Решение № 6994 от 10.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3084/2015 г.

Решение № 6994 от 10.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3084/2015 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на З. М., действаща като ЕТ " З. М.", чрез пълномощника си адв. Д. М., срещу Решение № 7770/13.12.2014 г., постановено по адм. д. № 8166/2014 г. по описа на Административен съд гр. С. /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на търговеца срещу Ревизионен акт /РА/ № 2181303151/29.01.2014 г. издаден от началник сектор "Ревизии" и главен инспектор по приходите при ТД на НАП С., потвърден с Решение № 1098 от 18.06.2014 г. на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ гр. С., при ЦУ на НАП. В касационната жалба се релевират оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност на обжалваното решение. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са изложени в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ гр. С., чрез процесуалния си представител юрк. Атанасова, излага доводи за правилност на обжалваното решение Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: Предмет на обжалване пред АССГ е бил Ревизионен акт № 2181303151/29.01.2014 г. издаден от началник сектор "Ревизии и главен инспектор по приходите при ТД на НАП С., потвърден с Решение № 1098 от 18.06.2014 г. на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ гр. С., при ЦУ на НА, с който на З. М., действаща като ЕТ " З. М." са установени задължения по ЗДДС в размер на 26 619,98 лева и лихви за забав - 11 323,15 лева. За да постанови обжалваното решение АС е приел, че при издаването на оспорения РА не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. По същество на спора от обективна страна за установено съдът е приел, че жалбоподателят е регистриран по реда на ЗДДС, считано от 25.02.1999 г. по инициатива на орган по приходите. С Акт за дерегистрация по ЗДДС № 22099070003189 от 25.09.2007 г., е прекратена регистрацията на ДЗЛ, като последният акт е отмемен с влязло в сила съдебно решение на 13.07.2009 г. С уведомление вх. № 34-00-571 от 31.07.2009 г. едноличният търговец е уведомил органите по приходите за необходимостта от предприемане на действия за възстановяване на регистрацията му по ЗДДС. И. е Акт за регистрация по ЗДДС № 220421000003188 от 11.02.2010 г., връчен на жалбоподателката на 15.02.2010 г., в който е посочена дата на регистрация но ЗДДС - 13.07.2009 г. В хода на ревизията е прието, че ЕТ е превишил визирания в чл. 96, ал. 1 от ЗДДС оборот за задължителна регистрация много преди 13.07.2009 г. и към тази дата същият е следвало да бъде регистриран по ЗДДС. Извършените доставки на стоки е прието, че са облагаеми съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, поради което за периодите от 13.07.2009 г. до 31.01.2010 г. върху същите е начислен ДДС на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС и чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС. При тези факти, които са безспорни съдът е приел, че с акта за регистрация се удостоверява, че по отношение на конкретно лице е налице специално качество - "регистрирано по ЗДДС лице", което води до начисляване на ДДС за всяка доставка, водене на двустранно счетоводство, подаване на справки-декларации и отчетни регистри и т.н., като според съдът не са пряка последица от акта за регистрация и възникналите след постановяването му права - правото на приспадане на данъчен кредит. С акта за прекратяване на регистрация по ЗДДС се удостоверява, че по отношение на конкретно лице, притежаващо качеството "регистрирано по ЗДДС лице" е налице някое от законовите предпоставки за прекратяване на тази регистрация и се прекратява регистрацията по ЗДДС. В случая данъчната административия не е отразила в специалните регистри, че търговецът притежава качеството "регистрирано по ЗДДС лице', считано от датата на връчване на АДЗДДС № 22099070003189/25.09.2007 г. - 8.10.2007 г. /предвид решението с което същият е отменен/, а на 11.02.2010 г. е издаден нов Акт за регистрация по ЗДДС № 220421000003188/11.02.2010 г" в който е посочена дата на регистрация - 13.07.2009 г. Този факт според съдът не се отразява на задължението на жалоподателя да подава справки декларации по ЗДДС и другите отчетни документи, тъй като по силата на влязъл в сила съдебен акт е възстановена с обратна сила регистрацията на лицето по ЗДДС. Този извод на съда е незаконосъобразен и постановен при едностранчив анализ на приложимите правни разпоредби. По делото няма спор по фактите. Основният спорен момент е при наличие на отменен по съдебен ред Акт за дерегистраци по ЗДДС и липса на придобиване качеството "регистрирано по ЗДДС лице", разполага ли с правна възможност ДЗЛ да изпълнява изискванията на ЗДДС и преди всичко да подава данъчни декларации. Безспорно съдът е прав, че данъчната администратиция не е отразила в специалните регистри, че търговецът притежава качеството "регистрирано по ЗДДС лице", считано от датата на връчване на АДЗДДС № 22099070003189/25.09.2007 г. - 8.10.2007 г. /предвид решението с което същият е отменен/, а на 11.02.2010 г. е издаден нов Акт за регистрация по ЗДДС № 220421000003188/11.02.2010 г" в който е посочена дата на регистрация - 13.07.2009 г. Безспорно данъчната администрация не само не е изпълнила решението на съда, но след покана от ДЗЛ да възстанови регистрацията му по ЗДДС въз основа на влязлото в сила решение на съда, по което страна е данъчната администрация, е издала нов акт за регистрация и то на 11.02.2010 г" в който е посочена дата на регистрация - 13.07.2009 г. Не само, че не е изпълнила съдебното решение, но с процесния РА данъчната администрация е начислила допълнително данък на касатора и то само за периодите, за които по силата на отменения Акт за дерегистрация лицето е било със статут "регистрирано по ЗДДС лице", но без възможност да подава справки декларации. Едно такова поведение от страна на данъчната администрация е не само назаконосъобразно, но и недопустимо с оглед задължението което има да възстанови регистрацията на търговеца по ЗДДС. Основателно е оплакването на търговеца, че регистрацията се извършва само от НАП, че от момента на регистрацията по ЗДДС търговеца се включва в бюлетина по регистрираните по ЗДДС лица и възниква възможност да се подава справка-декларация за съответния данъчен период. Тези изводи се извеждат от разпоредбите на чл. 94, ал. 2 от ЗДДС, съгласно която, с вписването в регистъра лицата получават идентификационен номер за целите на ДДС, пред който е поставен знакът "BG" и глава 18 от ППЗДДС и по конкретно чл. 113 ППЗДДС и чл. 115 от ППЗДДС. Б. данъчна регистрация, респективно идентификационен номер за целите на ДДС, търговеца няма обективна възможност да подаде декларация, поради което и като е приел обратно АС е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна да бъде постановено ново, с което се отмени обжалваният РА. С оглед крайният съдебен акт и предвид изричната претенция на касатора, Дирекция "ОДОП" гр. С., при ЦУ на НАП. следва да заплати сумата от 4035 лева, представляваща направени разноски по делото за две инстанции, по представен списък и доказателства за платена в брой сума за адвокатско възнаграждение, посочена в договорите за правна защита и съдействие представени пред АС и пред настоящата инстанция. Предвид на изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, осмо отделение