Решение № 2922 от 12.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9821/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Емайлхим АД, с адрес на управление [населено място], общ. Костинброд, обл. София, чрез процесуалния представител адвокат А. Костов, срещу решение 1051 от 01.09.2023 г., постановено по адм. дело 95 по описа за 2023 г. на Административен съд София - област. Със съдебното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение 1016 от 15.12.2022 г., постановено по преписка КЗК436/2022 г., с което Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията) е приела за установено, че не е извършено нарушение по чл. 29, по чл. 32, ал. 1 вр. с чл. 33, ал. 1, по чл. 35, ал. 2 и ал. 3 и по чл. 36, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) от страна на Солвита ЕООД, както и дружеството касатор е осъдено да заплати съответните раязноски. В касационната жалба се развиват доводи за неправилност на решението на първата инстанция, като постановено при противоречие с материалния закон и при нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Следва да се отбележи, че по-голямата част от доводите на касатора са идентични с тези направени с първоинстанционната жалба. Единствено твърдението за нарушение на чл. 172а, ал. 2 от АПК се откроява, като такова направено във връзка с касационните основания. Иска се отмяна на първоинстанционното решение, отмяна на решението на Комисията за защита на конкуренцията и постановяване на решение с което Солвита ЕООД да бъде осъдена да прекрати нарушението, както и да заплати глоба, като за изпълнение на решението делото да се върне на КЗК, с оглед правомощията й по налагане на глобата. Алтернативно се иска, ако съдът установи съществени нарушения на съдопроизводствените правила, то делото да бъде върнато на друг състав на първоинстанционния съд. Претендират се разноски. В съдебно заседание се прави и принципно възражение за прекомерност на претендираните разноски. По делото е постъпил отговор от Солвита ЕООД. В него се излагат много подробни доводи за правилност на решението на първата инстанция, както и се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски, по приложен списък. Комисията за защита на конкуренцията, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Кантарев, в откритото съдебно заседание, оспорва касационната жалба, като основателна и счита изложените в отговора на Солвита ЕООД съображения за правилни. Изрично възразява срещу претенцията за адвокатски хонорар в размер на 3000 лв. от касатора, като счита същия за прекомерен. Представителят на Върховната прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба по посочените в нея касационни основания. Излага подробни доводи за правилност на решението на първата инстанция. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл. 218 и сл. от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е било решение 1016 от 15.12.2022 г., постановено от КЗК по преписка КЗК436/2022 г. То е постановено след обявяване на решение 4698 от 17.05.2022 г. по адм. дело 702 по описа за 2022 г. на Върховен административен съд, четвърто отделение, с което е отменено решение 1231/29.11.2021 г., постановено по адм. дело 844/2019 г. на Административен съд София - област, включително в частта за присъдените разноски и вместо това е постановена отмяна и на решение 545/09.05.2019г. по преписка КЗК/856/2018 г. на Комисията за защита на конкуренцията и преписката е върната на Комисията за защита на конкуренцията за ново произнасяне по преписка КЗК/856/2018г., съобразно мотивите на решението. С оспореното пред административния съд решение е било установено, че не е извършено нарушение по чл. 29 , по чл. 32, ал. 1 вр. с чл. 33, ал. 1, по чл. 35, ал. 2 и ал. 3 и по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК от страна на Солвита ЕООД. Съдът е възприел изцяло изложеното от КЗК в оспорването пред него решение като фактически констатации и е възприел и направените правни изводи за липса на нарушения по посочените текстове. Съдът е обсъдил, правните изводи за липса на твърдяните нарушения по специалните състави на глава VII-ма от ЗЗК, като е приел, че за всяко едно от нарушенията са налице подробни мотиви. Посочил е, че в съответствие на указанията, дадени с решение 4698 от 17.05.2022г. на ВАС, са изложени мотиви и за липса на нарушение по чл. 29 от ЗЗК, чиято разпоредба касае общата забрана за нелоялна конкуренция. Мотивирал се е, че КЗК е изложила законосъобразни правни изводи въз основа на обективно установени фактически обстоятелства. Административен съд София област е направил анализ по отношение на всяко едно от твърдените нарушения. В тази връзка е приел жалбата против решение 1016 от 15.12.2022 г. на Комисия на защита на конкуренцията по преписка КЗК - 436/2022 г. за неоснователна и я е отхвърлил. Решението е правилно. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебният акт е обоснован надлежно и подробно. Не е нарушен и материалният закон. С разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от ЗЗК е въведена забрана за заблуждаваща реклама. Нормата на § 1, т. 11 от ДР на ЗЗК определя, че реклама е всяко съобщение във връзка с търговия, занаят или професия, което има за цел да насърчи реализацията на стоки или услуги, включително на недвижими имоти, права и задължения. Според легалното определение в чл. 33, ал. 1 от ЗЗК заблуждаваща е тази реклама, която по какъвто и да е начин, включително по начина на нейното представяне, подвежда или може да подведе лицата, до които е адресирана или достига, и поради това може да повлияе на тяхното икономическо поведение или по тези причини нанася или може да нанесе вреди на конкурент. Съгласно ал. 2 на същия законов текст заблудата, която възниква, може да е по отношение на характеристиките на стоките или услугите; цената или начина на образуването й; условията за доставка или изпълнение; както и по отношение на данните за рекламодателя или рекламиращия. Правният извод който се налага е, че за да бъде определено дадено послание като заблуждаваща реклама по смисъла на чл. 33 от ЗЗК следва да бъдат налице следните няколко предпоставки в условията на кумулативност: 1. да бъде установено наличието на реклама по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗЗК; 2. посланието да подвежда или да може да подведе лицата, до които е адресирано или достига и 3. да повлияе на икономическо поведение на субектите като по този начин да нанася или да е способно да нанесе вреди на конкурент. В конкретния случай единствено се установява наличната информация на сайта и самият сайт, като предоставящ информация за едно дружество и предлаганите от него продукти. Същите обаче не могат да се определят като реклама по смисъла на §1, т. 11 от ДР на ЗЗК. Солвита ЕООД не използва рекламни способи за популяризирането на своите продукти. По преписката не се съдържат данни, че същото е рекламирало продуктите си чрез телевизия, радио, печатни и интернет издания. Съдържащото се в сайта има за цел да запознае потенциалните клиенти с продуктите и предприятието. Правилно АССО е приела, че Солвита ЕООД използва собствена интернет страница с домейн адрес www.solvita-bg.eu, а от интернет сайта на дружеството www.solvita-bg.eu, не се установява да е извършвана реклама на стоки или услуги. На страницата присъства информация единствено за дейността на дружеството като производител и предложител на чаши за еднократна употреба от експандируем полистирол. На същия сайт не се установява наличие на телефони или други данни за жалбоподателя, нито публикации, имащи за цел да насърчат реализацията на стоки и услуги, сходни с тези, предлагани от подателя на искането. Доводите на касационния жалбоподател в обратна насока са неоснователни. Правилни са изводите на съда и, че в случая, безспорно не е налице подвеждане или възможност за подвеждане на потребителите относно предлаганите стоки от Солвита ЕООД. Следващото твърдяно нарушение е свързано с нарушение на чл. 35, ал. 2 от ЗЗК. Следва да се посочи, че фактическият му състав е сложен и самото използване на идентична или близка марка не е достатъчно - необходимо е да съществува обективна възможност за заблуда на потребителите, което от своя страна би могло да увреди интересите на конкурентите. В тази връзка правилно съдът, с оглед доказателствата по преписката и заключението на вещото лице, не се установява неправомерно използване на чужда марка или нейната имитация след 24.06.2014 г. от страна на Солвита ЕООД. Не е спорно по делото, че двете дружества са създадени и осъществяват паралелно собствена стопанска дейност преди повече от 25 години, както и че през целия период на изследване, дружество за което се твърдят недобросъвестните действия е с фирма Емайлхим ИТ ЕООД. Наименованието е променено на Солвита ЕООД с решение на едноличния собственик на 18.04.2018 г. Поставянето на сходна марка върху оборотни съдове (контейнери за пренасяне) не би могло да увреди интересите на Емайлхим АД, доколкото не е установено, че с поставянето на тази марка се цели заблуждение и привличане на клиенти. Правилно е прието, че спецификата на осъществяваната дейност от Емайлхим АД и Емайлхим ИТ ЕООД (сега Солвита ЕООД) определя и характера на техните потребители, които са предприятия, използващи в дейността си техните продукти. Не е налице възможност потенциалните клиенти да имат пряк досег с контейнерите за пренос на продукти и да бъдат въведени в заблуждение, което от своя страна би могло да увреди интересите на конкурентите. Относно оплакванията в касационната жалба за неправилност на изводите на първоинстанционния съд за липса на нарушение по чл. 35, ал. 3 от ЗЗК следва да се посочи, че тази разпоредба въвежда специална хипотеза на имитация, като забранява използването на домейн или външен вид на интернет страница, идентични или близки до тези на други лица, по начин, който може да доведе до заблуждение и/или да увреди интересите на конкурентите. Сходството се преценява без нуждата от специализирани знания и умения, като КЗК се е произнесла мотивирано по твърдените форми на имитация, а първоинстанционният съд обосновано и правилно е споделил правните й изводи. Действително както се твърди от кастора към 201 8г. е бил налице регистриран домейн www.emailchim.eu, но не може да се сподели твърдението му, че е налице имитация. След промяната в наименованието на Емайлхим ИТ ЕООД на Солвита ЕООД, на 18.04.2018 г., цитираният домейн е закрит и е регистриран втори домейн solvita-bg.eu. Следователно домейна www.emailchim.eu, когато е съществувал включва в наименованието си името на дружеството Емайлхим ИТ ЕООД и по този начин представя пред потребителите в интернет собственото си дружество. Следва да се посочи и, че само по себе си регистрирането на сходен домейн не е в нарушение на относимите разпоредби на ЗЗК, а за съставомерността на деянието е необходимо да е налице използването му по начин, който може да увреди интересите на конкурентите, което не е установено по преписката. Във връзка с възраженията на касатора по приложението на нормата на чл. 36, ал. 1 от ЗЗК, следва да се посочи, че визираната разпоредба забранява недобросъвестни търговски практики насочени към привличане на клиенти, в резултат на което се прекратяват или се нарушават сключени договори, или се осуетява сключването им с конкуренти. Така регламентираната правната норма предвижда следния фактически състав: първият елемент е деянието, което е израз на недобросъвестно търговско поведение, извършено от предприятието на съответния пазар, което да въздейства върху обективната преценка на клиентите. Вторият елемент от състава изисква това деяние да е с конкретна цел, а именно: привличането на клиенти, като това следва да бъде тълкувано, както за увеличаването на продажбите на конкретните предлагани продукти спрямо съществуващите клиенти, от което да последва ограничаване предлагането на продуктите на неговите конкуренти, така и за привличане на нови клиенти. Третият елемент от фактическия състав, включен в нормата на чл. 36, ал. 1 от ЗЗК е свързан с последиците от така извършеното деяние, а именно: то следва да е резултатно, като законодателят е предвидил само това нарушение на нелоялната конкуренция, регламентирана в глава 7 от ЗЗК да е резултатно. Резултатът следва да се изразява в прекратяване или нарушаване на сключени договори или осуетяване на сключването им с клиент. В случая съдът правилно е приел, че не се установява Солвита ЕООД да предлага или продава продукти, представляващи разтворител 007 или Р007, които продукти купува Булметал АД по силата на прекратения договор с Емайлхим АД. Същото дружество не е закупувало такива от Солвита ЕООД (видно от информацията от дружеството на л. 13 от решението на КЗК), а Транс ауто-Р ЕООД също посочва, че никога не е закупувало от Солвита ЕООД (също л. 13). Правилно е прието от КЗК и от първоинстанционния съд, че в случая не се установява недобросъвестно поведение, в резултат на което клиенти да са били мотивирани да се ориентират към Солвита ЕООД, за сметка на подателя на искането пред Комисията. Неоснователна е и претенцията на касационния жалбоподател, че с действията си ответното дружество е нарушило общата забрана по чл. 29 от ЗЗК. Правилно административният съд е споделил извода на Комисията, че извън твърденията за действия на нелоялна конкуренция, попадащи в обхвата на чл. 32, ал. 1 вр. с чл. 33, ал. 1, по чл. 35, ал. 2 и ал. 3 и по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК, не се установяват, а и не се посочват от Емайлхим АД други действия или бездействия на ответното дружество, осъществени в противоречие с добросъвестната търговска практика, които да увредят или да поставят в опасност от увреждане интересите на конкурентите, така че да бъдат самостоятелно подведени под състава на нормата на чл. 29 от ЗЗК. В случая, твърденията и фактите обуславят приложение на специалните състави от ЗЗК, като обстоятелството, че не са установени всички елементи, за да бъдат наложени санкции по горепосочените текстове, не предполага приложението на общата забрана. В случая не е налице нарушение по специалната разпоредба, не защото деянието следва да се квалифицира като нарушение по друга разпоредба, в това число и общата, а защото установените факти не изпълват състава на приложимите специални разпоредби - чл. 32, ал. 1 вр. с чл. 33, ал. 1, по чл. 35, ал. 2 и ал. 3 и по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК. Неоснователно е и възражението за нарушение от страна на съда на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Това че съдът не е обсъдил определени доказателства, не представлява нарушение на чл. 172а, ал. 2 от АПК, както твърди касаторът, тъй като разпоредбата предвижда в мотивите на решението да се посочат фактите по делото. Изцяло в преценката на съда е да се позове на онези доказателства, които установяват релевантни за предмета на спора обстоятелства, и по този начин установяват фактическата обстановка. В случая съдът не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на събраните по делото доказателства вкл. и в тяхната съвкупност и е приложил правилно материалния закон. Във връзка с изложеното и като последица от преценката на доказателствата в съпоставка с наведените в касационната жалба доводи, Върховният административен съд, четвърто отделение приема, че подадената касационна жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд, като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора на касационния жалбоподател не се дължат разноски. Такива с оглед своевременно направеното искане, се дължат на ответнците Комисия за защита на конкуренцията и Солвита ЕООД. По отношение на искането на Комисията за защита на конкуренцията, касационният жалбоподател следва да заплати разноски в размера, предвиден в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 360 лв. Предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, както и осъществената защита, за производството по настоящото дело в полза на Комисията за защита на конкуренцията следва да бъдат присъдени разноски в размер на 200 лв. По отношение на искането на Солвита ЕООД с оглед действителната фактическа и правна сложност на спора, осъществената защита и след преценка за неоснователност на възражението за прекомерност, касационният жалбоподател следва да заплати разноски в размер на 5922 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение