Решение № 4828 от 6.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8332/2010 г.

Решение № 4828 от 6.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8332/2010 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Районното управление "Социално осигуряване" - гр. Монтана, чрез упълномощения юрисконсулт Иванка Димитрова, против решението от 15.05.2010 г., постановено по административно дело № 75 по описа за 2010 г. на Административния съд - Монтана, в частта, в която е прието, че положеният от Росица Стоянова Спасова труд през периода 01.08.1991 г. - 29.10.1992 г. следва да се зачете за такъв от първа категория, като са развити доводи и за дублиране на този стаж. Наведените в касационната жалба оплаквания са за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон - касационното отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Росица Стоянова Спасова от с. Дондуково, общ. Брусарци, обл. Монтана, чрез процесуалния си представител адвокат Цеко Павлов от АК-Монтана, в съдебно заседание и с писмено възражение оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила решението на Монтанския административен съд. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба на посоченото в нея основание и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - Монтана е отменил решение № 2 от 08.01.2010 г. на директора на РУСО - Монтана и потвърденото с него разпореждане № МП-13713-1 от 05.11.2010 г. на ръководителя на "ПО" при същото РУСО, а преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените в мотивите на съдебното решение задължителни указания. В касационната жалба е посочено, че същата е насочена срещу съдебното решение само в частта му относно признаването на трудовия стаж на лицето за първа категория труд за периода от 01.08.1991 г. - 29.10.1992 г. и се твърди допуснато от съда дублиране на този стаж. Със заявление вх. № МП-13713 от 02.10.2009 г. до директора на РУСО-Монтана Росица Спасова е поискала да бъде преценено правото й на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО във връзка с чл. 68, ал. 3 от КСО и добавка от починал съпруг по чл. 84 от КСО, като е декларирала, че не се осигурява от 10.03.2009 г. С разпореждане № МП-13713-1 от 05.11.2009 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при РУСО-Монтана й е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО във връзка с чл. 68, ал. 3 от КСО, т. к. нямала общ сбор от осигурителен стаж и възраст 94 точки, а само 91 г., 8 м., 21 дни. На основание чл. 84 от КСО й е отказана и добавка в размер на 20% от пенсията на починал съпруг, т. к. лицето не получавало лична пенсия. Същото е оспорено пред директора на РУСО-Монтана, който с решение № 2 от 08.01.2010 г. е отхвърлил жалбата на Росица Стоянова Спасова срещу това разпореждане, като е възприел изцяло доводите на административния орган, че молителката нямала общ сбор от осигурителен стаж и възраст 94 точки. Приел е също така, че добавката по чл. 84 от КСО от починалия съпруг правилно й е била отказана, т. к. не получавала лична пенсия. С постановеното решение Административният съд - Монтана е отменил като незаконосъобразно решението на директора на РУСО-Монтана и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване и е върнал преписката на пенсионния орган за постановяване на ново решение, с което да се признае правото на пенсия на жалбоподателката при наличие на всички законови предпоставки на нормата на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. Позовал се е на заключението на назначената допълнителна съдебно-икономическа експертиза, според която при изчисляване на стажа, този от 01.08.1991 г. до 29.10.1992 г. не е взет предвид от пенсионния орган и че жалбоподателката е имала общ сбор от осигурителен стаж и възраст 94 точки, т. е. е отговаряла на изискванията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО във връзка с чл. 68, ал. 2 и ал. 3 от същия кодекс. Решението на АС - Монтана е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения. С разпоредбата на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО законодателно е дадена възможност на лицата, които са полагали труд със специфична вредност или тежест, да се пенсионират преди навършване на определената в чл. 68 от КСО и чл. 15, ал. 1 от НПОС възраст, ако отговарят на установените в същата норма три изисквания. Първото от тях е даденото лице да е работило 10 години при условията на първа категория труд или 15 години при условията на втора категория труд; второто - да имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете, и третото изискване е навършването на определена възраст - 47 г. за жените и 52 г. за мъжете при първа категория и 52 г. за жените и 57 г. за мъжете при втора категория труд. Тези изисквания са кумулативно установени, поради което е необходимо едновременното им наличие, за да бъде придобито право на пенсия. Административният съд правилно е определил съществото на съдебния спор, който се е свеждал до това имала ли жалбоподателката 94 точки общ сбор от осигурителен стаж и възраст и дали е следвало да й се признае право на пенсия при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, във връзка с чл. 68, ал. 3 от КСО, съответно имала ли е право на добавка от починал съпруг на основание чл. 84 от КСО. Съдебното решение се обжалва само в частта, в която е признат трудовият стаж за времето от 01.08.1991 г. до 29.10.1992 г. за първа категория труд, оттук и спорен между страните е само дали осигурителният стаж за процесния период е бил включен в общия сбор два пъти, както се твърди от касатора. Възраженията му са, че спорният стаж е признат от пенсионните органи за втора категория и не е бил игнориран, а е прибавен към стажа от втора категория. Настоящата инстанция споделя изводите на административния съд досежно категорията труд по зачетения осигурителен стаж за спорния период за такъв от първа категория, положен от жалбоподателката като "лаборант към газоспасителна станция", при който след превръщането му в трета категория по реда на чл. 104, ал. 2 КСО, се получава сбор, съответстващ на изискуемия в закона. За изясняване на спорните правоотношения по делото е била назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза. В заключението си по нея вещото лице е изложило, че стажът, придобит от Росица Спасова в Металургичния комбинат "Кремиковци" за периода от 12.01.1976 г. до 29.10.1992 г. е от първа категория и съгласно данните от трудовата книжка е 16 г., 9 месеца и 17 дни, което показвало, че процесният стаж от 01.08.1991 г. - 29.10.1992 г. не е бил включен. Посочено е, че трудът за първа категория е приведен към трета категория по смисъла на чл. 104, ал. 2 от КСО и при това положение общият й сбор от осигурителен стаж и възраст е бил 94 години, 0 месеца и 10 дни. В касационната жалба са развити оплаквания, че незаконосъобразно съдът е обосновал решението си като веднъж е приел оспорвания стаж за първа категория и вместо 15 г., 6 м и 19 дни, съдът се е позовал на заключението на вещото лице и е счел, че лицето има 16 г., 9 м и 17 дни от първа категория, но не го е изключил от втората категория труд, за какъвто е бил приет от пенсионните органи и отново посочил 1 г., 9 м. и 11 дни от втора категория, като това било точно процесният стаж. Направените оплаквания са неоснователни. Изводите на съда са обосновани. Видно от експертизата на вещото лице /допълнителното заключение/, като основа за изчисление на трудовия стаж на жалбоподателката пенсионният орган е използвал описа на трудовия стаж (на л. 16 и л. 17 от първоинстанционното дело), съгласно който стажът на жалбоподателката в Металургичния комбинат "Кремиковци" АД е 15 години 6 месеца и 11 дни и този стаж е признат от пенсионните органи за I категория труд, съгласно представените удостоверения (на л. 4 и л. 5 от делото). По данните от трудовата книжка /на л. 43-44 от делото/, за същия период от 12.01.1976 г. до 29.10.2992 г., в който жалбоподателката е работила в МК "Кремиковци" АД, тя има придобит стаж от I категория 16 г. 9 месеца и 17 дни, което е различно от възприетия от пенсионния орган стаж, като съгласно заключението на вещото лице по допълнителната експертиза точно стажът от 01.08.1991 г. до 29.10.1992 г. не е включен от пенсионните органи в общия осигурителен стаж. Съдът е извел обоснован извод, че ако стажът беше изчислен така, както е отразен в трудовата книжка, жалбоподателката би имала: -1-ва категория - 16 г., 9 м. и 17 дни от I категория /равняващи се съгласно чл. 104, ал. 2 от КСО на 27 г., 11 м. и 28 дни стаж 3-та категория/ -2-ра категория - 1 г., 9 м. и 11 дни /равняващи се съгласно чл. 104, ал. 2 от КСО на 2 г., 2м. и 22 дни стаж 3-та категория/ -3-та категория - 15 години, 6 месеца и 24 дни, или общо - 38 г., 4м. и 28 дни стаж 3-та категория Относно изпуснатия от органите на НОИ трудов стаж за процесния период и непризнат такъв от първа категория правилно административният съд се е позовал на данните от трудовата книжка на Спасова. Съгласно чл. 347 от Кодекса на труда трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. От представената в надлежно заверен препис трудова книжка правилно оформена съгласно изискванията на Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж: вписванията са извършени от лицата, които имат право да ги правят, има подписи и печат на работодателя, в нея няма изтривания, прибавки между редовете и други външни недостатъци, поради което не са налице съмнения за достоверността на направеното вписване. След като е налице трудова книжка, която съдържа вписвания относно заеманата длъжност и се ползва с придадената й от чл. 347 от КТ официална удостоверителна сила за вписаните в нея обстоятелства, следва да се приеме, че действителният стаж е този, удостоверен с трудовата книжка - 16 г., 9 месеца и 7 дни от първа категория, 1 г., 9 месеца и 11 дни от втора категория и 8 г., 2 месеца и 8 дни от трета категория, които превърнати в трета категория по правилото на чл. 104, ал. 2 от КСО, правят общ сбор от осигурителен стаж и възраст 94 г., 0 месеца и 10 дни. От изложеното категорично се налага изводът, че оспореният административен акт, с който е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, е издаден в нарушение на материалноправните изисквания за законосъобразност. Законосъобразен е и изводът на съда, че като не е изчислил стажът по данните от трудовата книжка, пенсионният орган е допуснал нарушение на материалния закон, при което правилно е постановена отмяна на постановения акт и изпращане на преписката за издаване на ново разпореждане, с което на Спасова следва да й се признае право на пенсия при условията на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО във връзка с чл. 68, ал. 3 от КСО. С оглед изложеното Върховният административен съд намира, че решението на първоинстанционния съд, с което обосновано е прието, че трудът на Росица Стоянова Спасова за периода 01.08.1991 г. - 29.10.1992 г., положен като "лаборант към газоспасителна станция" в МК "Кремиковци" АД по условията на т. 8б от ПКТП (отм.) следва да се зачете за първа категория по чл. 104, ал. 2 КСО, в който смисъл е отменил незаконосъобразния отказ на РУСО - Монтана, за отпускане на ЛПОСВ на Росица Стоянова Спасова и е върнал преписката на пенсионния орган за издаване на разпореждане за пенсиониране на жалбоподателката при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО по заявление вх. № МП-13713 от 02.10.2009 г., е правилно и законосъобразно. По изложените съображения не са налице основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалвания първоинстанционен съдебен акт и като правилен той следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд - шесто отделение,