Решение № 15111 от 8.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10170/2020 г.
ВАСV отделение08.12.2020 г.докладчик Тинка Косева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3085/18.06.2020 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 12351/2019 г. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 15111 от 8.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10170/2020 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник - началник на 01 РУ - СДВР гр. София, чрез процесуален представител Б. П. срещу Решение № 3085/18.06.2020 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 12351/2019 г. С обжалваното решение е отменена Заповед № 19-4375 - 0031/16.10.2019 г. издадена от заместник-началника на 01 Районно управление на Столична дирекция на вътрешните работи за налагане на принудителна административна мярка – забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от две години на Д. П. Касаторът твърди, че решението е неправилно по смисъла на чл. 209 АПК, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Ответникът по касация – Д. П., чрез процесуален представител в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Моли същата да се отхвърли, а обжалваното решение да се остави в сила. Не претедира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, поради необоснованост на изводите на съда и противоречието му с материалния закон. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения. Установено е, че на П. с процесната заповед е наложена ПАМ - забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от две години, затова защото на 14.10.2019 г., около 22: 04 ч. в гр. София, на стадион Васил Левски, сектор Б, по време на проведена футболна среща между отборите на България и Англия, е извършил противообществена проява, като по време на спортното мероприятие е отправял неприлични жестове, които са особено вулгарни, а именно неприличен жест с лявата ръка (среден пръст) по посока на терена. За да установи това съдът се е позовал на протокол по чл. 29, ал. 2 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия (ЗООРПСМ) за изземване на записи, докладна записка от 15.10.2019 г. изготвена от технически помощник при СДВР, показанията на разпитания в хода на административното производство свидетел на противообществената проява З. П. – служител в СДВР, който е разпознал нарушителя, справка от извършената проверка на Единен автоматизиран регистър АИС "Спортни хулигани" към НИЦССМ-МВР, докладна записка от разузнавач Ю. М. до началник на сектор "Масови мероприятия" към СДВР, Постановление от 15.10.2019 г., Експертна справка рег. № 513 ЕК-586/15.10.2019 г., АУАН № 4375/16.10.2019 г., Наказателно постановление № 4375/16.10.2019 г. За да достигне до извод за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ, съдът е обсъдил представените доказателства, част от административната преписка, показанията на разпитаният по делото свидетел Р., както и в присъствието на страните в съдебно заседание е извършил преглед на представен от касатора видеозапис в отрязъка от време между 22: 04: 25 часа, от които е сигнал до заключение за липсата на категоричен извод, че П. действително е отправял "неприлични жестове" към терена, които да бъдат определени като особено вулгарни. На следващо място съдът е приел, че в заповедта не са посочени мотиви, защо наложената ПАМ е в максималния размер, предвиден в закона, което представлява нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което води до незаконосъобразност на заповедта и е самостоятелно основание за нейната отмяна. Решението е правилно като краен резултат. Необосновани са изводите на първоинстанционния съд за недоказаност на извършеното от П. нарушение и на конкретно посочената в заповедта проява - отправяне на неприлични жестове с лявата ръка / среден пръст/ по посока на терена. От представените по делото доказателства, експертна справка от 15.10.2019 г., изготвена от специалист в областта на криминалистиката в ОЕКД - СДВР, безспорно се установява, че едно от лицата, отправящи неприлични жестове с ръце /показан среден пръст и/или нацистки поздрав с изпъната нагоре лява ръка е лицето Д. П./. При извършено сравнително изследване на изображенията на лицето със записът на снимката от АИС БДС на Д. П., вещото лице е установило, че изследваните изображения са на едно и също лице - Д. П.. Доказателства, че именно Панайотов е извършил посочената в заповедта за налагане на ПАМ проява, предмет на ЗООРПСМ и представляваща спортно хулиганство, се съдържат и в представеният по делото протокол за писмено показание на свидетел по ЗООРПСМ, инспектор М., взел участие в охраната на спортната среща между националните отбори на България и Англия и намиращ се в залата за видеоналбюдение. Предвид обстоятелството, че присъства на всяка футболна среща на националния отбор и познава голяма част от феновете, М. разпознал лицето отправящо неприличен жест с лявата ръка /среден пръст/ в посока на спортния терен като Д. П.. Настоящата съдебна инстанция извърши преглед на представеният по делото като доказателство видоеозапис в посоченото време 22: 04 ч. и представеният снимков материал, видно от което идентифицираното в експертната справка лице с черно горнище и качулка като П., посочва с показалеца на лявата ръка напред и след това отправя по посока на терена пак с лявата ръка неприличен жест /среден пръст/. Изображението е ясно и безспорно се вижда на представения по делото файл от извършеното на стадиона видеонаблюдение. С оглед на изложеното, съдът намира от събраните по делото доказателства за безспорно доказана посочената в заповедта противообществена проява по смисъла на ЗООРПСМ, както и че същата е извършена именно от П. Правилни обаче са изводите на съда за незаконосъобразност на обжалваната заповед, поради наличието на съществен порок, сочещ на самостоятелно основание за нейната отмяна за това, че в заповедта не се съдържат мотиви, защо по отношение на Д. Панайотов ПАМ е наложена в максимално предвидения в закона срок – 2 години. От справка относно извършената проверка на лице в Единен автоматизиран регистър АИС "Спортни хулигани" към НИЦССМ-МВР се установява, че за лицето няма данни да е установяван като извършител на противообществена проява по ЗООРПСМ. По преписката липсват документи, в който да са изложени съображения, защо ПАМ следва да е за максималния срок. Поради тази причина, правилно първоинстанционният съд е приел, че при налагане на процесната ПАМ е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на посочване на мотиви за продължителността на срока, за който е наложена мярката, поради която причина актът не съответства и на целта на закона. В тежест на АО е да установи всички фактически основания, породили както необходимостта от налагане на ПАМ, което в случая е сторено, така и нейната продължителност, което не е сторено. За да бъде законосъобразен актът за налагане на ПАМ, той трябва да е издаден в съответствие с целта на закона, а това означава принудата да бъде насочена единствено към осъществяване на непосредственото предназначение на мярката. Органът е длъжен да приложи най-леката мярка, щом и с нея ще се постигне целта на закона, а в случаите, когато налага по-тежка мярка, то следва да изложи обосновани мотиви, защо прави това. С оглед изложеното обжалваното съдебно решение като правилно, следва да бъде оставено в сила. Не са налице твърдяните в касационната жалба основания, обуславящи неговата отмяна. Независимо от изхода на спора, разноски в полза на ответника не се присъждат тъй като такива не се претендират. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение