Решение № 5442 от 27.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2241/2009 г.

Решение № 5442 от 27.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2241/2009 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Производството е образувано касационна жалба на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите (Д"ОУИ") против Решение № 1312/09.12.08 г. по адм. д. 1121/08 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с която е отменен Ревизионен акт (РА) № 26001048/08.12.06 г., издаден от главен инспектор по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - Хасково, потвърден с Решение № 163/09.02.07 г. на Д "ОУИ". Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалноправните и процесуални разпоредби. Аргументи в подкрепа на становището си касаторът излага в касационната жалба и иска отмяната съдебното решение. Претендира заплащане на юристконсултско възнаграждение. Ответникът "Олимп" ООД, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител, но е изразил становище за неоснователност на касационна жалба в писмено възражение-отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I-А отделение, намира, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното Решение № 1312/09.12.08 г. по адм. д. 1121/08 г. по описа на Административен съд - Пловдив е отменен РА № 26001048/08.12.06 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Хасково, потвърден с Решение № 163/09.02.07 г. на Д"ОУИ" в частта относно отказ да бъде признато право на данъчен кредит в общ размер на 25 691, 83 лв. с начислените лихви. Административният съд е приел, че РА е незаконосъобразен в частта, с която е отказано право на данъчен кредит по данъчни фактури, издадени от "Информ консултинг" ЕООД и "Агростил 2003" ООД в данъчни периоди 01.01.04 г. - 31.01.04 г., 01.02.04 г. - 29.02.04 г., 01.03.04 г. - 31.03.04 г. и 01.09.04 г. - 30.01.04 г., защото данъчните органи неправилно са приложили разпоредбата на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) поради липса на редовно уведомление на доставчиците за отправеното искане за представяне на документи. Според решаващия съд допуснатите процесуални нарушения при изготвяне на съобщенията по чл. 32 от ДОПК са довели до нередовно уведомяване, респективно липса на предпоставка от материалния закон за отказ да бъде признато право на данъчен кредит. Допълнително АС-Пловдив се е аргументирал и с обстоятелството, че са представени доказателства, че "Информ консултинг" ЕООД и "Агростил 2003"ООД са издали спорните данъчни фактури като регистрирани по ЗДДС лица и за всички данъчни периоди, през които тези фактури са издадени са им извършени данъчни ревизии, приключили с данъчни ревизионни актове (ДРА). В тези ДРА ревизиращите екипи не са констатирали нарушения при начисляване на данъка по фактурите с получател "Олимп" ООД. Така постановено съдебно решение е правилно и законосъобразно. Административният съд при постановяване на съдебното решение се е съобразил изцяло с указанията на Върховния административен съд, съдържащи се в Решение № 6333/29.05.08 г. по адм. д. 3574/08 г. Неоснователно се поддържа в касационната жалба, че съдът в обжалваното съдебно решение е направил неправилни изводи относно характера на допуснатите процесуални нарушения в процедурата по чл. 32 от ДОПК. Касационната инстанция намира, че АС-Пловдив правилно е преценил допуснатите нарушения като особено съществени и опорочаващи изцяло уведомяването на доставчиците за отправените към тях искания. В съответствие с изискванията на ДОПК съдът е приел, че не е налице редовно връчване на ИПДПОЗЛ, поради което не може да се приеме, че е налице една от предпоставките за отказ да бъде признато право на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), която е приложена в РА. В изпълнение на задължението си по чл. 160, ал. 1 от ДОПК административният съд е извършил и преценка по същество относно размера на данъчните задължения за ревизираните спорни данъчни периоди. В съответствие с това задължения съдът е анализирал приетите по делото като доказателства ДРА на преките доставчици "Информ консултинг" ЕООД и "Агростил 2003" ООД и е достигнал до правилния извод, че констатациите в тях са от значение за определяне на данъчните задължения на получателя по доставките "Олимп" ООД. В съвместен анализ на ДРА, писмените доказателства, представени в съдебното производство и заключението на вещото лице, съдът е приел за установено, че спорните данъчни фактури отразяват реални облагаеми доставки, по които данъкът е начислен по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Логически правилни са изводите на АС-Пловдив, че ако не е съществувало основание за издаване на данъчните фактури и данъкът по тях не е бил редовно начислен от доставчиците при извършените им данъчни ревизии тези нарушения е следвало да бъдат констатирани и да намерят отражения в коригиране на начисления данък в съответните периодите. Липсата на такива корекции са установени по категоричен начин и евентуалните причини за това, изразяващи се в непълноти в работата на данъчната администрация, посочени за първи път в касационната жалба не могат да бъдат разглеждани като обстоятелства в тежест на данъчния субект. По изложените съображения касационната инстанция намира, че окръжният съд не е допуснал процесуални нарушения при обсъждане и анализиране на доказателствената сила на писмените доказателства, включително и ДРА, отразяващи резултати на преките доставчици на "Олимп" ООД. По изложените съображения касационната инстанция намира, че обосновано и законосъобразно административният съд е отменил РА, поради което обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила на чл. 221, ал. 2 от АПК. Пред настоящата касационната инстанция ответникът не е направил разноски, но е направил разноски в съдебното производство, които не са му присъдени, независимо от направените своевременни искания, поради което и с оглед искането пред настоящата инстанция и изхода на спора, Д"ОУИ" ме дължи общо сумата 225лв. ( 75лв. - държавна такса и 150лв. - депозит за вещо лице), разноски за пред всички съдебни инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК Върховният административен съд, Първо-А отделение,