Решение № 4699 от 22.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10773/2019 г.

Решение № 4699 от 22.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10773/2019 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 АПК. Образувано е по касационна жалба на К. Ж. и К. Ж. като наследници на П. Жендов, действащи чрез законния си представител и тяхна майка М. Кирчева, подадена чрез процесуалния им представител адв. Михайлова, против решение № 319/23.07.2019 г. на Административен съд – Добрич, постановено по адм. дело № 126/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на П. Жендов срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 08/112/00322/3/01/04/01 от 20.12.2018 г., издаден от директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – гр. Варна. В касационната жалба се поддържа довод, че решението на административния съд е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат съображения за неправилност на изводите на съда, че оспореният пред него административен акт е законосъобразен. Претендира се нищожност на АУПДВ поради факта, че Уведомително писмо с изх. № 02/080/6500/988 от 16.05.2016 г., с което били прихванати сумите от СЕПП за кампания 2012 г. било отменено с влязло в сила решение на Административен съд - Добрич и, че отказът за заявка по второто плащане следвало да се извърши от изпълнителния директор на ДФЗ. Касаторите считат, че АУПДВ е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което трябва да бъде отменен. Искането до Върховния административен съд, Осмо отделение е да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Добрич и вместо него да постанови друго, с което да отмени оспорения АУПДВ. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответният по касационната жалба - директор на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – гр. Варна, в писмен отговор чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и съдържащите се в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на производството пред Административен съд – Добрич е била законосъобразността на АУПДВ № 08/112/00322/3/01/04/01 от 20.12.2018 г., издаден от директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – гр. Варна, с който на П. Жендов е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 446 лв., представляващи първо плащане по Договор № 08/112/00322 от 14.11.2008 г. и така посочения договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" е прекратен на основание чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9/2008 година. За да отхвърли оспорването първостепенният съд е описал подробно установената фактическа обстановка по издаване на оспорения акт. Изложени са мотиви, че е издаден от компетентен орган, в съответствие с чл. 166, ал. 2 ДОПК и чл. 27, ал. 3 ЗПЗП, издаден е в предвидена в чл. 59, ал. 1 АПК писмена форма, съдържа реквизитите, посочени в алинея втора на същия, в това число са посочени и фактическите и правните основания за издаването му. Решаващият съд е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на акта. Административен съд - Добрич е преценил като неоснователно възражението, че административният орган е следвало да се съобрази с направеното от земеделския производител искане за замяна на инвестицията. Мотивирал се е с разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от Наредба № 9/2008 г., съгласно която ползвателят на помощта може да подаде искане за промяна на договора в Разплащателната агенция съгласно приложение № 6, но не по-късно от седем месеца преди изтичане на срока по чл. 27. В случай че искането за промяна на договора касае изменение на заложените инвестиции по чл. 14, ал. 2, включително и изменение на периода за проверка на изпълнението на бизнес плана, искането трябва да бъде подадено не по-късно от два месеца преди изтичане на срока по чл. 7, ал. 1. Съдът е приел, че направеното от жалбоподателя искане за промяна на инвестицията, основано на горепосочената норма и представените от него документи за извършена инвестиция за закупуване на селскостопанска техника, действително не е разгледано от административния орган, тъй като не е направено в предвидената от наредбата форма по Приложение 6, с което оспорващият е бил длъжен да се съобрази, тъй като замяната на инвестицията може да се извърши само по постигнато съгласие между страните, което се обективира в сключване на анекс към договора. Решението на Административен съд – Добрич е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователни са доводите на касатора за необоснованост на извода на първоинстанционния съд, че при издаването на оспорения АУПДВ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, какъвто се явява директора на ОД на ДФ "Земеделие" – Варна, упълномощен със заповед № 05-РД/286 от 1.02.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" да издава АУПДВ по отношение на ползватели на финансова помощ по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" от ПРСР за периода 2007–2013 година. Касационните доводи за нищожност са релевирани и пред първоинстанционния съд, който правилно е посочил, че процесния АУПДВ не е постановен в противоречие с влязлото в сила решение на Административен съд –Добрич. Изводът на съда, че актът е издаден при съобразяване на указанията на съда е правилен – от мотивите на постановеното решение по адм. дело № 415/2016 г. по описа на Административен съд – Добрич е видно, че спорът между страните е изяснен напълно от фактическа страна, а преписката е върната на административния орган с цел да издаде административен акт в съответната форма, в който да посочи изрично ясно и изчерпателно всички фактически и правни основания. Видно от съдържанието на процесния АУПДВ тези указания са изпълнени. Правилно административният съд е приел, че АУПДВ е издаден в съответствие с материалноправни разпоредби. По делото не е било спорно, че към датата на изтичане на договорения между страните срок по т. 3. 1 от договора - 12.11.2011 г., П. Жендов не е осъществил инвестициите по одобрения бизнес-план. Затова правилно и въз основа на действащите правила на Наредба № 9/3.04.2008 г. е пристъпено към установяване на публичното вземане чрез издаване на АУДПВ. Процесният АУПДВ има за предмет установяване на вземане, произтичащо от задължението на оспорващата за възстановяване на получена финансова помощ поради неизпълнено нормативно задължение по чл. 8, ал. 1, т. 1 и т. 4 от Наредба № 9/3.04.2008 г. Това вземане по своя характер е публично държавно, съгласно нормата на чл. 27, ал. 5 ЗПЗП и в съответствие на чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК, според който текст публични са вземанията за недължимо платени и надплатени суми, вкл. по финансирания от европейските земеделски фондове, както и свързаното с тях национално съфинансиране. Разпоредбата на чл. 27, ал. 3 ЗПЗП гласи, че Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС, а съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. Изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция (чл. 20а, ал. 1 ЗПЗП). Горецитираната норма на чл. 27, ал. 5 ЗПЗП препраща към реда по ДОПК за събиране на държавните вземания от вида на процесното. На това основание е приложим чл. 166, ал. 2 ДОПК, според който, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публично държавно вземане, то се установява по основание и размер с АУПДВ, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Ако в съответния закон не е определен органа за издаване на акта, той се определя от ръководителя на съответната администрация (чл. 166, ал. 2, предл. 2 ДОПК). В специалния закон, ЗПЗП, не е регламентирана процедурата за установяване на публичните държавни вземания, както и орган, който е компетентен да издава актовете с такова съдържание. Поради това, съобразно предписанието на чл. 166, ал. 2, предл. 2 ДОПК, вр. чл. 27, ал. 3 ЗПЗП, ръководителят на съответната администрация, в случая изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", който е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция, следва да определи органа, натоварен да издава актовете за установяване на публични държавни вземания. Според чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. В касационната жалба се развиват аргументи за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в това, че преди издаване на АУПДВ е следвало да бъде издадено решение за финансова корекция по чл. 73 ЗУСЕСИФ. Настоящата съдебна инстанция намира така направените оплаквания в касационната жалба за неоснователни. Съгласно § 4, ал. 3 ДР на ЗУСЕСИФ, предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 /Програмата за развитие на селските райони/ се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в ЗПЗП или в акт по неговото прилагане. Съгласно § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП /ДВ, бр. 2/2018 г. /, започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. Неоснователно е възражението на касатора, че органът не е посочил дали процесният договор е прекратен, поради което не е налице основание за изискване на полученото по него първо плащане. Правилно е преценено, че като основание за изискване на полученото първо плащане, органът е посочил нормата на чл. 33, ал. 1 от Наредбата, която разпоредба предвижда възможност при установяване неизпълнение на договорни или нормативни задължения, договорът да бъде прекратен, но не определя това прекратяване като предпоставка за упражняване правомощието на органа, да изиска направеното вече първо плащане. По тези съображения съдът законосъобразно е приел, че след като е налице безспорно установяване на възприетото от органа неизпълнение на поето договорно и нормативно задължение, то следователно са налице материалноправните предпоставки за реализиране на предвидената от закона възможност за органа да поиска връщането на вече платени по договора суми. По изложените съображения, настоящата касационна инстанция приема, че издадения АУПДВ № 08/112/00322/3/01/04/01 от 20.12.2018 г. на директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – Варна е законосъобразен административен акт и като е достигнал до същите правни изводи първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. С оглед крайния изход на спора и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, основателна е претенцията на ответника за присъждане в полза на ДФ "Земеделие" на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева за касационната инстанция, които М. Кирчева, в качеството й на законен представител на малолетните К. Ж. и К. Ж. - наследници на П. Жендов следва да заплати. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение