Решение № 7290 от 29.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10841/2012 г.

Решение № 7290 от 29.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10841/2012 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Лидерпак" ЕООД против частта от решение № 3059/7.06.2012 г., постановено по адм. д. № 8885/2011 г. по описа на Административен съд - София-град, с която е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 2001007521/31.03.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1320/5.08.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ"). Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваната част от решението противоречи на материалноправни разпоредби - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение в тази част по съображения, изложени в касационната жалба. Касаторът твърди и наличие на противоречие на съдебното решение и явно несъответствие с целта на закона, което не представлява касационно основание по смисъла на чл. 209 от АПК. Претендира разноски. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при Централно управление на Национална агенция (ДД "ОДОП") оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваната част на решение № 3059/7.06.2012 г., постановено по адм. д. № 8885/2011 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на "Лидерпак" ЕООД против РА № 2001007521/31.03.2011 г. на ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1320/5.08.2011 г. на ДД "ОДОП" относно определено задължение за ДДС в размер на 21271,26 лв. и съответните лихви в резултат от непризнаване на декларирана от ревизираното лице вътреобщностна доставка (ВОД) на стоки към румънско дружество "KRASI COMERT IMPEX" S. R. L по фактура № 5000090 от 31.07.2010 г. с данъчна основа 106356,32 лв. и нулева ставка на данъка. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че са представени само някои от документите, посочени в чл. 45 от ППЗДДС, но не е доказано извършване на ВОД, поради липса на товарителница, а пътния лист, заповед за командировка и доклад за извършената работа като частни документи не установяват по безпротиворечив начин напускането на стоката на територията на страната. Допълнително съдът се е позовал и на информацията на румънската данъчна администрация, според която при проверка на декларирания адрес на румънското дружество не е намерен представител, дружеството няма персонал или замразени активи. Така постановеното решение в обжалваната част е правилно. Съдът е приел, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, актовете са издадени от материално, времево и териториално компетентни органи. Тези изводи на съда не с предмет на касационно оплакване и се подкрепят от събраните по делото доказателства. От фактическа страна е установено, че стоките, декларирани от ревизираното лице като предмет на ВОД в справката-декларация за данъчен период 1.07.2010 г. - 30.07.2010 г. не са транспортирани извън пределите на страната и не са предадени на "KRASI COMERT IMPEX" S. R. L., което дружество не извършва реална търговска дейност, според информация от румънската данъчна администрация. Твърденията в касационната жалба, че са представени международна товарителница и писмено потвърждение за получаване на стоката не съответстват на събраните по делото доказателства. По делото не са представени и приети като писмени доказателства такива документи, а за установяване извършването на транспорт на стоките, предмет на ВОД, са ангажирани други писмени доказателства. АССГ правилно е преценил тяхната доказателствена стойност на частни документи, а и несъответствията между установените с пътния лист, командировъчната заповед и доклад за извършената работа факти, включително и това, че от тях не може да бъде обоснован фактически извод, че е стоките са транспортирани от територията на страната до територията на Румъния. Съгласно разпоредбата на чл. 7 във връзка с чл. 53, ал. 1 от ЗДДС облагаеми с нулева ставка на ДДС са ВОД, които са налице, когато едновременно са изпълнени следните условия 1. да е налице доставка на стоки, 2. да е налице транспортиране на стоките от територията на Република България на територията на друга държава, членка на ЕС, който транспорт може да се извършва от коя да е от страните (доставчик и получател) или за сметка на коя да е от тях, 3. доставчикът да е регистрирано за целите на ДДС лице в Република България и 4. получателят е данъчно задължено лице, или данъчно незадължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава-членка. В случая е безспорно между страните и е установено, въз основа на доказателствата по делото, при фактическите установявания направени от първоинстанционния съд, че доставчикът е регистрирано по ЗДДС лице в Република България, а също и получателят "KRASI COMERT IMPEX" S. R. L. притежава валиден VAT № в Румъния, регистриран за целите на ДДС, съобразно данните във VIES - системата за обмен на информация. АССГ е приел, че не са представени всички документите по чл. 45 от ППЗДДС. Съгласно чл. 45 от ППЗДДС (в приложимата редакция) за доказване на ВОД доставчикът следва да разполага с документи за доставката - фактура, ведно с посочване в нея на получателя и на идентификационния му номер по ДДС, издаден от държава-членка на ЕС, под който номер следва да е извършена доставката и документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките на територията на страна до територията на друга държава-членка. В конкретния случай може да се приеме, че ревизираното лице се опитва да докаже, че е извършило транспорта със собствен персонал и транспортно средство, но липсват категорични транспортни документи, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка. По делото няма представена международна товарителница (CMR), няма и потвърждение за получаване, а само част от кореспонденция между страните по договора без изрично волеизявление на получателя, че е получил стоката. Относно другия аргумент на АССГ за обосноваване извод за липса на доказване на извършена ВОД, че данъчната администрация на Румъния не е намерила представител на дружеството получател, настоящият съдебен състав намира, че не кореспондира с материалния закон и практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС). За доказване на ВОД не е необходимо намиране на получателя или деклариране от негова страна на ВОП, което е установено в настоящия спор (л. 242 и сл. от адм. д. 8885/11 г. ). В случая превозът на стоките извън Република България и получаването им на територия на държава-членка не е удостоверено с подписа и печата на получателя, липсва товарителницата, съпровождаща транспорта на стоки и това е решаващото обстоятелство да се приеме, че липсва извършен ВОД. Докладът за извършената работа не е достатъчен за доказване на това обстоятелство, като частен документ изходящ от служител на ревизираното лице и при констатираните несъответствия с командировъчната заповед, длъжностната характеристика на командирования и възложената му работа, както и със съдържанието на пътния лист относно начален пункт и местонахождението на стоките на територията на страната. Настоящата инстанция намира, че българският доставчик е не е изпълнил изискванията на чл. 45 от ППЗДДС и като е достигнал до същия правен извод АССГ е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК По водене на делото ответникът не е направил разноски, но е бил представляван от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане, му се дължат разноски, които са присъдени от първата инстанция в пълен размер и не следва да бъдат присъждани допълнителни разноски. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение,