Решение № 273 от 23.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6329/2007 г.

Решение № 273 от 23.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6329/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Лидия Рикевска Производство по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК, вр. с чл. 218а и сл. ГПК (отм.). С решение № 130 от 9.05.2007 г. по гр. д. № 38/2004 г. Районен съд гр. Р. е отхвърлил предявения от Д. С. К. срещу А. М. П. установителен иск за собственост на парцел **** в кв. 6 по плана на с. Д., както и иска по чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) за отмяна на нот. акт № 39 от 14.08.2004 г. С решение № 301 от 19.10.2007 г. по гр. д. № 634/2007 г. Окръжен съд гр. П. е оставил в сила първоинстанционното решение. Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от Д. К.. Оплакванията развити в касационната жалба са, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Ответникът по касация А. М. П., чрез назначения особен представител адв. Б, оспорва жалбата. Касационната жалба е допустима. Подадена е в срок от легитимирано лице, насочена е срещу решение което подлежи на касационно обжалване и отговаря на изискванията по чл. 218в ГПК (отм.). Върховният касационен съд, след като прецени съвкупността на всички събрани по делото доказателства, взема предвид наведените съображения и с оглед очертаните в жалбата пороци на решението, приема за установено следното: В обжалваното решение въззивният съд е приел че касаторът е предявил установителен иск за собственост на парцел **** в кв. 6 по плана на с. Д. срещу А. П., затова е недопустимо да се произнесе по непредявен иск за собствеността и на парцел ****. Изложил е и съображения че не дължи произнасяне по иск за имуществени вреди, тъй като с влязло в сила определение исковата молба в частта за заплащане на обезщетение е прекратено. За да остави в сила решението съдът е приел, че ищецът е придобил собствеността само на един от парцелите включени в имот пл. № 2* тъй като продавачът му е бил собственик само на парцел ****, с продажбата касаторът не може да придобие по-големи права, затова не е собственик на целия имот. В касационната жалба от 30.10.2007 г., озаглавена "частна жалба", се твърди че решението е незаконосъобразно, тъй като съдът не е съобразил техническа експертиза приета в наказателно производство, с която било установено че е собственик на имота. Решението на въззивния съд е законосъобразно. Правилно съдът е приел че се дължи произнасяне само по отношение на установителния иск за собственост на парцел **** срещу А. П. Предявяването на иск е свързано с редица изисквания, формулирани в чл. 98 и 99 ГПК (отм.). След подаване на исковата молба в съда ищецът не може да изменя заявеното искане като предявява нови искове, невключени в искова молба, освен в случаите на чл. 116 ГПК (отм.). Що се касае до искането за присъждане на вреди, по него също не се дължи произнасяне, тъй като производството по отношение на тази заявена претенция е прекратено и определението е влязло в законна сила. Видно е данните по делото, че с нот. акт № 127 от 16.07.1985 г. Никола В. продал на дъщеря си С. В. дворно място с площ 1 170 кв. м., представляващо парцел ****, заедно с намиращите се в него сгради, срещу задължение за гледане и издръжка. Приложена е скица, издадена на 29.11.1995 г., според която парцел **** е урегулиран с площ 950 кв. м. и е записан на името на С. В. С нот. акт № 49 от 17.06.1996 г. Д. К. е закупил от С. В. дворно място, парцел **** в кв. 6 по плана на с. Д. с площ от 950 кв. м., заедно с построените в него паянтова жилищна сграда и стопански постройки, с граници: улица; С. М.; н-ци на А. В. и Н. Й. Ответникът А. П. се легитимира като собственик на парцел **** с площ 748 кв. м., с нот. акт № 39 от 14.08.2002 г. С ангажираните доказателства касаторът не е доказал че е собственик на процесния парцел ****. Не е достатъчно да се твърди че притежава имота, когато няма доказателства че е придобил собствеността на парцел **** на някое от основанията посочени в чл. 77 ЗС - чрез правна сделка, по наследство, по давност или по други начини определени в закона. Необходимо е ищецът още с исковата молба да изложи и в последствие да докаже фактите и обстоятелствата от които извлича правото си на собственост. Ако то е резултат от последователно осъществили се във времето правопораждащи факти и други обстоятелствата, същите следва да се изложат в тяхната връзка и значение за спора по делото, както и да се обоснове как от тях се извлича твърдението че е собственик на посочения парцел. Разликата между имот и парцел **** съществена. С кадастралния план на населеното място се отразява местоположението, границите, размера и други характеристики на недвижимите имоти, сградите, съоръженията, трайните насаждения и др. в тях. Дворищната регулация установява строителните парцели и на кого се отреждат. С оглед предвижданията по плана, за един имот могат да бъдат отредени няколко парцела. Придобиване правото на собственост на един парцел ****е прави купувача собственик на целия имот, след като от него са образувани и други парцели. Освен това, имотите за които има приет регулационен план се индивидуализират с номер на парцела, който е определен за имота и номера на строителния квартал, като площта не е определяща величина за индивидуализиране на имота. След като в нотариалния акт на касатора изрично е посочено че той купува парцел ****, няма основание да се приеме че е купил и парцел ****. Касаторът обосновава правото си на собственост с техническа експертиза приета в наказателно производство. Съгласно чл. 222 ГПК (отм.), задължителна за гражданския съд е само влязлата в сила присъда на наказателния съд който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, но не и събираните в наказателното производство доказателства. По изложените съображения касационната жалба на заявените в нея основания е неоснователна, а въззивното решение е правилно, поради което следва да се потвърди. Водим от горното и на основание чл. 218ж ГПК (отм.), ВКС