Решение № 1697 от 6.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9034/2013 г.

Решение № 1697 от 6.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9034/2013 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от адв. Красимир Иванчев - пълномощник на Ценка Евтимова Маджарска, срещу решение № 2123 от 29.03.2013 г. по адм. дело № 2203/2011 г. на Административен съд София - град. В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради материална и процесуална незаконосъобразност и е необосновано. Според касаторката двата основни извода, въз основа на които е потвърден оспореният отказ, са неправилни и необосновани. Заявява, че в мястото е построена стара сграда, която не е с площ 2 х 2 кв. м, а с РЗП 33 кв. м на два етажа. Неправилен е извода на съда за липса на право на ползване по смисъла на § 4а ПЗРЗСПЗЗ, както и извода за ненаследимост на правото на ползване по § 4а ПЗРЗСПЗЗ. Моли решението на АССГ да бъде отменено и постановено друго, с което процесният отказ да бъде отменен и да бъде признато правото за придобиване на собствеността по § 4а ПЗРЗСПЗЗ със законните последици и разноските. Ответникът - Кмета на Район "Панчарево", чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Заинтересованите страни - Владимир Йорданов Костов, Ненка Стоилова Костова, Цветко Троянов Костов, Веско Троянов Костов, Гинка Атанасова Костова, Йордан Димитров Костов, Митко Димитров Костов, Светла Йорданова Гюрова и Румен Борисов Костов, чрез надлежно упълномощен адвокат-пълномощник оспорват жалбата и молят да бъде оставена без уважение. Неколкократно е била дадена възможност на жалбоподателя да представи документ по § 4, но такъв не е бил представен и съдът е постановил правилно решение. Представена е и писмена защита. Участващият в производството по делото на основание чл. 17, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Решението е обосновано и законосъобразно. Сочените основания за отмяна са несъстоятелни. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства и е приложил правилно нормативната уредба. Правните и фактически изводи е изградил след задълбочено и подробно обсъждане на всички събрани по делото доказателства и в съображение с направените искания и доводи на страните. Липсва трансформирано право на ползване в право на собственост, което да е наследено от жалбоподателката и правилно съдът е отхвърлил жалбата срещу заповедта на кмета, с която искането й е отхвърлено. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК съдебният акт следва остане в сила. Касационната жалба на Ценка Евтимова Маджарска е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от надлежно упълномощен адвокат - пълномощник на лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо което постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 2123 от 29.03.2013 г. по адм. дело № 2203/2011 г., Административен съд София - град, Второ отделение ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Ценка Евтимова Маджарска от гр. София, срещу заповед № РД-46-13/15.02.2011 г. на кмета на район "Панчарево", с която се отказва на лицето да придобие правото на собственост при условията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ за имот пл. № 481, кадастрален лист Г-10-4-В, м. "Косанин дол", с. Бистрица. С втори диспозитив като логическа и законна последица от този изход на спора съдът ОСЪЖДА жалбоподателката Ценка Евтимова Маджарска да заплати 600 лв. разноски по делото на заинтересованите страни - Йордан Владимиров Костов, Ненка Стоилова Костова, Цветко Троянов Костов, Веско Троянов Костов, Борис Владимиров Костов, Йордан Димитров Костов и Митко Димитров Костов. Съдът е посочил изрично, че решението е постановено при участието на горните заинтересовани страни. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че ответникът е компетентен да се произнесе по молбата на Маджарска на основание § 62, ал. 3 ПЗР на ЗСПЗЗ и въз основа на делегираните му от кмета на СО (Столична община) правомощия със заповед № РД 09-580/3.09.1998 г. във връзка с решение № 31 по протокол № 48/28.09.1998 г. на СОС (Столичен общински съвет). Констатирал е също, че не са допуснати процесуални нарушения - молбата е разгледана от комисия, която по същество е формирала извода, че молителката не притежава отстъпено право на ползване, имотът е с признато право на собственост в полза на трети лица /заинтересованите страни/, в имота има сграда, както и не попада в приложното поле на § 4б /на по-малко от 30 км е от София/. Въз основа на събраните доказателства съдът е направил извод, че липсва учредено право на ползване, а освен това, дори и да се приеме за документ по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ Списъкът, на който се позовава жалбоподателката, то той е в полза на праводателя на Маджарска, а правото на ползване е лично право, т. е. със смъртта на ползвателя то се погасява. Отделно от това съдът е приел, че няма данни за построена сграда до 1.03.1991 г. Така постановеното съдебно решение е правилно. Изобщо няма спор по въпроса, че първото законово условие за да се преобразува (трансформира, превърне) правото на ползване в право на собственост чрез заплащане цената на земята независимо в коя хипотеза - на основание § 4а, ал. 1; § 4а, ал. 5 или § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е правото на ползване върху земеделската земя да е предоставено по силата на акт на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет. Със сила на пресъдено нещо е прието в предходното съдебно решение № 12622 от 24.11.2008 г. по адм. дело № 7479/2008 г. на Върховния административен съд, че приложените четири на брой списъци, включително и СПИСЪК на гражданите, жители на гр. София, обработващи и облагородили пустеещи и изоставени места в местността "Косанин дол" в землището на село Бистрица, Софийско, не попада сред актовете на държавните органи, посочени в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и само от него жалбоподателката Ценка Евтимова Маджарска не може да черпи права, въпреки че наследодателят й Лазар Колев Маджарски фигурира в този списък под № 138. Изрично е посочено още, че доказването става с писмен документ - Удостоверение от Председателя на ИК на съответния Общински народен съвет или самото протоколно решение на Изпълнителния комитет на ОбНС за предоставено право на ползване върху конкретен имот с конкретна площ, с посочено правно основание за това, като е напълно допустимо и удостоверение, служебна бележка или писмо, издадени от ръководно длъжностно лице на народен съвет или кметство, аграрно - промишлен комплекс, селскостопанска бригада, трудово - кооперативно земеделско стопанство и горско стопанство. При новото разглеждане на молбата на Ценка Евтимова Маджарска посочените документи не са били представени нито в административното производство пред административния орган - кмета на район "Панчарево", нито в съдебното производство, което се е развило пред Административен съд София - град (АССГ). Такива документи не се представят и понастоящем в касационното производство, в което съгласно чл. 219, ал. 1 от АПК са допустими писмени доказателства. Не може да се приеме, че административният орган не е изпълнил указанията на ВАС да съобрази чл. 3 от Постановление № 4 на Министерския съвет от 12.02.1988 г. за по-нататъшно усъвършенствуване устройството на зоните за обществен отдих, вилните зони и земите за земеделско ползване и за отстраняване нарушенията при изграждане на сгради в тях, защото самата молителка не е проявила активност и да предостави на комисията по § 62 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 122/1997 г.), респективно на кмета на района необходимите за това документи. След като не е налице първата предпоставка за надлежно учредено право на ползване върху земеделска земя, са неотносими останалите регламентирани от закона предпоставки - дали в имота е построена до 1 март 1991 г. сграда по смисъла на изключенията в § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ, дали същият представлява лозе, овощна градина или земеделската земя е единствена на семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието землище е имотът или дали земята е общинска или държавна. Както е отразено в първоначалното съдебно решение, обстоятелството, че има бивши собственици на имота, които имат правото да им бъде възстановено правото на собственост, е без значение за процедурата по признаване правото на ползвателя да придобие собственост, но върху предоставено му по надлежния ред право на ползване. Неправилен е изводът на АССГ, че правото на ползване не се наследява, доколкото се касае за правото на ползване и за подаване на заявление за придобиване на право на собственост по ЗСПЗЗ, а не по чл. 59 от ЗС, но този извод, не се отразява на законосъобразността на съдебното решение, което потвърждава отказа на Кмета на Район "Панчарево", обективиран в заповед № РД-46-13/15.02.2011 г. С оглед изложеното, обжалваното понастоящем съдебно решение следва да бъде оставено в сила изцяло, включително и в частта му за присъдените разноски, за дължимостта на които няма значение, че лицето Йордан Владимиров Костов е починал, защото на негово място са конституирани своевременно неговите наследници: Владимир Йорданов Костов и Светла Йорданова Гюрова, а на мястото на починалата заинтересована страна Борис Владимиров Костов са конституирани Гинка Атанасова Костова и Румен Борисов Костов. За настоящата инстанция разноски от заинтересованите страни са поискани в писмената защита на адв. Илиев, представена в откритото съдебно заседание, но такива не са направени, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,