Решение № 14083 от 8.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7828/2012 г.

Решение № 14083 от 8.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7828/2012 г., VI о., докладчик съдията Димитър Първанов Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Светлана Христова Сотирова, от гр. Пловдив против решение № 1075/14.05.2012 г. по адм. дело № 1150/2011 г. на Административен съд - Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради необоснованост и нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 63, ал. 4 от Кодекса на труда (КТ), чл. 10 и чл. 40, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Пловдив счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Посочва, че първоинстанционното съдебно решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Настоящият състав на Върховния административен съд, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна. Предмет на контрол пред административния съд е решение № 216/20.04.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № О - 15 - 999 - 36 - 00113924/19.03.2011 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ досежно постановения отказ за изплащане на парично обезщетение на Светлана Христова Сотирова по болничен лист серия А - 2010 г., № 1033531 за периода 18.01.2011 - 10.03.2011 г. С решение № 1075/14.05.2012 г. по адм. дело № 1150/2011 г. Административен съд - Пловдив е отхвърлил оспорването срещу актовете на органите на НОИ. Присъдил е разноски. За да постанови този резултат, съдът е приел, че същите не страдат от пороците по чл. 146 от АПК. Посочил е, че след преценка на събраните доказателства относно правоотношенията на жалбоподателката и осигурителя - ТД"Николови - БГ - 3" ЕООД същата няма качеството на осигурено лице и няма осигурителни права по чл. 48а от КСО. Решението е неправилно по своя резултат. Изводите досежно осигурителния статус на Сотирова не се основават на цялостна преценка на събраните доказателства. По делото е установено съществуването на трудово правоотношение между жалбоподателката и ЕТ "Георги Серков", гр. Пловдив, като основание за осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО. Представена е и трудова книжка, в която е вписано възникнало трудово правоотношение със същия работодател от 07.01.2010 г. за работа на пълно работно време без данни за прекратяването му. В административното производство въпросите във връзка с осигуряването на жалбоподателката на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО по трудовото правоотношение с ЕТ "Георги Серков" не са били изследвани. Административният орган е нарушил административнопроцесуалното задължение по чл. 35 АПК за предварително изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая, което е повлияло върху материалноправната законосъобразност на волеизявлението му. Неправилно първоинстанционният съд е изследвал възникването на права по чл. 48а от КСО, а не по чл. 40, ал. 1 от КСО в каквато насока са заявените претенции. Изложеното води до извода, че обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което оспорените актове бъдат отменени като незаконосъобразни. На основание чл. 173, ал. 2 АПК преписката следва да бъде върната на административния орган за ново разглеждане на въпроса за правото на Светлана Сотирова на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по чл. 40, ал. 1 КСО след установяване на обстоятелствата във връзка с наличие на трудово правоотношение с ЕТ "Георги Серков" към датата на възникване на осигуреното събитие. Развитите от административния орган едва в касационната инстанция доводи в тази насока са доказателствено неподкрепени и не могат да санират допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствени правила в административното производство. Върховният административен съд намира за неоснователни касационните доводи за необоснованост на извода на първоинстанционния съд за невъзникнало осигурително правоотношение между жалбоподателката Сотирова и "Николови - БГ 3" ЕООД. Верни са изводите на административния съд, че в случая не е доказана извършвана търговска дейност от работодателя "Николови - БГ 3" ЕООД, а достоверността на началната дата 01.04.2009 г. на трудовоправната връзка съгласно трудовия договор е опровергана от свидетелските показания. Трудовият договор по чл. 111 от Кодекса на труда е антидатиран, а уведомленията по КТ до ТД на НАП - Пловдив са били подадени около година по-късно. При липса на валидно сключен писмен трудов договор с ТД"Николови - БГ 3" ЕООД жалбоподателката е имала възможност да поиска обявяване съществуването на трудово правоотношение по реда на чл. 405а от КТ. Съдът обосновано е приел за недоказано твърдяното обстоятелство, че жалбоподателката е извършвала трудова дейност в изпълнение на трудов договор с "Николови - БГ 3" ЕООД, като е разнасяла листовки и рекламни материали по пощите в район "Тракия" - гр. Пловдив. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,