Решение № 5312 от 23.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7998/2008 г.

Решение № 5312 от 23.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7998/2008 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Съдебното производство е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от процесуалния представител на Агенцията за приватизация (АП) - гр. София, срещу решение, постановено по адм. дело № 375 от 2007 г. по описа на Административния съд - Русе. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно по съображения за нарушение на приложимия закон - не е осъществен фактическият състав на чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) - (загл. изм., ДВ, бр. 30 от 2006 г.), ищцата не е доказала дължимо от държавата обезщетение - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Няма пречка за обслужване на гражданите във всяко звено, ако са подадени надлежните документи - чл. 72 от Инструкцията. Инвестиционните бонове се прехвърлят свободно и многократно - чл. 17, ал. 1 от Наредбата. Агенцията няма как да знае, защото не е уведомена, че личната карта на приобретателя е изгубена и невалидна. Извършена е проверка по лична карта на лицето, което е представило фалшиво пълномощно, но служителите не могат да проверяват автентичността на подписа. В писмената защита се поддържа, че ищцата, макар и притежател на инвестиционни бонове, не е имала намерение да участва в различни форми на инвестиране съобразно представените от закона възможности, още повече че съгласно § 22 от ПЗР на ЗПСК емитирането на инвестиционните бонове е преустановено и тяхната валидност е до 30 юни 2005 година. Инвестиционните бонове материализират права, но нямат паричен еквивалент, а не са инвестирани и затова не са предмет на остойностяване. Ответната страна - Гиргина Тодорова Хинкова, оспорва касационната жалба чрез процесуалния си представител. Под изрично пълномощно по чл. 17, ал. 2 от Наредбата следва да се има предвид нотариално заверено пълномощно, каквото не е поискано от служителя на АП, имало е техническа нередовност на заявлението, каквото не е подавано от ищцата, номерът на личната карта в нареждането е сгрешен и не съвпада с истинския номер. Иска присъждане на адвокатско възнаграждение от 200 лева. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба поради наличието на причинна връзка между незаконосъобразните действия на служителите към Агенцията за приватизация с вредата. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 203, ал. 1 във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ е уважил иск, предявен от Гиргина Тодорова от гр. Русе срещу Агенцията за приватизация - гр. София, за присъждане на сумата 250 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразни действия на служители към Агенцията за приватизация при изпълнение на служебната им дейност. Съдът е приел за установено, че вредите произтичат от фактически действия на служители на административния орган, изразяващи се в извършена административно-разпоредителна дейност - регистрация на прехвърляне на инвестиционните бонове на ищцата от личната й сметка на друго лице като получател, действало с пълномощно и въз основа на нареждане, които не са подписани от ищцата. Ищцата е твърдяла, че пълномощното и платежното нареждане са фалшиви, тъй като не са подписани от нея, има допусната в тях и грешка на номера на личната й карта. Съдът приел, че наведеното от ищцата основание е доказано. Като последица от прехвърлянето на инвестиционните бонове (трансфер към друго физическо лице) боновият баланс на сметката на ищцата през м. септември 2003 г. е станал нула (0,00) инвестиционни бона, като прехвърлянето е извършено в нарушение на чл. 4 и чл. 17, ал. 2 във вр. с ал. 7 от Наредбата за условията и реда за реализиране и провеждане на централизирани публични търгове за продажба на акции - собственост на държавата (Наредбата), по искане на притежателя на бонове чрез подаване на нареждане за прехвърляне на инвестиционни бонове - образец № 1 от приложение № 2, и с приложено към нареждането изрично пълномощно. Съдът е приел също, че служители на АП, която организира и осъществява процеса на приватизация, при извършване на правно регламентирана административна дейност са нарушили реда за прехвърляне на инвестиционни бонове, уреден в Наредбата и в инструкция на АП за прилагането й, като не са извършили проверка дали са изпълнени изискванията на Наредбата за представяне на документите и правилното оформяне на формулярите при прехвърлянето на инвестиционните бонове от титуляра на боновата сметка на лицето, представило се като пълномощник. В резултат ищцата е претърпяла реална имуществена вреда, настъпила от незаконосъобразни действия, извършени от длъжностни лица като служители на ответника, които действия представляват административна дейност; установена е пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразните действия (бездействия) и настъпилата вреда. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. От доказателствата по делото е установено, че ищцата е имала открита лична сметка в инвестиционни бонове, регистрирана по реда на чл. 11 от Наредбата, в размер на 250 инвестиционни бона, в регионалното бюро с код 170221 - гр. Русе. Към делото е представена справка, от която е видно, че през м. септември 2003 г. инвестиционните бонове от сметката на ищцата са прехвърлени на друго физическо лице - Петър Желев Попов, с нареждане за прехвърляне и пълномощно, като регистрацията на прехвърлянето е станала в бюрото в гр. София - код № 210000, а няма данни ищцата да е променила обслужващото бюро в гр. Русе. При така приетите за установени фактически обстоятелства по делото правният извод на съда, че искът е основателен и доказан, е правилен като обоснован и законосъобразен. Правилни са правните изводи на съда, че регистрацията на прехвърляне на инвестиционни бонове е служебна дейност на Агенцията за приватизация, която е административен орган, и дейността, която се осъществява от нейните служители по реда на Наредбата, е административна по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ . Редът за регистрация, разпореждане и прехвърляне на инвестиционните бонове е уреден в Наредбата и административната дейност се извършва в звената, обслужващи регистрацията и посочени в чл. 3 от Наредбата, а промяната на обслужващото звено е по реда на чл. 4 от Наредбата. Съдът обстойно е посочил реда, документите и необходимата служебна проверка на приложенията, за да се приеме от обслужващата звеното администрация, че е направено валидно искане от притежателя на боновете чрез подаване на нареждане за прехвърляне на инвестиционни бонове - образец № 1 от приложение № 2 към чл. 17, ал. 2 от Наредбата. Ищцата не е променила обслужващото звено и на основание разпоредбата на чл. 4 и чл. 16, ал. 2 и 3 във вр. с чл. 17, ал. 2 от Наредбата прехвърлянето на инвестиционни бонове на друго физическо лице следва да се извърши чрез звеното на АП, което се явява обслужващо звено на основание регистрацията на лицето и откриването на личната му бонова сметка. Установено е, че подписите за упълномощител в пълномощното и за прехвърлител в нареждането не са положени от Гиргина Тодорова, което обстоятелство служителят към Агенцията за приватизация е нямало как да установи, а няма изискване на закона за представяне на нотариално заверено пълномощно. Не е спазена разпоредбата на чл. 15 от Наредбата, която регламентира в кои хипотези административният орган следва да откаже регистрация - една от тях е несъответствие между данните, посочени в нареждането за прехвърляне, и данните от поименната бонова сметка, установено от данните по делото, което различие по чл. 16 от Наредбата трябва да се отстрани в звеното, обслужващо регистрацията. Настоящият съдебен състав споделя правните изводи, че систематическото тълкуване налага извода, че прехвърлянето трябва да се извършва само чрез звеното, което обслужва регистрацията на прехвърлителя. Този извод се налага и от образеца на бланката. Следователно служителите към звеното в гр. София е трябвало да откажат извършването на регистрацията, тъй като не обслужват боновата сметка. Нарушен е редът за прехвърляне на инвестиционни бонове, не е осъществен необходимият административен контрол, вследствие на което са причинени имуществени вреди на ищцата, изразяващи се в неправомерно прехвърляне на непарични платежни средства - инвестиционни бонове. Съдът законосъобразно е приел, че за процесния случай имуществените вреди са в размер на нормативно определените стойности на 1 инвестиционен бон за 1 лв. на основание чл. 5, ал. 5 от Закона за приватизационните фондове (ЗПФ), тъй като към датата на прехвърлянето (на увреждането) - м. септември 2003 г., за инвестиционните бонове няма пазарна цена, но тези инвестиционни бонове могат да се използват по реда на този закон. Отговорността по предявения иск по чл. 1 ЗОДОВ на държавата, за конкретния случай на АП, е невиновна, обективна отговорност за вредите, причинени от чужди незаконни действия или бездействия на служители при и по повод изпълнение на възложена им административна дейност. Неоснователен е доводът, поддържан в писмената защита на касационния жалбоподател, че няма претърпени вреди, защото към момента на предявяването на иска емитирането на бонове е преустановено поради тяхната валидност до 30 юни 2005 година. Така е, защото вредата е настъпила към 2003 г. - преди влизането в сила на § 22 от ПЗР на ЗПСК. За да възникне правото на иск по чл. 1 ЗОДОВ за обезщетение за вреди, законосъобразно съдът е приел, че следва да са налице няколко изброени кумулативни предпоставки, но основната преценка за отговорността за обезщетение е наличието на вреда и причинна връзка между незаконни действия на органи на държавата и на длъжностни лица и претърпяната вреда. За конкретния случай ищцата е регистрирала лична бонова сметка в определено звено на АП и на основание разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от Наредбата като лице, което има открита сметка в инвестиционни бонове по реда на Наредбата, следва да се счита за регистрирана за участие в централизирани публични търгове. Към датата на регистриране на прехвърлянето инвестиционните бонове са валидни, а след тази дата в резултат на извършения трансфер към друго физическо лице боновият баланс на сметката на ищцата е станал нула инвестиционни бонове. След прехвърлянето на инвестиционните бонове ищцата е престанала да бъде регистрирано лице за участие в централизирани публични търгове. Увреждането на ищцата е настъпило към м. септември 2003 г., защото в резултат на незаконните действия за прехвърляне на инвестиционните бонове на трето лице са прекратени нейните права за участие в централизирани публични търгове - т. е. тя е заличена като титуляр на бонова сметка към АП. Неоснователно е искането на касатора да се преценява поведението на ищцата (нейните действия, бездействия или инвестиционни намерения) след заличаването на боновата й сметка. Основателно е искането на ответника за присъждане на направените пред настоящата съдебна инстанция съдебни разноски в размер на 200 (двеста) лева - адвокатски хонорар. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - III отделение,