Решение № 7738 от 2.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15383/2010 г.

Решение № 7738 от 2.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15383/2010 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производство е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, с допълнение от 14.05.2011 г., подадена от Димитър Иванов Димитров, чрез пълномощника му адв. Славомир Славов, против решение № 97 от 14.10.2010 г., постановено по адм. дело № 124/2010 г., по описа на Административен съд - Търговище, с което е отменена заповед № 3-01-771 от 21.07.2010 г. на кмета на община Търговище за изземване от наследниците на Денка Димитрова Христова на част от имот № 093046, в землището на с. Лиляк, 1340 кв. м нива, собствена на Димитър Иванов Димитров, на основание чл. 34 от ЗСПЗЗ. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради необоснованост на изводите на съда, нарушения на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и съдът да потвърди заповедта на кмета. Ответникът - кметът на община Търговище не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованите страни - Милан Надков Христов, Димитър Миланов Надков, Надя Миланова Николова също не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че касационният довод за необоснованост на оспорения съдебен акт е неоснователен. По силата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, по искане на собствениците, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите, от лицата, които ги ползват без правно основание. При тази законова разпоредба следва правният извод, че административния ред за изземване на земеделски имоти, върху които собствеността е възстановена по реда на ЗСПЗЗ, изисква изследване на законовите предпоставки за това, а именно: наличието на искане от собственик, с възстановено право на собственост върху земеделския имот; имотът да се ползва от други лица, различни от собствениците; и това ползване да е без правно основание. За конкретния случай съдът правилно е установил, че не са налице тези материалноправни предпоставки за издаване на заповед от кмета по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Имот № 093046 не е изцяло собственост на жалбоподателя. Видно от заключението на СТЕ в имота от 1340 кв. м попадат части от други посочени имоти. С одобряване на плана за земеразделяне на землището на с. Лиляк, 333 кв. м от пътя обслужващ посочените имоти е обединен с имот № 46. От заключението е видно, че регулационни отношения не са уреждани, тъй като процесните 1340 кв. м попадат извън ЗРП на с. Лиляк, съответно правилен е изводът на съда, че не е налице първата и основна предпоставка за уважаване на искане по чл. 34 от ЗСПЗЗ, а именно искането да е направено от собственик или ползвател на правно основание. Не е налице и третата предпоставка, а именно имота да се ползва без правно основание. От приложените по делото писмени доказателства е установено, че процесният имот е бил закупен от наследодателите на жалбоподателите през 1973 -1974 г., които се легитимират като собственици с нот. акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност и наследство № 38, том IV, дело № 1277 от 29.12.1991 г., като наследници на Денка Димитрова Христова. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение съдът е отменил заповедта на кмета за изземване на описания имот, като е приел, че е незаконосъобразна, тъй като не са налице две от трите изискуеми в кумулация предпоставки на чл. 34 от ЗСПЗЗ. За да постанови този резултат, съдът е приел, че наследодателката на лицата, от които е постановено изземване - Денка Димитрова Христова е придобила съгласно договор за доброволна делба недвижим имот - дворно място в с. Лиляк от 2085 кв. м, ведно с построените в него къща и стопански постройки, който имот е с пл. № 54 по плана на селото, при описани съседи. От друга страна лицето, което е заявило искане за изземване на имота, се легитимира като собственик на нива с площ от 4.979 дка, девета категория, имот № 093046 по плана за земеразделяне на с. Лиляк. Съгласно заключението на назначената по делото техническа експертиза процесната част от 1340 кв. м, е била отразена в регулационния план на с. Лиляк, действал от 1930 до 1981 г., като е съставлявала имот № 40, парцел V от кв. 11, като имотът е бил записан на наследодателите на лицата от които е постановено изземване. В същия план имотът на касатора е фигурирал като имот пл. № 46, за който са отразени два парцела I и II от кв. 11. По сега действащия регулационен план на селото, одобрен през 1981 г., процесният имот е отразен с пл. № 54, парцел I, като част от него - именно спорните 1340 кв. м е останала извън регулация. От графичните части и заключението се установява, че в имот № 093046 по плана за земеразделяне, както и в конкретната спорна част от 1340 кв. м, попадат части от стари имоти в това число и части от стар имот № 40, път и др. При тези данни съдът е приел, че имотът, за който се иска изземване, от една страна не е изцяло собствен на настоящия касатор, а от друга, лицата, за които безспорно се е установило, че ползват частта от 1340 кв. м, ползват същия по силата на нот. акт за собственост, като наследници на Денка Христова, т. е. частично е налице първата предпоставка на чл. 34 от ЗСПЗЗ - искането за изземване да е от лице, което е собственик на имота, с възстановено право на собственост и изцяло липсва третата предпоставка на нормата - ползване от лице без правно основание. Приел е за основателно и възражението, че е налице несъответствие на акта с целта на закона, тъй като заповедта по чл. 34 от ЗСПЗЗ се издава с цел да се защити правото на собственост на собствениците или на ползувателите на правно основание, а в случая кметът не е следвало да издава такава заповед, тъй като е налице спор за собственост. Така постановеното решение е правилно. Процедурата, уредена в чл. 34 от ЗСПЗЗ е по своята същност бърза административна интервенция в защита правата на собственост върху земеделските земи, неправомерно накърнени от други лица. За да се реализира същата е необходимо наличие на една процесуална предпоставка - искане от възстановен собственик или ползувател на правно основание и три материалноправни предпоставки в кумулация - собственик с възстановено право на собственост върху земеделски земи и ползуването им от трети лица, което да е без правно основание. При осъществяването на предвидения в чл. 34, ал. 2 от ЗСПЗЗ контрол за законосъобразност на издадените по този ред актове съдът е длъжен да изследва наличието или липсата на така визираните предпоставки. При липсата на безспорност на правата административната интервенция, предвидена като изключение от общия принцип за защита правото на собственост по исков ред не може да бъде проведена. Следователно относимото в случая е, че е налице спор за собственост върху процесната част от имот № 093046, като лицата от които е иззета същата представят доказателства, с които се легитимират като собственици. И тъй като по реда на административното правосъдие е недопустимо да се разглеждат вещноправни претенции, бързата процедура, регламентирана в чл. 34 от ЗСПЗЗ не може да намери приложение, тъй като е осъществима само при безспорни факти и обстоятелства. В случая не е налице последната законово регламентирана предпоставка на чл. 34 от ЗСПЗЗ - имотът да се ползва без правно основание. Лицата, от които е иззета частта от имота заявяват самостоятелни права и до разрешаването на гражданския спор, заповед за изземване по чл. 34 от ЗСПЗЗ не може да бъде издавана. Съдът правилно е установил фактите по спора, съобразил се е с установеното и правилно е приложил материалния закон. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че решението е необосновано и постановено при допуснати процесуални нарушения, тъй като съдът не е обсъдил всички доказателства относно правата на страните, в това число, че е невъзможно лицата, от които е постановено изземването да са придобили имота по давност. Всички подобни въпроси са предмет на материално-правния спор, поради което съдът няма задължение да ги изследва в развилото се пред него административно производство, с предмет единствено законосъобразността на издадената заповед за изземване, поради което не е налице нарушение. И в настоящото производство няма място за обсъждане на изключително подробно развитите в допълнението към касационната жалба доводи по отношение собствеността, размера на ползваната част, давността и др. подобни. Безспорно е, а и са представени доказателства за наличие на висящо дело - гр. дело № 1531/2010 г. по описа на Районен съд - Търговище, по което предмет на произнасяне е спор за собствеността върху процесния имот. Неоснователно е и възражението за неправилно приложение на материалния закон. Съдът правилно е издирил приложимата правна норма и е изследвал наличието на елементите от фактическия състав. Правилно и обосновано при данните по делото е приел, че не са налице същите, изискуеми в кумулация съгласно чл. 34 от ЗСПЗЗ, а именно ползване на имота без основание от лицето, от което се изземва същия. Постановеното решение не страда от пороците, сочени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение