Решение № 116 от 20.10.2020 г. на ВКС по н. д. № 373/2020 г.

Решение № 116 от 20.10.2020 г. на ВКС по н. д. № 373/2020 г., III н. о., НК, докладчик съдията Мая Цонева Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК и е образувано е по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на в. н. ч. д. № 968/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд. В искането, основаващо се на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, е изразено несъгласие с изводите на въззивната инстанция за приложимост на разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от НК. Като контрапункт на аргументите в съдебния акт се изтъква, че деянията в съвкупността са извършени след прекратяване на наказателното производство по сл. д. № 20/1998 г., както и че зачитане на задържането по прекратеното дело може да бъде извършено само преди изтърпяване на наказанието, но не и след този момент. По тези съображения главният прокурор настоява за отмяна на решението в частта, с която е зачетено предварителното задържане на осъдения по посоченото досъдебно производство и за прекратяване на наказателното производство по чл. 306 от НПК в тази му част. В съдебно заседание представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа искането. Осъденият М. К. З. настоява искането да бъде оставено без уважение. Служебният защитник на осъдения намира, че искането е неоснователно и пледира за оставянето му без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, защото е направено от процесуално легитимирана страна и има за предмет акт по чл. 419, ал. 1, изр. 1 от НПК. Спазени са сроковете по чл. 421, ал. 1 от НПК, тъй като въззивният съдебен акт е влязъл в сила на 24.10.2010 г., а искането е депозирано на 11.03.2020 г. Разгледано по същество искането е основателно, макар и не по всички съображения, изложени в него. С определение № 3291/19.07.2019 г., постановено по н. ч. д. № 287/2019 г. Благоевградският окръжен съд е наложил най-тежкото измежду наказанията, определени на М. З. по н. о. х. д. № 46/2017 г. на Окръжен съд – Благоевград и по н. о. х. д. № 2329/2012 г. на Районен съд – Благоевград, а именно една година лишаване от свобода. Съдът е приспаднал изтърпяното наказание пробация по н. о. х. д. № 2329/2012 г., изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода по н. о. х. д. № 46/2017 г., както и времето, през което спрямо осъдения е прилагана мярка за неотклонение домашен арест. Постановено е отделно изтърпяване на наказанията глоба, наложени с присъди по н. о. х. д. № 819/2008 г., н. о. х. д. № 696/2011 г. и н. о. х. д. № 326/2015 г., както и на наказанието лишаване от свобода по н. о. х. д. № 71/2018 г. и на приведеното в изпълнение наказание лишаване от свобода по н. о. х. д. № 670/2007 г. Първоинстанционният съдебен акт е проверен по въззивна жалба на осъдения и с решение № 406/24.10.2019 г., постановено по в. н. ч. д. № 968/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, е изменен като на основание чл. 59, ал. 3 от НК е зачетено времето, през което З. е бил задържан под стража по сл. д. № 20/1998 г. по описа на ОСС – Б.. В останалата част определението е потвърдено. Сл. д. № 20/1998 г. е било прекратено с постановление на прокурора от 25.08.2004 г. на основание чл. 239 а, ал. 3 от НПК (отм.);. Деянията – предмет на н. о. х. д. № 2329/2012 г. и н. о. х. д. № 46/2017 г. са извършени съответно на 15.09.2011 г. и в периода от 13.06.2008 г. до 14.10.2008 г., т. е. след прекратяване на наказателното производство по сл. д. № 20/1998 г. За да зачете времето, през което спрямо осъдения е била изпълнявана мярка за неотклонение задържане под стража по прекратеното наказателно производство, контролираната инстанция е приела, че са налице всички предпоставки на чл. 59, ал. 3 от НК независимо от обстоятелството, че и двете деяния, включени в съвкупността са осъществени след като сл. д. № 20/1998 г. е било прекратено. Изводите й не се споделят от настоящия касационен състав. Безспорно законодателната идея, вложена в чл. 59, ал. 3 от НК, е че не следва лицата, които са били задържани и впоследствие не са били признати за виновни и осъдени по повдигнатите им обвинения, да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение от осъдените подсъдими. Анализът на посочената разпоредба води до извод, че в нея са визирани две хипотези – постановена оправдателна присъда или прекратяване на наказателното производство по друго дело, които са приравнени като последици по отношение на възможността за зачитане на задържането. Без значение е дали делото, по което е бил задържан осъденият, е прекратено от съда или от прокурора, а в последния случай – дали актът на държавното обвинение е бил предмет на съдебен контрол или не. Ирелевантно е и какво е основанието за прекратяване на наказателното производство (изключение е само смъртта на дееца). Единственото условие за зачитане на задържането е престъплението, за което е осъден деецът, и това, за което е оправдан или производството за него е прекратено да са извършени при условията на чл. 23, ал. 1 от НК и тъй като, както вече беше посочено, по силата на чл. 59, ал. 3 от НК оправдаването на подсъдимия и прекратяването на наказателното производство пораждат едни и същи последици, следва да се приеме, че наличието на постановление за прекратяване на наказателното производство, което предхожда престъплението, за което подсъдимият е бил осъден, препятства приложението на чл. 59, ал. 3 от НК. (в същия смисъл и Р. № 409/2009 г. по н. д. № 428/2009 г. на ІІ н. о.). Ето защо със зачитане на задържането по прекратеното сл. д. № 20/1998 г. апелативният съд е допуснал особено съществено нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НК. Единствено за пълнота на изложението следва да бъде отбелязана неоснователността на другия довод в искането на главния прокурор – за невъзможност чл. 59, ал. 3 от НК да намери приложение след изтърпяване на наказанието по осъдителната присъда. Възприемането на подобна теза би имало за последица поставянето в по-неблагоприятно положение на част от осъдените лица, които недопустимо биха търпели неблагополучия заради пропуски в дейността на съда и прокуратурата. Независимо от това при наличието на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК наказателното производство по делото следва да бъде възобновено в частта, с която на основание чл. 59, ал. 3 от НК е зачетено задържането с мярка за неотклонение на осъдения М. К. З. по сл. д. № 20/1998 г. на ОСС – Благоевград. Така мотивиран и на основание чл. 425, ал. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение