Решение № 4812 от 30.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3025/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) гр. София при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), чрез гл. юрк. Б. Аврамова срещу решение № 2527/21.01.2026 г., постановено по адм. дело № 7433/2025 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). С обжалваното решение е отменен по жалба на „Ен Джи Групс“ ЕООД, ревизионен акт (РА) № Р-22221024000707-091-001/14.03.2025 г., поправен с РА № П-22221025055346-003-001/24.03.2025 г. за поправка на РА, издадени от органи по приходите при ТД на НАП, в частта, в която е потвърден с решение № 536 от 02.06.2025 г., издадено от директора на дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, относно установяване задълженията за корпоративен данък за периодите от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. и по ЗДДС за периодите от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г. и НАП е осъден да заплати на „Ен Джи Групс“ ЕООД, сумата от 1 050 лв. разноски по делото. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението в тази му част поради противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че данъчния кредит е бил ползван без наличие на материалноправните предпоставки, като неправомерния ефект е елимениран едва с последваща корекция. На основание и по реда на чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания (ЗЛДТДПДВ) са начислени лихви в размер на 6 326,16 лв. В касационната жалба са изложени съображения, че административният съд неправилно е приел, че към момента на упражняване на правото на данъчен кредит са били налице предпоставките по чл.68, ал. 1 от ЗДДС, като е игнорирал императивната норма на чл. 25, ал. 7 от ЗДДС. Безспорно е установено, че към датата на издаване на фактурите за „аванс по договор“ не е извършено реално плащане, поради което данъчно събитие не е настъпило и данъкът не е станал изискуем. Твърди, че при липса на изискуем данък не може да възникне и правото на приспадане на данъчен кредит. Касаторът оспорва извода на съда, че сторнирането на фактурите чрез кредитни известия (КИ), поради разваляне на договора не обуславя извод за първоначална неправомерност на упражненото право на данъчен кредит. Счита за неправилен и изводът на съда, че лихва по чл. 175 от ДОПК се дължи само при установени и неплатени публични задължения. Лихвата по чл. 175 от ДОПК не представлява санкция, а обезщетение за временно лишаване на бюджета от дължим публичен ресурс вследствие на неправомерно упражнено право на данъчен кредит. Иска решението да бъде отменено. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и платена държавна такса, съобразно представен списък (л. 22 от делото). Ответникът – „Ен Джи Групс“ ЕООД, чрез адв. Р. Кечев оспорва касационната жалба и иска да се остави в сила решението на първоинстанционния съд. Претендира разноски по делото в размер на 500 евро, съобразно представен списък (л.23) и доказателства за плащане на адвокатско възнаграждение за касационна инстанция. Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадени от надлежна страна, срещу акт от който е неблагоприятно засегната и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество жалбата е неоснователна, предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е била законосъобразността на ревизионния акт № Р-22221024000707-091-001/14.03.2025 г., поправен с ревизионен акт № П-22221025055346-003-001/24.03.2025 г. за поправка на РА, издадени от органи по приходите при ТД на НАП, потвърден с решение № 536 от 02.06.2025 г., издадено от директора на Дирекция „ОДОП“ гр. София при ЦУ на НАП, с който на „Ен Джи Групс” ЕООД са установени по реда на чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ лихви в размер на 6 326,16 лв. за м.11.2023 г. Съдът е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма и при спазване на процесуалните изисквания. От фактическа страна АССГ е приел, че по делото няма спор по фактите, а именно през м.11.2023 г. „Ен Джи Групс” ЕООД е ползвало данъчен кредит общо в размер на 39 106,38 лв. по две фактури, издадени на 27.02.2023 г. от „Еуро Дорс“ ЕООД, с предмет на доставка „аванс по договор“. Плащане по фактурите не е извършено, тъй като към датата на издаване на фактурите ревизираното лице е имало вземане от „Еуро Дорс“ ЕООД. Приложени са договори за доставка на врати и споразумение за прихващане на задължения. Към фактурите са издадени КИ: № 0000008150/24.01.2025 г., към фактура № 0000007801/27.02.2023 г., с основание „развалена сделка“, с данъчна основа (ДО) 97 765.95 лв. и ДДС 19 553,19 лв.; № 0000008151/24.01.2025 г., към фактура № 0000007802/27.02.2023 г., с основание „развалена сделка“, с ДО 97 765,95 лв. и ДДС 19 553,19 лв. По делото не е било спорно, че задълженото лице е включило КИ в дневника за покупки за м. 01.2025 г. Едновременно с КИ в дневника за покупки за м.01.2025 г., е включило и следните фактури, издадени от „ЕУРО ДОРС“ ЕООД: № 0000008152/31.01.2025 г. с ДО 97 765,95 лв. и ДДС 19 553,19 лв.; № 0000008153/31.01.2025 г. с ДО 97 765,95 лв. и ДДС 19 553,19 лв. Издадените през м. 01.2025 г. и включени и дневника за покупки за същия период фактури, отново са с основание „аванс по договор“ и към тях са приложени банкови извлечения от ОББ АД за извършено плащане по тях. За да установят задължения за лихви в процесния РА, приходите органи са приели, че двете фактури от 27.02.2023 г., са издадени от „ЕУРО ДОРС“ ЕООД без основание по смисъла на чл. 25, ал. 7 от ЗДДС. Данъкът по тях е начислен неправомерно. Ефектът от неправомерно упражненото право е елиминиран с включването в СД и дневника да покупки за м. 01.2025 г. на кредитните известия. Ревизиращите са посочили, че в дневника за покупки за м. 01.2025 г. са включени и две нови фактури за аванс със същите ДО и ДДС, към които са приложени банкови извлечения за удостоверяване на реалното плащане на аванса. С процесния РА на основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ за ползвания неправомерно данъчен кредит, в размер на 39 106,38 лв., за периода от 15.12.2023 г. до 14.02.2025 г., е начислена лихва 6 326,16 лв. За да отмени процесния ревизионен акт, АССГ е приел, че за дружеството са били налице всички предпоставки за възникване право на данъчен кредит във връзка с двете фактури от 27.02.2023 г. и ревизираното лице е ползвало същият в съответствие с нормата на чл. 68, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Според съда обстоятелството, че плащането по процесиите две фактури не е извършено по банков път, а чрез прихващане на задължения, не може да обуслови извод за недобросъвестност на страните по сделката и по конкретно на ревизираното дружество. Направен е извод, че не са налице основания за начисляване на лихва по чл. 175 от ДОПК, вр. чл. 1 от ЗЛДТДПДВ. Съдът е достигнал до извод, че в случая не е налице ощетяване на фиска, чрез действията на двете дружества, като е посочил, че ако доставчикът не е внесъл дължимите суми за ДДС, то лихвата за неизпълнението на това задължение не може да се възлага в тежест на получателя по доставката. Според решаващият състав в случая се касае за данъчни норми, които не могат да бъдат тълкувани разширително, тъй като в конкретния случай е начислена лихва не за дължими данъци или други публични задължения, а поради това, че дружеството, според ревизиращия орган, неправилно е ползвало данъчен кредит по сторнирани впоследствие фактури. Направен е извод, че със спорния ревизионен акт не са налице установени публични задължения върху които да се дължи /начислява/ лихва на посочените правни основания – в т.см. Решение № 3394 от 20.03.2024 г. на ВАС по адм. дело № 9197/2023 г., VIII отд. и др. В обобщение решаващия съд е заключил, че жалбата е основателна и е отменил ревизионния акт. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, като е изяснил относимите по делото факти и е извършил съвкупна оценка на доказателствата по делото. Не се установява наличие на отменителни основания, така както се поддържа от касатора. По делото не е било спорно, че през м.02.2023 г., ревизираното лице е ползвало данъчен кредит по две фактури издадени от „Еуро Дорс“ ЕООД, които през м.01.2025 г. са били сторнирани, поради разваляне на договора. В конкретния случай с процесния ревизионен акт, данъчния орган е начислил лихва за периода от 15.12.2023 г. до 14.02.2025 г., поради неправилното ползване на ДК. АССГ е обосновал направения извод, че е налице данъчно събитие по чл.25, ал.7 ЗДДС и правото на данъчен кредит надлежно е упражнено. Няма причина поради която да се приеме, че не е настъпило данъчно събитие във връзка с авансовото плащане по издадените през 2023 г. фактури. Видно е, че между ревизираното лице и Еуро Дорс ЕООД е подписан договор за доставка, в последствие е установено, че тази доставка не може да бъде извършена според предварителните договорки и във връзка с това писмо е са издадени кредитните известия така както е установено пред първоинстанционния съд. Не може да бъде споделено твърдението на данъчните органи, че прихващането не може да замести плащане по банков път и съответно само реалното плащане между получател и доставчик е основание да се приеме, че е налице данъчно събитие. Нормата на чл. 175, ал. 1 от ДОПК гласи, че за неплатени в законоустановения срок публично задължение се дължи лихва в размер, определен в съответния закон. Същото е предвидено и в чл. 1 от ЗЛДТДПДВ. С оглед посочените две правни норми, на чието основание на задълженото лице е начислена лихва, следва да се приеме, че данъчния орган незаконосъобразно е определил такава. Нормите изискват наличие на неплатени задължения, а в конкретния случай лихвата е начислена поради прието неправомерно ползване на данъчен кредит. Настоящият състав напълно споделя извода на АССГ, че в случая ревизираното лице е действало добросъвестно и не е налице нерегламентирано поведение от негова страна, свързано с издаване на КИ. От събраните по делото доказателства се установява, че плащането между двете дружества е извършено чрез прихващане на насрещни задължения, а договорът и сделката са развалени, поради невъзможност на доставчика да изпълни поръчката в срок. Въз основа на изложеното мотивите на административния съд се споделят от касационната инстанция, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изречение последно АПК, не е необходимо да бъдат преповтаряни. АССГ е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При проверката на съдебния акт, настоящият състав констатира, че мотивите обосновали крайните изводи за незаконосъобразност на ревизионния акт, касаят установеното с него задължение само за лихви в размер на 6 326,16 лв. В диспозитива на решението е посочено, че се отменя ревизионен акт № Р-22221024000707-091-001/14.03.2025 г., поправен с ревизионен акт № П-22221025055346-003-001/24.03.2025 г. за поправка на РА, издадени от органи по приходите при ТД на НАП, потвърден с решение № 536 от 02.06.2025 г., но е пропуснато да бъде конкретизирано, че се касае за само определени задължения за лихви във връзка с извършената ревизия по ЗДДС и ЗКПО. Налице е несъответствие между формираната воля на решаващия състав в мотивите на съдебния акт и нейното външно изразяване в диспозитива на решението, тъй като не е посочено, че задължението което се отменя е от лихви и е в размер на 6 326.16 лв. Поправката на очевидна фактическа грешка в съдебния акт не е скрепена със срок, поради което констатираното несъответствие може да бъде коригирано от първоинсатнционния съд след връщане на делото. С оглед изхода на спора на ответната страна следва да се присъдят разноски, представляващи заплатен адвокатски хонорар в размер на 500 евро. По делото е наличен списък на претендираните разноски и доказателства, че сумата е платена по банков път. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение