Решение № 4093 от 18.4.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на главен експерт при Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ Хасково срещу Решение 555/03.08.2022г. по адм. дело 364/2022 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отменено предписание по Констативен протокол /КП/ 513/14.04.2022 г. на старши експерт при РИОСВ Хасково. В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт без да се сочат конкретни пороци, относими към касационните основания по чл.209 т.3 от АПК. Претендира се отмяната му. Иска се и присъждане на съдебни разноски. Ответникът кметът на Община Хасково с писмен отговор по касационната жалба изразява становище за неоснователност на последната. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 ал.1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 от АПК, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество, след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл.218 ал.2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет оспорване пред първоинстанционния съд е предписание по Констативен протокол 513/14.04.2022 г. на старши експерт при РИОСВ Хасково, с което на кмета на Община Хасково е разпоредено да се извърши почистване в посочени по кадастрални номера частни имоти на територията на вилна зона Орфей в гр. Хасково, с определен срок за изпълнение и отговорно лице. За да уважи жалбата, съдът е приел, че като индивидуален административен акт предписанието не отговаря на предвидените в чл.59, ал.2, т.4 от АПК изисквания за форма, поради липса на посочено правно основание за издаването му и липса на мотиви относно посочения адресат на акта. Приел е също, че кметът на общината не е бил надлежно уведомен по смисъла на чл.26 от АПК за образуването на административното производство, приключило с издаване на оспореното предписание. По изложените съображения първоинстанционният съд е отменил процесното предписание, като издадено при неспазване на установената форма, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Решението на АС - Хасково е правилно. При правилно изяснена фактическа обстановка, вследствие на прецизна преценка и анализ на събраните доказателства, първоинстанционният съд е извел обосновани правни изводи за незаконосъобразност на издаденото предписание, които касационната инстанция изцяло споделя. Безспорно, като изискващо активно поведение от адресата, процесното предписание е индивидуален административен акт /ИАА/ по смисъла на чл.21 от АПК, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Като властническо волеизявление на контролен орган, издадено при констатирано нарушение, същото вменява в задължение на проверяваното лице да извърши конкретно посочени фактически действия за отстраняване на нарушения при осъществяване на дейността му. Правилна е преценката на административния съд, че макар и издадено от компетентен контролен орган /надлежно оправомощен служител в РИОСВ/, предписанието не отговаря на изискванията за форма на ИАА по смисъла на чл.59 ал.2, т.4 от АПК, предвид липсата на правно основание за издаването му и липса на мотиви относно избора на кмета на общината за негов адресат. Липсата на мотиви към акта препятства извършването на проверка от съда дали и доколко предписанията съответстват на закона и неговата цел. Обоснован е изводът на съда, че като задължителен реквизит на писмената форма на акта, липсата на фактически и правни основания винаги води до неговата незаконосъобразност и е основание за отмяната му. Изцяло се споделят изводите на АС Хасково за допуснати съществени нарушения на производствените правила от административния орган. Адресатът на предписанието не е бил надлежно уведомен за започване на административното производство, както изисква нормата на чл.26 от АПК. В противоречие с разпоредбите на чл.35 и чл.36 ал.1 и 3 от АПК органът не е изпълнил задължението си за служебно събиране и оценяване на относимите към случая доказателства, както и за пълно изясняване на значимите факти и обстоятелства, което е довело до нарушение на материалния закон. Оспореният акт е издаден вследствие на извършена на 14.04.2022г. извънредна проверка по сигнал на гражданин от служителя на РИОС Хасково старши експерт Хаджипасев, в присъствието на главен експерт Чистота в Община Хасково, в обект, стопанисван от Община Хасково /частни имоти/, както се сочи в КП. Констатирано е, че в имоти частна собственост с посочени номера има нахвърлени битови отпадъци. От събраните по делото доказателства и от обясненията на експерта Хаджипасев пред съда безпротиворечиво е установено, че за извършването на проверката последният е уведомил служителите в отдел Екология към Община Хасково по телефона, че след проверката експертът е установил планоснимачните номера на имотите по кадастралната карта /без да събира данни относно тяхната собственост/ и липсата на разрешително за съхранението на такъв вид отпадъци в тях /определени като битови отпадъци по преценка на органа/. При тези безспорни факти, правилно и обосновано първоинстанционния съд е приел, че в противоречие с разпоредбата начл.35 и чл.36 от АПК административният орган не е изяснил в пълнота относимите за случая факти и обстоятелства, и в нарушение чл.26 от АПК не е уведомил своевременно и надлежно адресата на акта за образуваното административно производство, които нарушения на административнопроизводствените правила са съществени и водят до отмяната на акта. Липсата на мотиви и нарушенията на производствените правила са довели до неправилно приложение на материалния закон от административния орган. Издателят на акта е следвало да установи наличието на предпоставките на чл. 19 ал.3 т.15 от Закона за управление на отпадъците, но не е събрал служебно и не е ангажирал впоследствие при съдебното оспорване доказателства, които да установят категорично елементите от фактическия състав на визираната норма. Неизяснената фактическа обстановка /относно вида и обема на отпадъците, характера и собствеността на имотите и наличието на разрешително за съхраняването им/ при издаване на предписанието, нарушената форма /липсата на мотиви/ на акта и допуснатите процесуални нарушения /визирани по-горе/ са мотивирали първоинстанционният съд да го отмени като незаконосъобразно на основанията по чл.146 т.2, 3 и 4 от АПК, който съдебен акт настоящата инстанция намира за правилен и обоснован. Решението на Административен съд Хасково е постановено при спазване на съдопроизводствените правила, точното прилагане на материалния закон и е обосновано. Издадено е в резултат на задълбочена и обоснована преценка на събраните относими и значими за правилното решаване на спора доказателства, и след прецизно обсъждане на правнозначимите доводи и възражения на страните. Съобразно очертаните в чл.168 ал.1 от АПК предели на съдебна проверка по критериите в чл.146 от АПК е проверена изцяло законосъобразността на оспореното предписание. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка и при правилно приложение на относимата нормативна уредба е изведен правилен и обоснован извод за основателност на жалбата като убедително са опровергани доводите на административния орган за законосъобразност на издадения от него ИАА. Крайният извод на съда, че процесното предписание е издадено от материално компетентно длъжностно лице, но в нарушение на предписаната от закона форма, при неспазване на административнопроизводствените правила и в несъответствие с материалния закон, посочени като отменителни основания по чл.146 т.2, т.3 и т.4 от АПК, касационната инстанция споделя изцяло. Предвид горните съображения решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, искането на касатора за присъждане на съдебни разноски, като неоснователно, следва да бъде оставено без уважение. На ответника по жалбата следва да се присъдят претендираните разноски, като РИОСВ Хасково бъде осъдена да заплати на Община Хасково съдебни разноски в размер на 100 лева /сто лева/, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл.21 ал.2 предл.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение