Решение № 8932 от 18.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 927/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на АГРО СТРОЙ РЯДКОВ ЕООД против решение 574/16.10.2023 г., постановено по адм. д. 1046/2022 г. по описа на Административен съд Пазарджик (АС-Пазарджик). Касаторът обжалва съдебното решение, като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушаване на процесуалните правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество на спора, с което да бъде отменено оспореното уведомително писмо. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), редовно призован за открито съдебно заседание, не се е явил, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение 574/16.10.2023 г., постановено по адм. д. 1046/2022 г. (с неточно вписана 2023 г. като година на образуване на делото) по описа на АС-Пазарджик е отхвърлена жалбата на АГРО СТРОЙ РЯДКОВ против Уведомително писмо с изх. 02-130-2600/4693 от 01.09.2022 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за Кампания 2018 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ. Административният съд е приел за установено от правна и фактическа страна, че оспореното уведомително писмо е законосъобразен административен акт, издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма - съдържа обстойни и изчерпателни мотиви, които са изложени в 9 броя таблици, посочени в административния акт, както и в подробни пояснения относно съдържанието на тези таблици, дадени под всяка една от тях. Аргументирано е, че ясно са установени причините (фактическите основания), поради които е отказано подпомагането на земеделския производител, в заявения размер, като е прието от съда, че административният акт е мотивиран в достатъчна степен. Изложени са съображения за липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради неотносимост към спора на фактите, установени от съдебнопочерковата експертиза, приета по делото. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо, но неправилно. Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановен от законен състав, след надлежно сезиране в срок от заинтересовано лице на подлежащ на оспорване административен акт. Първоинстанционният съд е възпроизвел съдържанието на доказателствата, събрани в административното производство, приети като в съдебното производство като писмени доказателства и заключението на съдебна експертиза с вещо лице Л. Морунова, но на практика не е посочил какви факти и обстоятелства приема за установени въз основа на тях. Констатацията, че уведомително писмо отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК е обоснована с наличието в административния акт на пояснения към всяка една от колоните на таблично представената информация, но без да бъде съобразено, че част от тези описания съдържат алтернативни хипотези и не е уточнено коя от тях съдът е счел, че е приложена към конкретния случай. Първоинстанционният съд е разгледал жалбата на АГРО СТРОЙ РЯДКОВ като подадена срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, за кампания 2018 г., изх. 02-130-2600/4693 от 01.09.2022 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ в неговата цялост без да съобрази, че част от него се отнася за оторизирани и изплатени суми, индивидуализирани в неговата таблица 15 по схема/мярка и размер. По отношение на тази част от административния акт липсва конкретизиране от страна на земеделския производител относно правния му интерес да я оспорва, в самата жалба липсват и оплаквания (фактически и правни доводи за твърдени нарушения), от които да е възможно да се възприеме надлежно упражняване на правото на жалба, но решаващият съд не е осъществил задължителната проверка относно допустимостта на оспорването от тази гледна точка. Това процесуално нарушени е довело до липса на яснота относно предмета на спора и отхвърляне на жалбата и срещу административния акт и в част, която удовлетворява заявлението на земеделския производител и би могла да се възприеме като благоприятна за него без допълнително изясняване на правния му интерес да я обжалва. При разглеждане на спора АС-Пазарджик е допуснал и други нарушения. В противоречие с процесуалния закон съдът не е посочил възприетата от него фактическа обстановка, а е възпроизвел съдържанието на приетите по делото доказателства без да ги подложи на собствен анализ. В мотивите на обжалваното съдебно решение липсва разграничение на различните видове проверки, които се извършват по ЗПЗП в различните предвидени в него процедури по издаване на различни по своя характер и съдържание административни актове. В пъровинстанционното производство земеделският производител е твърдял, че не е уведомен за провеждането на проверки на място и резултатите от тях, за което е ангажирал съдебно-почеркова експертиза. Неправилно АС-Пазарджик не е обсъдил фактите, които се установяват от вещото лице графолог, респективно тяхното правно значение в процедурата за извършване проверките на място чрез: 1. инспекция на земеделското стопанство; 2. методи за дистанционно наблюдение (чл.37, ал. 4 от ЗПЗП). Допуснатото нарушение е в резултат от незаконосъобразния правен извод, че тези факти са относими за теренните проверки, въз основа на които се издава заповедта по чл. 33а от ЗПЗП, която в случая придобила стабилитет като неоспорен административен акт и е недопустимо по отношение на нея да се извършва косвен съдебен контрол. Съгласно чл. 37, ал. 4 от Закон за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 25 от Наредба 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол (Наредба 105/2006 г. в приложима редакция), проверките на място се извършват чрез инспекция на земеделското стопанство и методи за дистанционно наблюдение. При издаване на заповедта по чл. 33а, ал. 2 се използват данните относно реалното състояние и ползване на площите, съдържащи се в Системата за идентификация на земеделските парцели, които ежегодно се актуализират чрез: 1. дешифриране (компютърно подпомогнато разчитане) на актуалната цифрова ортофото карта, и/или 2. отразяване на резултатите от специализираните теренни проверки на референтни парцели, които се извършват след уведомяване на бенефициентите при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 30, ал. 6, и/или 3. отразяване на резултатите от проверките на място по чл. 37 и други данни. Липсата на ясно разграничение на различните по вид и предназначение проверки е довело до необсъждане на събраните по делото доказателства от гледна точка приложимите за случая правни норми и до неизясняване на делото от фактическа страна. Това нарушение се оказва съществено, защото ограничава възможността за касационен контрол относно спазването на материалния закон. Следва да се отбележи, че и задачите към допусната съдебно техническа експертиза не включват изследване на всички относими към спора факти, за които се изискват специални знания за установяването им по несъмнен начин, но съдът не се е възползвал от предоставената му с чл. 171, ал. 2 от АПК възможност да постави допълнителни въпроси. По изложените съображения се налага извод, че обжалваното съдебно решение не отговаря на всички изисквания, посочени в чл. 172а от АПК, а поради неизясняването на спора от фактическа страна и необходимостта от събиране на доказателства, включително и чрез съдебна експертиза, са налице предпоставките на чл. 221, ал. 2 от АПК и чл. 222, ал. 2 от АПК за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на АС-Пазарджик. При новото разглеждане на спора първоинстанционният съд е необходимо да определи правилно и недвусмислено предмета на спора, включително и чрез указания към жалбоподателя за конкретизиране на оспорения акт и относно правния му интерес да обжалва цялото уведомително писмо; да разпредели изрично доказателствената тежест, при което да съобрази мотивите на настоящото съдебно решение относно правилното приложение на материалния закон; допусне и събере всички доказателства за относимите към спора факти при съобразяване и компетентността на вещото лице. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК разноски в настоящото производство не следва да бъдат определяни, а направените от страните да бъдат съобразени при решаване на спора по същество. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение