Решение № 9956 от 2.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3737/2013 г.

Решение № 9956 от 2.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3737/2013 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба, подадена от "Балкан" АД гр. Ловеч срещу решение № 26 от 25.02.2013 г. по адм. д. № 239/2012 г. на Административен съд Ловеч, с което е отхвърлено оспорването от дружеството на акт за установяване на задължения за такса битови отпадъци № АУ000330 от 25.07.2012 г. на орган по приходите в Дирекция "МДТ" при Община Ловеч, в частта, с която за периода от 1.12.2011 г. до 31.12.2011 г. за имот с идентификатор 43952.502.1046 по кадастралния план в гр. Ловеч, бул. "Мизия" № 1 е установено задължение на "Балкан" АД за такса битови отпадъци по чл. 66, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ за компонента "Поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населеното място" в размер на 3 227,68 лева и лихва за просрочие в размер на 244,02 лева, изчислена към 23.07.2012 г. Излагат се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита се, че неправилно съдът е приел, че се дължи такса, дори и конкретният имот намиращ се на място различно от седалището на дружеството да не попада в територия- обект на почистване и че за да се дължи такса е достатъчно услугата по почистване да се извършва в населеното място, в което се намира недвижимия имот, а не в района в който се намира имота. Счита се, че неправилно съдът е приел, че имотът съвпада с имота, в който се намира седалището на дружеството и неговите административни и производствени сгради, седалището на дружеството се намира в друг имот, за който дружеството заплаща дължимите такси. Излагат се доводи, че от гласните доказателства е установено, че процесният имот се намира в територия на гр. Ловеч, където услугата почистване не се предоставя от общината, което обстоятелство е установено от служителите на сметопочистващата фирма, които заявили, че в зоната, в която се намира процесния имот почистване не са извършвали. Счита, че по отношение на териториите около този имот, услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване реално не се предоставя от община Ловеч и при условията на чл. 71, т. 2 от ЗМДТ за него не се дължи начислената такса по реда на чл. 66, ал. 1, т. 4 от ЗМДТ, имотът не попада в район, в който услугата се извършва реално. Ответната страна представя писмено възражение за неоснователност на жалбата. Излагат се доводи, че е от заключението на вещото лице е установено, че по- голямата част от имота е идентична с имот, за който до началото на м. ноември са заплащани всички местни данъци такси, включително за почистване. Твърдението, че до имота не е възможен достъп и фактически и технически не може да се навлезе с техника за почистване е опровергана от заключението на вещото лице, което установило асфалтирана връзка между бул. "Мизия" и процесния имот. Установено е, че за да стигнат до работните си места, работниците и служителите на дружеството се движат по бул. "Мизия" ползват подлеза обекти, които се почистват от фирмата сключила договор с Община Ловеч за извършване на тази услуга. Свидетелите, служители на фирмата са установили, че обществените територии в тази район се почистват, включително и бул. "Мизия" и подлеза. В приложените протоколи за установяване извършването и заплащане на натуралните видове "строителни работи и услуги" изрично е вписан района, вкл. и бул. "Мизия". Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е установил, че "Балкан" АД притежава недвижим нежилищен имот в строителните граници на гр. Ловеч, в територията на бившия завод "Балкан", новообразуван и като такъв е частично идентичен с предишен имот, за който е подал декларация по чл. 14 от ЗМДТ, и задълженията му за ТБО за този имот са определени с оспорения акт. От заповед на кмета на община Ловеч № 1242/29.10.2010 г., както и от заключението по съдебно техническата експертиза, неоспорена от страните, е установил, че територията на "Балкан" АД, където се намира процесния имот, попада във втори район по посочената заповед, в който се предоставят услугите по чл. 62 от ЗМДТ и конкретно услугата по "Поддържане чистотата на териториите за обществено ползване" - т. 1.2.5. от заповедта, определена като "Територии за общественообслужващи, производствени и складови функции". Имотът представлява земя и сгради. От протоколите е установено, че през 2011 г. "Еко" ЕАД е извършвало на бул. "Мизия" редовно почистване улични настилки и обществени площи от отпадъци, натоварване на отпадъци и извозване, обработване със сол на пътната настилка и снегопочистване, представено е разрешение за ползване на регионално депо за неопасни отпадъци на общините Ловеч, Летница и Угърчин от ДНСК, от което е установено, че в Община Ловеч функционира депо за отпадъци. Прието е, че оплакването, че лихвата в акта не е представена по компоненти се оправдава, не е съществено нарушение на процедурата, тъй като не води до друг извод по съществото на спора. Представена е справка за изчисляване на лихвата от която е видно общата сума на лихвата, разликата е в рамките на в изчисленията, направени с различни програмни продукти. Решението е правилно. От приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза е установено, че процесният имот попада в регулацията на гр. Ловеч в урбанизирана територия. Намира се в промишлена зона, в която е изградената инфраструктура и има асфалтирана пътна връзка със Завод "Балкан", а до процесния имот има баластриран път. Имотът е включен във Втори район по Заповед № 1242/29.10.2010 г. на Кмета на община Ловеч. Представените по делото протоколи за установяване извършването и за заплащане на натурални видове строителни работи и услуги с фирма "ЕКО" ЕАД гр. Ловеч удостоверяват извършването на описаните в тях дейности през 2011 г. за бул. "Мизия", където се намира предишния цялостен имот на жалбоподателя, регистрацията на седалището и адреса му на управление, редовно е извършвано почистване уличните настилки и обществени площи от отпадъци и наноси, натоварване на отпадъци и извозване, обработване със сол на пътната настилка и снегопочистване. Това, че е бил образуван отделен имот не е променило начина на предоставяне на услугата. От събраните доказателства е установено предоставянето на услугата по поддържане на териториите за обществено ползване и че не е налице условието по чл. 71, т. 2 от ЗМДТ за освобождаване от задължението за таксата за тази услуга, поради което правилно е прието от съда, че е налице задължение по оспорения акт. Неоснователно се твърди, че съдът е приел, че имотът не попада в територия- обект на почистване и че не се извършва почистване в района в който се намира имота, както и че съвпада с имота, в който се намира седалището на дружеството и неговите административни и производствени сгради. Съдът е посочил, че имотът е отделен и е образуван нов имот. Ирелевантно в случая е твърдението на касатора, че самия имот не се намира точно на бул. "Мизия" № 1, а е ситуиран на територия, неграничеща с булеварда. Обстоятелството, че "новообразуваният" имот се намира на територия - собственост на "Балкан" АД, но не граничи пряко с бул. "Мизия" не може да бъде предпоставка за освобождаване на касатора от заплащане на услугата, тъй като достъпът до съответния имот се осъществява чрез ползване на тротоари и територии за обществено ползване. Относно възражението на касатора, че такива дейности не са извършвани на територията на неговите имоти, следва да се отбележи, че таксата за услугата се дължи за извършени дейности на териториите за обществено ползване в населеното място, а не конкретно на територията на предприятието или в непосредствена близост до него, именно защото се касае за територии за обществено ползване, които по презумпция се ползват или могат да се ползват от всички лица, притежаващи имоти на територията на цялото населено място, а не само в определен район от него. От друга страна по делото са представени доказателства - протоколи за извършена работа по почистване на бул. "Мизия", който е в близост до имота на жалбоподателя. В този смисъл твърденията на св. Петров и Цанков, че в имота не се генерират отпадъци и не са виждали около същия да се почиства от концесионера, защото е недостъпен правилно са приети за ирелевантни за спора. Недължимост на услугата, може да произтече единствено в хипотезата на чл. 71, т. 2 ЗМДТ, която в случая не е налице. Въз основа на изложеното решаващият съд е направил правилен извод за дължимост на таксата за предоставената услуга, с оглед на което постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1, Върховният административен съд, седмо отделение