Решение № 15501 от 12.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9881/2018 г.

Решение № 15501 от 12.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9881/2018 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Д. Н." ЕООД, [населено място], Община [община], срещу решение № 4422/29.06.2018 г., постановено по адм. дело № 4016/2018 г. на Административен съд С. - град, с което е отхвърлено оспорването на заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 0333444/23.03.2018 г., издаден от директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП – С., запечатване на търговски обект-павилион за продажба на дюнери в гр. Б., ул. "П." ..№... и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на обжалвания административен акт. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП – С., чрез процесуален представител юрисконсулт в представен писмен отговор и в съдебно заседание пъддържа доводи за законосъобразност на решението, което счита, че следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, участваща в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че заповедта е законосъобразна, съдържаща изрични мотиви, както относно срока, така и относно целта за налагане на ПАМ като е анализирал установените факти и приложимите нормативни разпоредби. Решението е правилно. При извършена контролна проверка в обекта на 19.02.2018 г., при осъществена покупка от клиент на 1 бр. среден дюнер на стойност 4 лв., в присъствието на органите по приходите, е прието плащането, но не е издаден фискален бон от намиращото се в обекта работещо фискално устройство. Разпечатан е дневния финансов отчет и КЛЕН към него, от който е установено, че въпросната покупко/продажба не е регистрирана. Съставен е опис на пари в наличност в касата в размер 1154 лева, като е установена положителна разлика в размер на 109 лева между фактическата касова наличност и тази отчетена от фискалното устройство. Установено е извършването на административно нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС във връзка с чл. 118, ал. 1 ЗДДС – неиздаване на фискална касова бележка в търговския обект към датата на проверката. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. При извършената проверка съгласно чл. 218 АПК касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено при спазване на материалния закон, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение за осъществена защита от юрисконсулт - процесуален представител на издателя на акта, в размер на 100 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,