Решение № 30 от 2.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 724/2008 г.

Решение № 30 от 2.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 724/2008 г., I н. о., НК, докладчик съдията Блага Иванова Производството е образувано по искане на Главния прокурор, депозирано на 27.11.08, за възобновяване на ВНЧД № 281/08 по описа на Шуменски окръжен съд, по което е постановено решение № 130 от 6.10.2008, с което, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, са групирани наказанията, наложени на осъдения Н. М. Х. по множество присъди. С въззивното решение е отменено първоинстанционно определение № 882/5.06.08, по НЧД № 711/08 по описа на Шуменски районен съд, и вместо това е извършено ново групиране, както следва: на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК, е определено по съвкупност едно най-тежко общо наказание измежду наложените с присъди, по НОХД № 1622/04 на ШРС, по НОХД № 1495/04 на ШРС, по НОХД № 1105/05 на ШРС, а именно: две години "лишаване от свобода", с отлагане на изтърпяването, по реда на чл. 66 НК, за изпитателен срок от три години, на основание чл. 23, ал. 3 НК, към определеното най-тежко общо наказание е присъединено наказанието глоба, в размер на 100 лв., наложено по НОХД № 1508/04 на ШРС, постановено е отделно изтърпяване на наказанието три месеца "лишаване от свобода", наложено по НОХД № 1711/07 на ШРС, при "общ" режим, с приложение на чл. 25, ал. 2 НК, и е постановено отделно изтърпяване на наказанието три месеца "лишаване от свобода", наложено по НЧД № 862/04 на Великотърновски районен съд, при "общ" режим, с приложение на чл. 25, ал. 2 НК. С първоинстанционното определение е направено следното групиране: на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК, е определено едно най-тежко общо наказание измежду наложените с присъди, по НОХД № 1622/04 на ШРС, по НОХД № 1495/04 на ШРС, по НОХД № 1105/05 на ШРС по НОХД № 1711/07 на ШРС, а именно: две години "лишаване от свобода", при "общ" режим, с приложение на чл. 25, ал. 2 НК, на основание чл. 23, ал. 3 НК, към най-тежкото общо наказание е присъединено наказанието глоба от 100 лв, наложено по НОХД № 1508/04 на ШРС, и е постановено отделно изтърпяване на наказанието три месеца "лишаване от свобода", наложено по НЧД № 862/04 на Великотърновски районен съд, при "общ" режим, с приложение на чл. 25, ал. 2 НК. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Сочи се, че въззивния съд е допуснал съществено нарушение на материалния закон, произтичащо от избирането на вариант за групиране, който не се явява най-благоприятен за осъдения, и от неправилното приложение на чл. 66 НК. Иска се отмяна на въззивния акт, по реда на възобновяването, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция, с оглед правилно приложение на материалния закон. В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП пледира за уважаване на искането. Защитата на осъдения намира искането за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо: направено е от лице, имащо право на това, в срока по чл. 421, ал. 1 НПК, по отношение на съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е основателно. Н. М. Х. е осъждан, както следва: 1) с присъда (споразумение), по НЧД № 862/04 на Великотърновски районен съд, влязла в сила на 25.01.05, за престъпление по чл. 195 НК, извършено през месец декември 2003, с наложено наказание три месеца "лишаване от свобода", отложено по реда на чл. 66 НК, за изпитателен срок от три години, 2) с присъда (споразумение), по НОХД № 1508/04 на ШРС, влязла в сила на 5.10.05, за престъпление по чл. 195 НК, извършено на 3.06.00, с наложено наказание глоба, в размер на 100 лв, 3) с присъда (споразумение), по НОХД № 1622/04 на ШРС, влязла в сила на 24.10.05, за престъпление по чл. 194 НК, извършено на 5.10.00, с наложено наказание три месеца "лишаване от свобода", отложено по реда на чл. 66 НК, за изпитателен срок от три години, 4) с присъда (споразумение), по НОХД № 1495/04 на ШРС, влязла в сила на 31.03.06, за престъпление по чл. 198 НК, извършено на 16.08.00, с наложено наказание две години "лишаване от свобода", отложено по реда на чл. 66 НК, за изпитателен срок от три години, 5) с присъда, по НОХД № 1105/05 на ШРС, влязла в сила на 2.10.06, за престъпление по чл. 206 НК, извършено на 28.07.01, с наложено наказание една година "лишаване от свобода", отложено по реда на чл. 66 НК, за изпитателен срок от три години, 6/ с присъда, по НОХД № 1711/07 на ШРС, влязла в сила на 12.03.08, за престъпление по чл. 195 НК, извършено в периода 1.04.2005-25.08.2005, с наложено наказание три месеца "лишаване от свобода", при "общ" режим, като, на основание чл. 68, ал. 1 НК, е приведено в изпълнение наказанието три месеца "лишаване от свобода", наложено по НЧД № 862/04 на ВТРС, при "общ" режим. При групиране на наказанията, по реда на чл. 25 вр. чл. 23 НК, правилното приложение на материалния закон изисква да бъде избран вариант, който е най-благоприятен за осъдения. В случая, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон, като е групирал наказанията в отклонение от този принцип, като е постановил отделно изтърпяване на наказанието три месеца "лишаване от свобода", наложено по НЧД № 862/04 на ВТРС, макар да е възможно включването му в съвкупността, формирана от НОХД № 1508/04, НОХД № 1622/04, НОХД № 1495/04 и по НОХД № 1105/05. Допуснатото нарушение на материалния закон е съществено и представлява основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, за отмяна на въззивния акт, по реда на възобновяването, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция, от стадия на съдебното заседание. Относно релевираното в искането нарушение по чл. 66 НК е необходимо да се отбележи следното: Съгласно, чл. 25, ал. 4 НК, при групиране на множество условни присъди, след определяне на едно най-тежко общо наказание се решава въпросът за начина на изтърпяването му (дали да бъде ефективно, при съответен първоначален режим или да бъде отложено, по реда на чл. 66 НК, за подходящ изпитателен срок). В обхвата на преценката попадат броят на отделните присъди и наличието, респ. липсата на постигнат до момента поправителен и превъзпитателен ефект спрямо осъдения. В случая, при новото разглеждане на делото във въззивната инстанция съдът следва отново да реши въпросите по чл. 25, ал. 4 НК, след надлежна оценка на релевантните в тази насока обстоятелства. Поради изложеното, ВКС намери, че искането е основателно и като такова следва да бъде уважено. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, I НО,