Решение № 14248 от 22.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8716/2016 г.

Решение № 14248 от 22.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8716/2016 г., VI о., докладчик съдията Димана Йосифова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 118 от КСО. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. П., против решение № 1349/01.07.2016 г., постановено по адм. дело № 3359/2015 г. на Административен съд гр. П., с което е отменено решение № 2153-15-136/01.12.2015 г. на касатора и потвърденото с него разпореждане № 2140-15-170/04.09.2015 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ гр. П.. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба, моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административните актове. Ответникът по касационната жалба - Ч. Д. В. от гр. П., чрез пълномощника адв. Е. В., оспорва жалбата. В писмена молба се излагат съображения за правилност на решението. Претендира се присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение Административният съд гр. П. е отменил решение № 2153-15-136/01.12.2015 г. на касатора и потвърденото с него разпореждане № 2140-15-170/04.09.2015 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ гр. П., с което на Ч. В. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР КСО. Съдът е изпратил преписката на пенсионния орган за произнасяне по заявлението му с вх. № МП-30548/04.05.2015 г. за отпускане на пенсия при спазване на указанията, дадени в съдебното решение. Съдът е постановил този резултат при напълно изяснен спор от фактическа страна, включително със заключение на допусната по делото експертиза, въз основа на което е приел, че по отношение на жалбоподателя са налице условията на § 4, ал. 1 ПЗР КСО и отказът на административния орган за отпускане на исканата лична пенсия за ОСВ е незаконосъобразен. Освен приетата експертиза, съдът се е позовал и на доказателствата по делото - удостоверение изх. № 473/18.03.2011 г., издадено от директора на Дирекция "Д. военноисторически архив", според което Вършилов е работил като технолог в МРЗ "Г. Д." - гр. П. през периода 01.01.1983 - 31.12.1999 г, като е участвал в поддържането и ремонта на въздухоплавателни средства във военната авиация и трудовият му стаж съответства на т. 53 "б" от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП/ - отменен. Като е анализирал събраните доказателства съдът е направил извода, че трудът на лицето през процесния период от 01.01.1983 - 31.12.1999 г. е положен при условията на т. 53"б" ПКТП (отм.), съответно е изпълнението условието по § 4, ал. 1 ПЗР КСО за положен труд 10 години при условията на първа категория. Постановеното решение, въпреки пестеливо изложената фактическата обстановка и кратките мотиви, е правилно като краен резултат. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че Ч. Д. В. е подал заявлението с вх. № МП-30548/04.05.2015 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 ПЗР КСО, отпускането на която му е отказано с разпореждане № 2140-15-170/04.09.2015 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ гр. П., потвърдено с решение № 2153-15-136/01.12.2015 г. на директора на ТП на НОИ гр. П., което е обжалвано пред съда. В разпореждането е прието, че лицето има навършена възраст 60 години, 10 месеца и 27 дни, но няма необходимия осигурителен стаж от втора категория, тъй като стажът през спорния период от 01.01.1983 - 31.12.1999 г. на длъжността "технолог" посочена в трудовата му книжка, оформена от "Авионамс" АД гр. П., се зачита от трета категория труд. " Според административния орган същият не попада в обхвата на т. 53"б" ПКТП (отм.). Спорът по делото е свързан с категорията на осигурителния стаж през периода от 01.01.1983 - 31.12.1999 г. в МРЗ "Г. Д." - гр. П. на посочената по-горе длъжност. Първоинстанционният съд е дал правилен отговор на този въпрос, въз основа на анализ на събраните по делото доказателства и на доводите на страните. В разпоредбата на чл. 40, ал. 1 НПОС е предвидено, че осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя и с данните по чл. 5, ал. 4 КСО, а според ал. 3 на същия член, документите по ал. 1 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. С разпоредбата на т. 53"б" ПКТП (отм.) са предвидените по-благоприятни условия за пенсиониране на работещите на посочените длъжности и производства, сред които е и тази, на Вършилов "инженерно- технически състав от гражданската, селскостопанската и специализираната авиация, пряко участвуващ в поддържането и ремонта на въздухоплавателните средства; инженерно-технически кадри и обслужващия въздухоплавателните средства персонал със самолетообслужваща техника и перонна механизация. " С разпоредбата на т. 67 ПКТП (отм.) трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. (Ал. 2) Работници и инженерно-технически персонал, независимо от отрасловата си принадлежност, ползуват категорията труд при пенсиониране, определена за цеховете, заводите, площадките и другите обекти в раздели I и II на правилника за времето, през което работят на тях. Документите, издадени от работодателя на Ч. В., са приети по делото и не са оспорени в хода на съдебно - административното производство. Касационният жалбоподател не опровергава обстоятелствата, изложени в тях. От съдържанието им и от заключението на приетата по делото експертиза се установява, че трудът е положен във военен завод, специализиран в производство и ремонт на авиационна техника, лицето е полагало труд в основен цех А, извършващ ремонт на самолети в ремонтен цех, извършващ ремонт на агрегатите на самолета. На поставен въпрос в експертизата е отговорено, че вредните въздействия на работната среда върху лица при изпълняване на длъжностните задължения на технолога по ремонта, организатора на производство и контрольора по качеството са еднакви. Изплащани са му възнаграждения за вреден труд, предоставен е допълнителен отпуск. Видно от приложените заповеди за назначаване, преназначаване, допълнителни споразумения и длъжностна характеристика се установява и характерът на извършваната от Вършилов работа, като вещото лице е посочило, че заеманата длъжност "технолог" в обособено производство за ремонт на самолети /ОПРС/ с. Г. И. предполага работа с вредни за здравето материали. Сочи още, че Вършилов е бил в непосредствена близост до цялата система от радио-авиационна техника, която включва многообразни отделни компоненти, генериращи вредни електромагнитни полета, създава се своеобразен електромагнитен смог или електромагнитно ефирно замърсяване. Съобразявайки характерът и условията, при които трудът е полаган от заявителя Вършилов за процесния период, първоинстанционният съд е достигнал до обоснования извод, че следва да бъде приет за такъв от втора категория. По изложените съображения, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника по касационната жалба за присъждане на направените разноски е основателно. От доказателствата по делото се установяват разноски за изплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв., съгласно приложения договор за правна защита и съдействие № 182025 от 18.10.2017 г., поради което на Ч. В. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 350 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение