Решение № 7356 от 28.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8580/2010 г.

Решение № 7356 от 28.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8580/2010 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане", гр. Разград, подадена чрез юрк. Виолета Башур, против решение № 29 от 14.05.2010 г., постановено от Административен съд - Разград по адм. дело № 39/2010 г. По изложени доводи за неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на решението се иска отмяната му. Ответникът - Петър Ангелов Христов оспорва жалбата по изложени в писмената защита съображения. Ответникът - Соня Иванова Дякова, редовно призована, не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, установи, че касационната жалба е подадена в срок от страна с правен интерес от оспорването и е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, съобрази следното: С обжалваното решение АС Разград е отменил мълчалив отказ на директора на Дирекция "Социално подпомагане", гр. Разград за предоставяне на достъп до обществена информация по заявление № 94ПП/0008/19.03.2010 г. и е върнал преписката за произнасяне по същество по искането, съобразно дадените в мотивите указания. За да постанови този резултат, съдът е приел, че разпоредбите на чл. 28, ал. 2, чл. 38 и чл. 39 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) въвеждат императивно изискване за писмено произнасяне по заявление за достъп. Безспорно е по делото, че административното производство е започнало по заявление вх. № 94ПП/0008/19.03.2010 г., с което Петър Ангелов Христов е поискал информация, подробно описана в 10 пункта, свързана с процедурата по предоставяне на услугата "личен асистент", броя на получените в ДСП - Разград през месеците януари и февруари 2010 г. молби - декларации по чл. 11, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания (ППЗИХУ), общия брой на лицата, чиито молби са уважени, както и групирането им по описани в заявлението критерии, както и информация, свързана със заявлението на определено лице - Соня Иванова Дянкова. Не се спори също, че административният орган не се е произнесъл с изричен акт по заявлението. Спори се налице ли е мълчалив отказ и дали директорът на Дирекция "Социално подпомагане", гр. Разград е бил задължен да предостави поисканата информация. Касационните възражения са в две насоки - от една страна са изложени доводи, че поисканата със заявлението информация е свързана с административното обслужване на гражданите, не попада в приложното поле на ЗДОИ, поради което административният орган не е задължен да я предостави по реда на ЗДОИ и по тези съображения непроизнасянето му в срок не представлява мълчалив отказ. Отделно от това са изложени доводи, че заявителят е оттеглил искането си да му бъде предоставена информация, което е удостоверено с отбелязване върху самото заявление (лист 10 от делото). Тези възражения са неоснователни по следните съображения: Мълчаливият отказ представлява бездействие на администрацията в случаите, когато административният орган има задължение да се произнесе по направено пред него искане. Този отказ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК и същият подлежи на съдебен контрол, при който съдът следва да прецени неговата законосъобразност. В разглежданата хипотеза касаторът - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Разград не се е произнесъл по направеното пред него от ответника искане за предоставяне на информация, свързана с предоставянето на услугата "личен асистент" по реда на ППЗИХУ, както и за получаване на месечни добавки за социална интеграция. Съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ, като задължен субект по смисъла на чл. 3 от закона касаторът е задължен да направи това в 14-дневен срок от постъпване на заявлението с писмено решение, с което да удовлетвори искането или да откаже предоставяне на търсената информация, като изложи изрични съображения за това (чл. 28, ал. 2 и чл. 38 от ЗДОИ). Това бездействие на административния орган представлява мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК. Този отказ е в противоречие със закона. Заявлението на Петър Христов за предоставяне на информация отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 от ЗДОИ, като съдържа посочените в текста данни и описание на исканата информация. При тези обстоятелства и като съобрази условията на чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ, чието наличие може да обоснове отказ за предоставяне на информация, административният орган следва да издаде акт, с който да се произнесе по направеното искане и да удовлетвори същото или да откаже да направи това. С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема, че мълчаливият отказ на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Разград е незаконосъобразен и като го е отменил първоинстанционният съд е постановил правилно решение. Неоснователно е и възражението, че заявителят е оттеглил искането си в устен разговор, което е удостоверено с подписа на директора на Дирекция "Социално подпомагане". То е подробно обсъдено от първоинстанционния съд, който обосновано е приел, че за да е налице валидно оттегляне на заявлението е необходимо да бъде спазено писменото начало и да бъде установено по безспорен начин, че това е волята на заявителя. По изложените съображения обжалваното решение като валидно и допустимо и постановено при липса на сочените касационни основания следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника за присъждане на деловодни разноски е основателно и Дирекция "Социално подпомагане" - Разград следва да бъде осъдена да заплати на Петър Ангелов Христов от гр. Шумен сумата от 200 (двеста) лева, представляваща адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2, пр. 1-во от АПК Върховният административен съд, пето отделение,