Решение № 2526 от 18.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8080/2018 г.

Решение № 2526 от 18.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8080/2018 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Община Стара Загора представлявана от кмета на общината Ж. Тодоров, подадена чрез юриск. Вълчева, срещу решение № 120 от 9.05.2018 г. на Административен съд, гр. Стара Загора, постановено по административно дело № 26/2015 г. по описа на съда. С обжалваното решение съдът е отменил по жалба на А. Кръстин и К. Кръстин Предписание изх. № 10-01-1-4458 от 23.04.2013 г. – издадено от зам. -кмета на Община – Стара Загора, с което по вх. № 10-08-1-111/11.04.2013 г. и във връзка с разрешение строеж № РС-И 751/26.11.2012 г. се предписва отсичане на 2 бр. дървета попадащи на границата между УПИ-227 и УПИ-287, както и Разрешение изх. № 20-13-12-229 от 26.06.2013 г. на Зам. -кмета на Община – Стара Загора с което се разрешава отсичането "издъно" на посочените 2 бр. дървета. Със същото решение е уважил съединения иск за претърпени имуществени вреди в размер на по 200, 17 лв. ведно със законната лихва от влизане на решението в сила за всеки от ищците и, осъдил Общината да заплати разноските по делото –1094 лв. и е отхвърлил исковете в частта им до 500 лева за всеки от двата ищци. По отношение на иска за неимуществени вреди го е уважил до размер на 100 лева за всеки от ищците. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа доводи, че по делото не е безспорно доказано, настъпването на имуществените вреди, доколкото дървеният материал от дърветата се намира във владение на ищците. Вредите са настъпили от валидно изпълнение на административни актове и не е налице причинно-следствена връзка между административните актове и твърдените вреди. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата и исковете, както и присъждане на разноски за Общината. Ответниците по касационната жалба – А. Кръстин и К. Кръстина и Грозев, считат същата за неоснователна и в писмен отговор, приложен по делото искат оставяне в сила на решението. Претендират разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Обоснован е изводът на съда за законосъобразност на съдебното решение и липса на твърдените касационни нарушения. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С решение № 2498 от 27.02.2018 г., постановено по адм. д. № 12532/2016 г. по описа на Върховния административен съд, е отменено решение № 216 от 28.09.2016 г., постановено по адм. д. № 26/2015 г. и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Старозагорския административен съд. За да постанови обжалваното в настоящото касационно производство решение съдът приел от фактическа страна, че няма спор по делото, че ищците са собственици на УПИ-227 в кв. 20 по плана на с. Лозен, както и на находящите се в имота сгради и насаждения, включително и две орехови дървета, които се намирали в североизточната регулационна граница на имота със съседния имот УПИ 20-287 собственост на ответника Грозев. На същия е било разрешено да изгради ограда, но за изграждането пречели двете орехови дървета. В тази връзка са издадени обжалваното предписание и съответно разрешението дадено на Грозев да отсече "издъно" двете дървета. В хода на съдебното производство след подробен анализ на събраните доказателства съдът е приел жалбата за основателна и двата обжалвани административни акта за постановени в нарушение на материалния закон. Със същото решение частично е уважен и предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и имуществени такива по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно за А. Кръстин – 200. 17 лв. имуществени вреди и 100 лв. неимуществени вреди, за К. Кръстин също са присъдени 200.17 лв. имуществени вреди и сумата от 100 лева неимуществени вреди, като са присъдени и разноски. В останалата част исковете са отхвърлени като неоснователни и недоказани. Решението е валидно, допустимо и правилно. Видно от исковата молба (жалбата), въз основа на която е образувано съдебното производство, съдът е сезиран с оспорване на законосъобразността на издадени два административни акта и с иск за обезщетение на вреди, причинени им от тях. Член 204, ал. 2 АПК дава право на адресата на един индивидуален административен акт, да предяви с оспорването на акта и иск за обезщетение за вреди от този акт. Целта е процесуална икономия. Но обективното съединяване на двете съдебни производства – по оспорване на индивидуалния административен акт и исковото производство за обезщетение от вреди, не означава, че изискванията, които законодателят е поставил към допустимостта на всяко от производствата и към редовността на сезирането не намират приложение. Напротив. Съдът и при хипотезата на чл. 204, ал. 2 АПК е длъжен да извърши самостоятелна проверка за допустимост на оспорването и на иска, както и самостоятелна проверка за редовността на жалбата и на исковата молба. Разбира се, това не означава, че трябва да изисква от сезиралия го правен субект представянето на самостоятелна жалба и на самостоятелна искова молба. Те могат да бъдат инкорпорирани в един материален носител, но всяка от тях трябва да бъде редовна, т. е да отговаря на изискванията на чл. 150 и 151 АПК за жалбата и на чл. 127 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, какъвто е конкретния случай. Ако констатира нередовност на жалбата или на исковата молба съдът следва да укаже на страната отстраняването на нередовностите по реда на чл. 158, ал. 1 АПК и по реда на чл. 129 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. По отношение на всяко сезиране съдът трябва да извърши проверка за допустимост и ако установи наличие на абсолютни процесуални пречки за съответното производство – по чл. 159 АПК за жалбата и по чл. 130 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, да го прекрати. Освен, че трябва да извърши самостоятелна проверка за допустимостта и редовността на всяко от исканията, с които е сезиран, съдът следва да конституира и страните в съдебното производство. Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК ответник в съдебното производство по оспорване на индивидуален административен акт е органът издал акта. Него съдът трябва да конституира служебно – чл. 154, ал. 1 АПК. Ответник в исковото производство по чл. 204, ал. 2 АПК, съгласно чл. 205 АПК е юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите. В първоинстанционното съдебно производство както се посочи, са разгледани искове с правно основание чл. 204, ал. 2 АПК, по отношение на които е установена незаконосъобразността на оспорените административни актове – разрешение № 20-13-12-229/26.06.2013 г. за отсичане на 2 бр. дървета, разположени на границата между УПИ XIII-227 и УПИ XX-287, кв. 20, с. Лозен и предписание № 10-01-1-4458 от 23.04.2013 г. Съдът е извършил самостоятелна проверка за допустимост на оспорването и на иска, както и самостоятелна проверка за редовността на жалбата и на исковата молба, като е конституирал служебно органът, издал двата акта /чл. 9 от АПК/ и общината като ответник по иска /чл. 6 от ГПК/. Неоснователен е доводът за недопустимост на производството по оспорване на административните актове, поради липса на правен интерес. Двата акта са такива по чл. 195, ал. 5 от ЗУТ, тъй като с тях се разпорежда премахване на насаждения, собствени на жалбоподателите. Предписанието и разрешението пораждат неблагоприятни последици в правната сфера на жалбоподателите, тъй като непосредствено се засяга правото им на собственост. Обстоятелството, че те не са адресати на актовете е основание за тяхната незаконосъобразност. Органът, издал процесните актове е длъжностно лице в Община – Стара Загора, което по силата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 203, ал. 1 от АПК ангажира имуществената отговорност на общината. Обстоятелството кой е изпълнил акта е ирелевантно към правния спор. Неоснователен е доводът за недоказаност на причинната връзка между действието на незаконосъобразните актове и настъпилата имуществена и неимуществена вреда, както и доводът за липса на увреждане. В резултат на отменените незаконосъобразни актове ищците са претърпели имуществена загуба и неимуществени вреди за сравнително дълъг период от време. Фактически установено е /с опора в заключението на комплексната икономическа и агро-икономическа експертиза /л. 163-168/, че в резултат на премахването на двете орехови насаждения за собствениците е настъпила вреда в размер на 251.20 лева, каквато е пазарната стойност на насажденията, а вредата от повредата на покрива на паянтовата постройка е 149.14 лева. Разпределението на обезщетението за имуществени вреди е съобразено с отношенията на съсобственост между ищците. С опора в гласните доказателства и в съответствие с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД е определен и размерът на причинените неимуществени вреди – негативни психически емоции, напрежение, загуба на доверие в правовия ред. Не са налице касационни основания за отмяна на решението. Неоснователни са доводите на касатора за липсата на правен интерес за оспорване на предписание изх. № 10-01-1-4458 от 23.04.2013 г. и Разрешение № 20-13-12-229/26.06.2013 г., тъй като не са налице ИАА. Този довод касационния жалбоподател е правил и при първоначалното разглеждане на делото, като съдът е изложил подробни мотиви, с които се е обосновал и приел, че двата оспорени акта са индивидуални административни актове и съдържат белезите определени в чл. 21 от АПК, които мотиви се споделят и от настоящата съдебна инстанция. С оглед на изхода от делото присъждане на разноски на страните не се дължи. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, трето отделение,