Решение № 2870 от 24.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6577/2019 г.

Решение № 2870 от 24.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6577/2019 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от П. Вачева ИД на ДФЗ против решение № 79/19.02.2019 г. по адм. д. № 806/2017 г. по описа на Административен съд – П.. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва изводите на съда, че от обявения за нищожен административен акт не следва пряко и непосредствено претендираното обезщетение за вреди. Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъде уважен предявеният иск. Ответникът по жалбата – Изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище по делото, представено от старши юрисконсулт Д. Петрова, оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила решението. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. По делото е подадена частна жалба от ДФЗ, с която се оспорва определение № 645/01.04.2019 г. по адм. д. № 806/2017 г. на АС - П., с което е оставено без уважение искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Моли да бъде отменено определението и бъде уважено направеното искане. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна. По делото безспорно е установено наличието на първия елемент от правопораждащия фактически състав на отговорността на ответника – обявен за нищожен акт, но преписката е върната за ново произнасяне. В случая е налице нов административен акт, чиято законосъобразност подлежи на оспорване в самостоятелно производство и по отношение на размера. Предвид гореизложеното считам, че решението на първоинстанционния съд следва да се остави в сила, тъй като не са налице касационните основания по чл. 209 от АПК. Частната жалба от ДФ "Земеделие" срещу определението на АС - П. считам за неоснователна, поради което определението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба и частната жалба са подадени от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. Производството пред АС - П. е образувано по искова молба на П. Вачева срещу Д. фонд "Земеделие" за присъждане на обезщетение в размер на 24 916. 61 лв., изменен в хода на съдебното производство на 22 916. 61 лв., за причинени имуществени вреди, претърпени от издаването на Уведомително писмо изх. № 01-153-6500/96 от 31.01.2014 г. на вр. и. д. директор на ОД на ДФЗ – П., което се иска да бъде обявено за нищожно. С определение № 1079/28.09.2017 г. съдът е отделил за разглеждане в отделни съдебни производства исканията на П. Вачева за обявяване на нищожност на уведомително писмо изх. № 01-153-6500/96 от 31.01.2014 г. на вр. и. д. директор на ОД на ДФЗ – П. и с определение от 23.10.2017 година е спрял съдебното производството по исковата молба за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди по адм. дело № 812 по описа за 2017 г. на АС - П.. С определение от 11.05.2018 година е възобновено съдебното производство по адм. дело № 806 по описа за 2017 г. на АС - П.. След указания на съда, ищцата е уточнила, че вредите се претендират от обявеното за нищожно уведомително писмо изх. № 01-153-6500/96 от 31.01.2014 година на вр. и. д. директор на ОД на ДФЗ П. в размер на 24 916. 61 лева за периодите, както следва: - 2074. 86 лева дължима по заявление УИН 15.15.0513/70139 за календарната 2013 година, 19 196. 61 лева, дължима по заявление за подпомагане УИН 15.31.0514/76645 за календарната 2014 година и сумата от 3645. 14 лева, дължима по заявление за подпомагане с УИН15.08.0615/80818 за календарната 2015 година. С обжалваното решение съдът е отхвърлил иска. Приел е, че е налице първият елемент от фактическия състав на отговорността на ответника – обявен за нищожен акт, но спорът не е решен по същество и преписката е върната за ново произнасяне. Съдът е посочил, че след връщане на преписката е постановен АУПДВ от ноември 2018 година, в който се приема, че ищцата не дължи връщането на сумата от 24 446 лева и това е нов административен акт, чиято законосъобразност подлежи на оспорване в самостоятелно производство. Решението е правилно. От фактическа страна е установено, че между П. Вачева и ДФ "Земеделие" е сключен Договор № 15/112/00132 от 29.12.2008 г. за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (ПРСР) за финансиране изпълнението на проект № 15/112/00132. Съгласно чл. 2. 3. и 2. 4. от договора, безвъзмездната финансова помощ по чл. 1. 1. от общо 48 892 лева е платима на две равни части, всяка от които в размер на 24 446 лв. На 05.12.2011 г. между П. Вачева и ДФ "Земеделие" е сключен Анекс № 1, съгласно който ползвателят се задължава да извърши всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес плана в срок до 29.11.2013 г. На 16.12.2013 г. П. Вачева поискала да подаде заявка за второ плащане, но заявката й не е била като просрочена и поради липса на част от необходимите документа. На 21.12.2013 г. Вачева отново е посетила ОД на ДФЗ в гр. П. и е представила описаните в контролния лист от 16.12.2013 г. липсващи документи, но експертът на ДФЗ категорично отказал да разгледа и приеме заявката и документите поради неспазен нормативният срок за подаване на заявката за второ плащане. На това основание с Уведомително писмо от 31.01.2014 г., издадено от вр. и. д. директор на ОД на ДФЗ - П., П. Вачева е уведомена, че ДФ "Земеделие" - РА отказва второто плащане, както и че прекратява сключения договор, и тя следва да възстанови полученото първо плащане в размер на 24 446. 00 лв. П. Вачева е предявила отрицателен установителен иск за недължимост за сумата от 2000 лв., представляваща част от полученото от нея първо плащане. С влязло в сила решение № III-128-42 от 28.05.2015 г. по гр. д. № 54687/2014 г. по описа на СРС, 128-ми състав, потвърдено с решение № 1849 от 03.03.2016 г. по гр. д. (В) № 10263/2015 г. на СГС, Възз. ІІ-Г състав, искът е уважен. В мотивите към посочените решения изрично е прието от съда по отношение на заявката за второ плащане, че не е имало основание да й бъде отказан прием на документите, които е представила. Считано от 03.04.2014 г. ДФ "Земеделие" - РА е удържала оторизирани и дължими към Вачева суми за подпомагане в общ размер на 24 916. 61 лв. по схемите за директни плащания и по схемите за национални доплащания и за специфично подпомагане за животни, оторизирани (одобрени за изплащане) по подадени от нея заявления за подпомагане с УИН 15.15.0513/70139 - за кампания 2013 година, УИН 15.31.0514/76645 - за кампания 2014 година и УИН 15.08.0615/80818 - за кампания 2015 година. Посочените суми в общ размер на 24 916. 61 лв. са прихванати с цел събиране на изисканото от ДФЗ - РА с оспорените писма първо плащане в размер на 24 446. 00 лв. и лихви за забава върху него. Обосновани са изводите на съда за липсата на причинно-следствена връзка между обявения за нищожен административен акт и претендираните имуществените вреди. Обявеното за нищожно Уведомително писмо изх. № 01-153-6500/96 от 31.01.2014 г. на вр. и. д. директор на ОД на ДФЗ – П., с което П. Вачева е уведомена, че ДФ "Земеделие" - РА отказва второто плащане, не слага край на административното производство по искането й за заплащане на тази сума. В диспозитива на решение № 152/14.03.2018 г. по адм. д. № 812/2017 г. на АС - П. изрично е посочено, че след обявяването на посочения акт за нищожен, съдът изпраща преписката на ИД на ДФЗ за произнасяне, а в мотивите си съдът е изложил, че "обстоятелството дали са налице предпоставките за отказ за изплащане на финансовата помощ, представляваща второ плащане по Договор № 15/112/00132 от 29.12.2008 г. ще подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност след издаване на надлежен акт". Така още в решението си съдът е указал на ищцата реда за защита на правата и по отношение на второто плащане по договора. Правилно съдът е посочил, че с издадения впоследствие АУПДВ изх. № 01-153-6500/163 от 01.11.2018 г. отново е отказано пълно изплащане на финансовата помощ от 24 446. 00 лева, представлява второ плащане по Договор № 15/112/00756 от 06.02.2009 г. и анекса към него и законосъобразността на този акт подлежи на обжалване в самостоятелно производство. Обосновани са изводите на административния съд, че извършените прихващания на получената сума от 24 446 лв., като първо плащане по договора с оторизирани суми по заявления за подпомагане на земеделския производител за 2013, 2014 и 2015 г., не са в причинна връзка с обявения за нищожен административен акт. Прихващането е било извършено в издадени три нови Уведомителни писма, приложени по делото, в които прихванатите суми изрично са били посочени. Ако не е била съгласна с намаленията на оторизираната сума, Вачева е имала възможност да обжалва Уведомителните писма и да оспори изискуемостта на тези суми. Извършеното прихващане на сумата от 24 446 лв. е пряка и непосредствена последица от издадените три нови Уведомителни писма, а не от обявеното за нищожно Уведомително писмо от 31.01.2014 г. Касационната инстанция напълно споделя изводите на административния съд, поради което решението следва да бъде оставено в сила в частта, с която е отхвърлена исковата молба на П. Вачева срещу Д. фонд "Земеделие" за присъждане на обезщетение в размер на 24 916. 61 лв., изменен в хода на съдебното производство на 22 916. 61 лв., за причинени имуществени вреди, претърпени от издаването на Уведомително писмо изх. № 01-153-6500/96 от 31.01.2014 г. на вр. и. д. директор на ОД на ДФЗ – П.. Частната жалба на ДФЗ, с която се оспорва определение № 645/01.04.2019 г. по адм. д. № 806/2017 г. на АС - П., е основателна. Съдът неправилно е отказал присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ДФЗ. Същото се дължи на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 144 АПК и следва да бъде определено в минимален размер от 100 лв. По тези съображения следва да бъде уважено и искането на процесуалния представител на ДФЗ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 79/19.02.2019 г. по адм. д. № 806/2017 г. по описа на Административен съд – П. в частта, с която е отхвърлена исковата молба на П. Вачева срещу Д. фонд "Земеделие" за присъждане на обезщетение в размер на 24 916. 61 лв., изменен в хода на съдебното производство на 22 916. 61 лв., за причинени имуществени вреди, претърпени от издаването на Уведомително писмо изх. № 01-153-65000/96 от 31.01.2014 г. на вр. и. д. директор на ОД на ДФЗ – П.. ОТМЕНЯ определение № 645/01.04.2019 г. по адм. д. № 806/2017 г. на АС - П., като вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА П. Вачева от [населено място], [адрес], да заплати на ДФ "Земеделие" гр. С., ул. "Ц. Б. ІІІ" № 136 разноски в размер на 200 (двеста) лева. Решението е окончателно.