Решение № 4434 от 1.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12002/2010 г.

Решение № 4434 от 1.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12002/2010 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е образувано по искане на Жечка Христова Гьонева от гр. София за допълване и тълкуване на решение № 11312/08.09.2011 г. на Върховния административен съд, второ отделение, постановено по адм. дело № 12002/2010 г. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира исканията за допустими - подадени в срока по чл. 176, ал. 1 АПК, а разгледани по същество за неоснователни. Допълнителен съдебен акт се постановява, когато съдът не се е произнесъл по цялото оспорване. Случаят не е такъв. Предмет на разгледаната касационна жалба е решение № 5/15.02.2010 г., постановено по адм. дело № 2682/2009 г. на Административен съд-София град, II АО, 29 с-в, с което е отхвърлена жалбата на Жечка Гьонева срещу заповед № РД-50-118/10.04.2003 г. на кмета на район Витоша - СО. С решението, чието допълване се иска, е оставено в сила обжалваното решение. С това касационният съд се е произнесъл по цялото обжалване. Мотивите на съдебния акт не подлежат на допълване, поради което искането за допълване на решението е неоснователно. Искането за тълкуване на решението също е неоснователно. Съгласно установената съдебна практика и разпоредбата на чл. 251 ГПК, приложима по силата на препращащата разпоредба на чл. 144 АПК, на тълкуване подлежат неясните решения - такива, от чиито мотиви и диспозитив не може да се изведе ясно и недвусмислено формираната и изразена воля на съда по разрешения правен спор. Смисълът на тълкуването на едно съдебно решение е да се обезпечи прилагането на правните му последици, включително правилното му изпълнение. В случая, съдът ясно и недвусмислено е изразил волята си. След като е изчерпан реда за инстанционен контрол, решението влиза в сила и не може чрез института на тълкуването да се цели постигането на друг правен резултат, каквато е действителната цел понастоящем. В съдебното решение, чието тълкуване е искано, ясно е формулирана волята на съда и тя е изразена в точно постановен диспозитив на решението, с което е оставено в сила първоинстанционното решение. Волята на съда във влязлото в сила съдебно решение е ясна и не се нуждае от допълнително тълкуване. В тази връзка чрез решението по чл. 251 от ГПК не може да се дават указания как да се приложи влезлия в сила съдебен акт, както и да се правят разяснения и препоръки относно неговото изпълнение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,