. 493, след проверка 0. 4592; 14951-154-14: 0. 919, след проверка 0. 869; 14951-154-15: 0. 498, след проверка 0. 4778; 14951-154-16: 0. 27, след проверка 0. 2504 и т. н./ – разлика е констатирана за всеки кадастрален имот. За част от имотите е отразен визуален метод, при който не е отразена разлика в площ след проверка на място, но е отразено "не" по отношение наличие на индивидуални колчета към всяка лоза, отразени растително-защитни мероприятия в Дневник за растителна защита и наличие на изградена подпорна конструкция. В Резултати от таблица с лозарски имоти са отразени данните за заявена площ 12. 9201 и площ от проверка на място 11. 9654 – л. 447. С оглед на описаната фактическа обстановка, Административен съд Пловдив е приел, че съществува разминаване между констатациите, извършени от служители на ИАЛВ и тези, отразени от служители на административния орган. Приел е още, че удостоверената информация в контролния лист от проверка на място съответства на изискванията на Инструкцията за измерване на трайни насаждения и на Правилник за работа на дирекция технически инспекторат към ДФЗ – актуална редакция към дата на извършване на проверката на място на жалбоподателя. Ползваните методи за проверка от страна на ДФЗ, предвид данни за измервателна апаратура, "Magellan Mobilemapper CE" – със сертификация от изследователски център JRC Италия, както и отразените в КЛ други технически способи /ролетка/, са гаранция за качество на резултатът от проверката на място и разкриват прецизност на измерванията при съпоставка с тези от проверката на ИАЛВ. Проверка от ИАЛВ от друга страна, не е предвидена като предпоставка за произнасяне на изпълнителния директор на ДФЗ по реда на чл. 18, ал. 4 от наредбата. При отменена т. 3 от ал. 3 на чл. 17 на наредбата с ДВ бр. 92 от 2015 г., в сила от 27.11.2015 г. и липса на уредба относно това изискване в ПЗР на наредбата в редакцията на отмяната – изискването за представяне на удостоверение за приключени дейности в оригинал, издадено от ИАЛВ, не следва да се счита за приложимо. Съдът е извел извод, че в тази хипотеза следва, че административният орган без основание се е позовал на данните от удостоверение № 129/10.07.2017 г. изд. от ИАЛВ и в частност – с възприемане на установената ефективна площ от проверката на място на ИАЛВ. Обжалваното решение е правилно. Неоснователен е доводът на касатора, че отменената разпоредба на чл. 17, ал. 3, т. 3 от Наредба № 2 се прилага за започнали производства по сключени през 2015 година договори – преди отмяната й, като се твърди, че в настоящия случай е налице "заварен случай", според който приложение ще намерят разпоредбите, действали към датата на първоначалното заявление за подпомагане, а не на заявлението за окончателно плащане. Този довод не следва да бъде споделен. Според константната практика на Върховен административен съд приложима е редакцията на Наредба № 2 към момента на подаване на заявлението за окончателно плащане, а не към момента на подаване за авансово плащане. В този смисъл са решение № 4070/02.03.2019 г. по адм. дело № 5052/2018 г., четвърто отделение и решение № 7161/30.05.2018 г. по адм. дело № 1487/2018 г. Освен това, не е налице и "заварен случай", тъй като при отменена т. 3 от ал. 3 на чл. 17 на наредбата с ДВ бр. 92 от 2015 г., в сила от 27.11.2015 г., и липса на уредба касаеща заварените случаи – изискването за представяне на удостоверение за приключени дейности в оригинал, издадено от ИАЛВ, не следва да се счита за приложимо. Настоящият състав намира за обоснован изводът на първоинстанционния съд, че независимо от отмяната на т. 3 от ал. 3 на чл. 17 от Наредбата, при позоваване на издаден въз основа на тази разпоредба документ, административният орган е дължал мотивиране на отказа с ясна обосновка за възприетия от него приоритет на резултатите от проверката на ИАЛВ спрямо проверката, осъществена от неговите контролни органи. Съображения за това не са изложени, нито документацията от преписката съдържат обосноваване тезата на административния орган. Последният не е обвързан от констатациите от проверката на място от ИАЛВ и дължи самостоятелна преценка спрямо всички събрани и представени в административното производство доказателства. Оспореният акт не съдържа позоваване на информацията от контролния лист от проверка на ДФЗ, въпреки че тази информация е част от преписката и доказва редовна по смисъла на наредбата проверка. С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че установената на място от контролните органи на ДФЗ дейности по отделните етапи са осъществени върху площ в размер на 11, 9654 ха, а за етапа Изграждане на съоръжения за борба с ерозията, в т. ч. Изграждане на шахти и канали за отводняване - върху площ в размер на 11, 6367 ха. А не върху площта, установена от ИАЛВ (в размер на 11, 6321 ха), за която липсват правни основания административния орган да се позове предвид отмяната на разпоредбата на чл. 17, ал. 3, т. 3 от Наредбата. Освен това като не е изложил мотиви в административния акт, а е цитирал единствено издаденото удостоверение № 129/10.07.2017 г. от ИАЛВ, административния орган е постановил незаконосъобразен административен акт. Административният съд точно е преизчислил размерът на допустимото подпомагане и обосновано е приел, че оспорената заповед е законосъобразна само за сумата до 4 444, 95 лв. Затова тази заповед правилно е била отменена от съда в частта по т. II, с която на основание чл. 18, ал. 4 от Наредба № 2/04.04.2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014 – 2018 г., е отказано изплащане на сума в размер на 19 215, 08 лв. – за разликата над 4 444, 95 лв. до 19 215, 08 лв. По тези доводи и по мотивите, изложени от първоинстанционния съд, към които настоящата инстанция препраща съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, искането на касатора за присъждане на разноски като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Основателна се явява претенцията на ответника "Първомай-БТ" АД за присъждане на разноски. Същите са в размер на 1200 лв. за адвокатско възнаграждение. Заплатените разноски за адвокат са близо до минималния размер по чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид и правната и фактическа сложност на спора, направеното възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК от страна на касационния жалбоподател, е неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,