Решение № 3626 от 7.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2092/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на кмета на Община Доспат, чрез адв. Константинова, против решение 69 от 17.01.2025 г., постановено по адм. д. 227/2024 г. по описа на Административен съд - Смолян. В касационната жалба се сочат доводи за неправилност и необоснованост на решението - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК, и се претендира неговата отмяна, със законните последици. Ответникът И. З. М., чрез адв. Гавазов, ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на решението и моли за оставянето му в сила. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и предлага да се отмени решението като необосновано и незаконосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като обсъди касационните оплаквания, във връзка с доказателствата по делото и провери обжалваното решение, намира същата за основателна. С обжалваното решение, административният съд е отменил заповед К-281/03.06.2024 г. на кмета на Община Доспат, с която на основание чл.225а, ал.1 във връзка с чл. 225, ал. 1, т.1 и т.2 от ЗУТ, е наредено на И. З. М. да премахне незаконни строежи в УПИ XVІІ-450, в кв. 45 по ЗРП на [населено място], както следва: масивна сграда - пристройка на един етаж към жилищна сграда с размери 8,30/5,00, застроена площ от 41,50 м, височина - 2,90 м, покрив - стоманобетонна плоча, и масивна ограда с дървен навес покрит с термопанели, плътно изградена по височина и дължина с размери: дължина - 16,80 м, височина в източната част - 1,87 м, височина в западната част - 2,20 м, служеща за северна стена на дървения навес, с размери: дължина - 16,80 м и ширина - 3,20 м, и застроена площ от 53,76 кв.м, височина от запад в северната част - 2,20 м, а в южната част - 2,70 м, височината от изток в северната част - 1,87 м, а в южната част - 1,87 м. Прието е, че процесната заповед е издадена от компетентният орган и при спазена процедура, но не съответства на изискуемото съдържание по чл. 59 ал. 2 от АПК, като не е изяснен и въпроса за годината на изграждането на незаконните строежи с оглед преценката за търпимостта им по §16, ал.1, ал.2, ал.3 и §127, ал.1 от ПР на ЗУТ. Прието е също, че събраните по делото гласни доказателства / св. С. В. М. и Ф. А. В./, сочат на поетапно изглаждане на процесните строежи - изградени преди 2000г. и доизграждани впоследствие / преди 2-4 години/, което сочи на произнасяне от административния орган при неизяснена фактическа обстановка за реконструкции, преустройства, основни ремонти или на текущи ремонти се касае. Прието е в тази връзка, че в административното производство не е конкретизирано какви строежи са съществували преди 2000 г., надстроени ли са, заменени ли са с други елементи, и какви други строително-монтажни дейности са извършени в имота. Изведен е извод за незаконосъобразност на заповедта поради недостатъчно конкретизиране на незаконните строежи, още повече,че съдебно-техническата експертиза установява наличие на още една масивна пристройка към процесните строежи, , която не е предмет на оспорваната заповед. Обжалваното решение е незаконосъобразно, като постановено при допуснато нарушение на процесуалните правила, от категорията на съществените, което е довело и до неизяснена фактическа обстановка по делото. В производството по оспорване на заповед по чл.225а ЗУТ за премахване на незаконен строеж, административният съд не разполага с контролно-отменителни правомощия, тъй като при констатирана незаконосъобразност на оспорения акт, поради постановяването му при неизяснена фактическа обстановка, се следва произнасяне по същество в съдебната инстанция, след събиране на доказателства и даване на указания на страните за нуждаещите се от установяване факти по чл.170 във връзка с чл.171, ал.2 АПК. Обратно на приетото в обжалваното решение, фактическите установявания в административното производство и събраните доказателства се ползват с презумция за истинност до оборването им с надлежни доказателства, съгласно чл.171, ал.1 АПК. От събраните по делото доказателства / гласни и съдебно-техническа експертиза/ не са оборени констатациите, залегнали в Констативен акт 02/ 29.02.2024 г., пресъздадени изцяло в процесната заповед, досежно липсата на строителни книжа за процесните строежи, както и изграждането им в противоречие с действащия ПУП. Строителни книжа не се представят и пред настоящата инстанция. В тази връзка се явява необоснован изводът на първоинстанционния съд, че административният орган не е изяснил за какъв вид незаконно строителство се касае - реконструкции, преустройства, основни ремонти или на текущи ремонти. След като процесните строежи са изградени в хипотезата на чл.225, ал.2,т.1 и т.2 ЗУТ, то и последващите реконструкции и преустройства попадат в тази хипотеза. С оглед на изложеното се явява неправилен изводът на административният съд, че заповедта е издадена в нарушение на чл.59, ал.2 т.4 от АПК. В обжалваното решение липсва произнасяне по визираните в заповедта две правни основания, обосноваващи незаконно строителство, а именно: дали процесните строежи противоречат на предвижданията на ПУП /т.1,ал.2,чл.225 ЗУТ/ и при първоначалното им изграждане издавани ли са строителни книжа / т.2,ал.2,чл.225 ЗУТ/. Това съставлява съществено процесуално нарушение по чл.172а, ал.2 АПК. Първоинстанционният съд не е събрал доказателства и не се е произнесъл и по въпроса за евентуална търпимост на процесните незаконни строежи. По делото е установено от гласните доказателства единствено, че строежите са извършени преди 2000г., което не е достатъчно за да се прецени търпимостта на процесните строежи, тъй като преди 2000г. са приложими три отделни хипотези на търпимост по ал.1, ал.2 и ал.3 на §16 ПР на ЗУТ. В тази част решението е постановено и при неизяснена фактическа обстановка. Предвид изложеното и тъй като процесната заповед е отменена на формално основание, обжалваното решение се явява постановено при съществено процесуално нарушение по чл.172а, ал.2 АПК липса на мотиви по същество, което е основание за отмяната му по реда на чл.222, ал.2, т.1 и т.2 от АПК и връщане за делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Разноските подлежат на присъждане по реда на чл.226, ал.3 АПК. Воден от горното ,Върховният административен съд, второ отделение