Решение № 92 от 7.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3019/2012 г.

Решение № 92 от 7.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3019/2012 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от областния управител на област София срещу решение № 5515 от 05.12.2011 г., постановено по адм. дело № 4266 от 2011 г. по описа на Административния съд - София град. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Редовно призован в съдебно заседание, областният управител се представлява от юриск. Кюртева, която поддържа касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно по съображения, подробно развити в писмени бележки. Ответникът по касационната жалба, Македонка Борисова Караманова, редовно призована, се явява лично, оспорва жалбата и моли съдебното решение да бъде оставено в сила по съображения, изложени в подадена от нея писмена молба-отговор на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като предявена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна. С посоченото по-горе решение е отменена заповед № РЛ-084 от 24.04.2011 г. на областния управител на област София, с която административният орган е признал на Македонка Борисова Караманова обезщетение в пълен размер по реда на § 3 от ЗИД на ЗПГРРЛ за репресията "изселване" по административен ред за допълнителни 7 месеца и е определил обезщетение за този период в размер на 448 лв. Обжалваната заповед е издадена на база представено пред административния орган Удостоверение № 117833/01.02.1993 на МВР, дирекция "Информация и архив", от което е видно че жалбоподателката като съпруга на Тодор Караманов е била изселена от гр. Петрич в с. Горна Росица, Габровско за периода 31.12.1945 г. до 10.08.1953 г. За да достигне до този резултат, административният съд е приел, че жалбоподателката правомерно се е позовала на писмени доказателства, които е представила за първи път пред съда и не е представила в административното производство пред административния орган, а именно: Удостоверение от общинска администрация - гр. Петрич, отдел "Гражданско състояние и регистрация" изх. № 206/23.06.2011 г., от което е видно, че съгласно регистрите на гр. Петрич за периода 1949-1960 г., жалбоподателката Македонка Караманова заедно със съпруга и децата си е била изселена от гр. Петрич в с. Горна Росица за периода 26.12.1949 г. до 31.07.1954 г. /л. 30 по делото/, заверено копие от самите регистри на населението на гр. Петрич с първично вписана същата информация за крайната дата на изселването на М. Караманова /л. 27-28 от делото/, както и Писмо изх. № КИ-Ч-09 25737/01.10.2009 г. на КРДОПБГДСРСБНА, от което е видно, че жалбоподателката, заедно със семейството си - съпруг и две деца е била изселена от гр. Петрич в с. Горна Росица през 1949 г. като сестра на обявения за изменник на родината свой брат Кирил Константинов и изселването й е отменено през 1954 г. Съдът е приел, че така представените пред него доказателства са допустими и относими в съдебното производство, а при цененето им по същество се налага обоснованият извод за това, че срокът на действително претърпяната от жалбоподателката репресия "изселване" не се равнява на общо 43 месеца, какъвто срок й е признат с обжалваната заповед, а общо на 54 месеца. Водим от горното и вземайки предвид вече изплатеното на Караманова обезщетение по досегашния ред в размер на 25 000 лв. за 36 месеца репресия "изселване" /§ 1, т. 2 от ДР на действащата Наредба за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ/ съдът е приел, че Караманова действително е правоимащо лице по смисъла на чл. 6 от ЗПГРРЛ /в редакцията му след изменението, публикувано в ДВ, бр. 26/2008 г./, но същата има право не на обезщетение за допълнително признатите й с обжалваната заповед 7 месеца репресия, а на обезщетение за общо 18 месеца до пълния срок на изтърпяната от нея репресия "изселване". В резултат на тези свои изводи за постановяване на обжалвания административен акт в противоречие с материалния закон, АССГ е отменил заповедта на областния управител на област София и е върнал преписката за ново произнасяне съобразно дадените от съда задължителни указания за тълкуването и прилагането на материалния закон. Обжалваното решение е правилно. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правно релевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Правилно съдът е приел, че жалбоподателката е правоимащо лице по чл. 6 от ЗПГРРЛ след изменението му от 2008 г., тъй като, макар и получила обезщетение по досегашния ред, същата не е била обезщетена за целия срок на репресията. Правилно съдът е определил и действителния пълен срок на претърпяната от нея репресия, базирайки се на допълнително представените пред него относими и допустими доказателства. Неоснователни в тази връзка са развитите от касатора доводи за обвързващата административния орган доказателствена сила на Удостоверение № 17833/01.02.1993 г. на МВР, което, като единствено представеното от Караманова пред административния орган и послужило като основание за изплащане на определеното й допълнително обезщетение по чл. 6 от закона, фиксирало по неотменим начин срока на претърпяната от нея репресия. Съдът правилно е приел, че следва да базира своите правни изводи за законосъобразност на обжалваната заповед не само на наличните при постановяването й писмени доказателства, но да съобрази и цени във взаимовръзка с тях и тези доказателства, които са депозирани за първи път пред него в хода на съдебното обжалване. Обосновано съдът се е съобразил с всички, изброени в чл. 3, ал. 3, б. "в" от Наредбата по чл. 4 от ЗПГРРЛ удостоверителните документи, чието изброяване е в диспозитивен, а не в йерархичен порядък като правилно е приел, че материалната удостоверителна сила на официалния свидетелстващ документ може да бъде преодоляна не само чрез оспорване съдържанието му, но и при т. нар. конкуренция на писмени доказателства със свидетелстващ характер, каквато е налице в конкретния случай. Въз основа на правилно приложените от АССГ правила по приобщаване и ценене на доказателствата в съдебно-административното производство, съдът е стигнал и до обосновани правни изводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед поради постановяването й в противоречие с материалния закон. Законосъобразно въз основа на представените пред него нови писмени доказателства - Удостоверение от общинска администрация - гр. Петрич, отдел "Гражданско състояние и регистрация" изх. № 206/23.06.2011 г., заверено копие от регистрите на населението на гр. Петрич за периода 1949-1960 г. и Писмо изх. № КИ-Ч-09 25737/01.10.2009 г. на КРДОПБГДСРСБНА, АССГ е приел, че Македонка Караманова е била изселена от гр. Петрич и заселена принудително в с. Горна Росица, Габровско в периода: 12.12.1949 г. до 31.07.1954 г., поради което действителният срок на претърпяната от жалбоподателката репресия "изселване" по смисъла на чл. 1, т. 4 от ЗПГРРЛ възлиза не на признатите й от административния орган 43 месеца, а на 54 месеца и същата има право на обезщетение по чл. 6 от ЗПГРРЛ /след изменението му през 2008 г./ не за допълнителни 7 месеца, а за допълнителни общо 18 месеца. Воден от горните фактически и правни изводи, законосъобразно АССГ е отменил обжалваната пред него заповед и е върнал преписката на областния управител на област София за ново произнасяне съобразно задължителните указания по приложение на материалния закон, дадени му от съда. С оглед гореизложеното касационната жалба на областния управител на област София се явява неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение