Решение № 4999 от 16.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15694/2009 г.

Решение № 4999 от 16.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15694/2009 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по жалба на "Българска федерация по вдигане на тежести" (БФВТ) гр. София, представлявана от Генералния секретар Теньо Тенев срещу решение № 53 от 6.08.2009 г., постановено по адм. дело № 2937/2008 г. от Административен съд София-град, с което е обявена нищожност на решение на Управителния съвет на БФВТ по т. 3 от протокола от заседание, проведено на 24.10.2007 г., с което са отнети завинаги треньорските права на Живко Димитров Архондев. Твърди, че с решението си АССГ се е произнесъл по недопустимо оспорване, тъй като обжалваният акт не представлява индивидуален административен акт и моли съда да го обезсили. Алтернативно в случай, че съдът приеме, че актът е подлежал на оспорване по реда на АПК твърди, че подадената жалба срещу него е недопустима, като подадена след изтичане на 14-дневния срок. На трето място считат, че изводите на съда за нищожност на решението на УС на БФВТ е необоснован и неправилен. Моли съда да обезсили обжалваното решение като нищожно, а алтернативно да го отмени като постановено в нарушение на материалния закон и неговата цел и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът, чрез процесуалния си представител моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество основателна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е обявил нищожност на решение на Управителния съвет (УС) на БФВТ по т. 3 от протокола от заседанието на 24.10.2007 г., с което са отнети завинаги треньорските права на Живко Димитров Архондев. В мотивите към решението съдът е приел, че обжалваното пред него решение подлежи на контрол по административно процесуален ред поради това, че в случая макар да се касае до регистрирано по Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) сдружение, осъществяващо дейност в обществена полза спортната федерация-жалбодател е организация по смисъла на § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредба на Административнопроцесуалния кодекс (ДР на АПК), тъй като е овластена по силата на чл. 19, ал. 1, т. 4 и т. 9 от Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС) да разработват и прилагат специфични нормативно-методически и административни наредби по съответния вид спорт; както и да приемат правила и осъществяват спортно правосъдие и спортно-технически арбитраж. Приел, че оспореното решение засяга непосредствено правата и законните интереси на жалбодателя, поради което има характер на индивидуален административен акт, а тъй като жалбодателят не разполага с друго средство за защита срещу това засягане и предвид общата клауза за обжалваемост на административните актове по чл. 120 от Конституцията акта подлежи на обжалване. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът установил, че Архондев е треньор по вдигане на тежести в спортен клуб "Бяла мечка" гр. Хасково. На 24.10.2007 г. било проведено заседание на УС на БФВТ, на което били обсъдени възникналите проблеми по повод нарушаване на правилата на антидопинговия контрол на състезатели от спортен клуб по вдигане на тежести "Бяла мечка" - Хасково, при което Архондев бил наказан с отнемане на треньорските права завинаги. По делото не били представени доказателства за вината на жалбодателя, както и правила за осъществяване на антидопинговия контрол. Спортистите от клуба, в който Архондев е извършвал треньорска дейност са били ежегодно инструктирани за неупотреба на забранени стимулиращи препарати, допинг и наркотични препарати за периода 2004 - 2007 г. На 2.08.2007 г. по време на лагер в гр. София, ръководен от треньора Здравко Стоичков била извършена допинг проба на спортистката от клуб "Бяла мечка" Хасково Петя Колева, която дала положителен резултат за веществото фурантрил. Разпитана като свидетел по делото Колева обяснила, че седмица след пристигането й в тренировъчния лагер в София по своя преценка е пила фурантрил с цел да намали теглото си. По делото е назначена съдебномедицинска експертиза, от която е установено, че посоченото вещество оставя следи в човешкия организъм до 48 часа от приема му. При така установените факти съдът приел, че актът е издаден от компетентен орган, но при съществени нарушения на производствените правила и материалния закон. В същия не били посочени фактическите и правни основания за издаването му, с което била нарушена разпоредбата на чл. 59, ал. 1, т. 2 АПК, което нарушение приел за съществено и опорочаващо административния акт до степен нищожност. При извършената проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218 АПК настоящият състав намира, че същото допустимо, но неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и необосноваността му. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ЗФВС спортните федерации са доброволни сдружения на спортни клубове по един или сходни видове спорт, които координират развитието, практикуването и администрирането на съответния вид спорт на национално ниво на територията на страната и ги представляват пред държавата и международните спортни организации. Видно от представеното по делото удостоверение от 20.06.2007 г. в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на Софийски градски съд по ф. дело № 16219/1990 е вписано сдружение с наименование "Българска федерация вдигане тежести" с цел да организира и ръководи тренировъчната и спортно-състезателната дейност по вдигане тежести в Република България, да съдейства за качествена селекция на националните отбори и да обезпечи тяхната подготовка и участие в международни първенства, да сътрудничи на БОК, МОК, национални, чуждестранни и международни съюзи, федерации и др. спортни и неправителствени организации с цел развитието на спорта вдигане тежести. Федерацията притежава лицензия № 271, подновена на 19.06.2005 г. с валидност 19.06.2009 г., която съгласно чл. 17, ал. 3, т. 3 ЗФВС включва разрешение за спортната организация да изпълнява административни функции, свързани с регламентиране на съответния вид спорт. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 7 ЗФВС спортните федерации, получили спортна лицензия, имат право да приемат правила и осъществяват спортно правосъдие и спортно-технически арбитраж. С обжалвания акт УС на БФВТ е отнела завинаги треньорските права на треньора на СКВТ "Бяла мечка" - Хасково Живко Архондев. Следователно в случая правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице индивидуален административен акт. Решението е постановено от организация по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на АПК и по съществото си представлява изрично волеизявление, с което непосредствено се засягат законни интереси на Архондев. Наведеният довод за приложение на разпоредбите на ЗЮЛНЦ по отношение на решенията управителните органи на БФВТ е неоснователен. Разпоредбата на чл. 29, т. 12 от Устава на БФВТ предвижда като правомощие на УС да налага наказания на клубове, състезатели и треньори при нарушаване на устава, Правилника и Наредбите на БФВТ, както и правилника на МФВТ в частта му за забрана на стимулиращи средства, като решенията в тази връзка подлежат на обжалване пред Общото събрание на федерацията. Подлежащите на обжалване решения на органите на сдружението по реда на чл. 25, ал. 5 ЗЮЛНЦ са тези, които са свързани с правомощията на Общото събрание по чл. 25, ал. 1 ЗЮЛНЦ и са такива регламентиращи дейността му. В случая обаче, доколкото процесното решение представлява индивидуален административен акт, издаден от управителен орган на сдружението по силата на законова делегация цитираните разпоредби не намират приложение. От изложеното следва, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но същото е неправилно. В първоинстанционното решение е прието, че в решението на УС на БФВТ не са посочени фактическите и правните основания за издаването му, които са задължително съдържание на административния акт съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, което нарушение е опорочило акта до степен на нищожност и е обявил същата. Действително в обжалваното пред първоинстанционния съд решение на УС на БФВТ е допуснато посоченото нарушение, но същото само по себе си не води до извод за нищожност на акта. На спортните федерации, получили спортен лиценз, какъвто притежава и БФВТ, е предоставено правото да регламентира и осъществяват спортно правосъдие и спортен арбитраж. По делото липсват доказателства касаторът да е регламентирал тази си дейност в правилник или наредба, при което в случая намират приложение общите административнопроизводствените правила посочени в АПК. По делото не е установено кога и по чия инициатива е започнало административното производство пред органа, уведомени ли са били надлежно заинтересованите страни за започналото производство и съответно дадена ли е на същите възможност да участват в административното производство; изяснени ли са фактите и обстоятелствата от значение за случая, обсъдени ли са обясненията, възраженията на заинтересованите страни, съобщен ли е актът на същите и кога. Следователно по делото е останал неизяснено спазени ли са разпоредбите на чл. 26, 34, 35 и 61 АПК с оглед извършване на дължимата по чл. 168, ал. 1 АПК цялостна проверка за законосъобразност на административния акт. В съдебно заседание, проведено на 11.02.2009 г. съдът, след като е констатирал, че административната преписка не е пълна на основание чл. 186 ГПК е задължил Държавната агенция за младежта и спорта (ДАМС) да комплектува същата, макар това съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 АПК да е в тежест на ответника - БФВТ, а самата ДАМС е трето, неучастващо в съдебното производство лице. ДАМС е уведомила за този факт съда, но последният не е предприел действия да укаже на страните, че за някои конкретни обстоятелства от значение за случая не сочат доказателства съгласно задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК. Така по делото е останал неизяснен и въпросът извършено ли е нарушение от страна на Архондев, в какво се изразява същото, както и дата и мястото на извършването му. При постановяване на съдебния акт първоинстанционния съд не е извършил проверка и относно приложението на материалния закон, а именно дали наложеното на Архондев, в качеството му на треньор на СКВТ "Бяла мечка" Хасково, наказание е предвидено нормативно. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,