Решение № 2821 от 8.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2733/2016 г.

Решение № 2821 от 8.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2733/2016 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на затвора - Б. срещу решение № 52 от 14.01.2016 г., постановено по адм. дело № 1157/2015 г. по описа на Административен съд - Б., с което по жалба на И. Й. И. е отменена издадена от касатора заповед № 373/03.06.2015 г. за налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от 6 месеца. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. О. И. оспорва жалбата в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Фактическата обстановка е подробно и правилно изяснена от първоинстанционния съд, а изводите му за незаконосъобразност на оспорената заповед се споделят. Дисциплинарното наказание е наложено на главния надзирател И. на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР за това, че самоволно в нарушение на разпореждане на пряк началник е променил реда и начина по провеждане на интервю с лишено от свобода лице. Установено е, че при инструктажа прекият началник М. е разпоредил на служителя Г. да посрещне екипа на телевизията, да изведе затворника до мястото на интервюто, да осигури неговото провеждане, да прибере лишения от свобода в спалното помещение и да изведе екипа от затвора. Разпоредено е още на Г. да присъства или наблюдава лично, респективно да осигури непосредствено присъствие/наблюдение от друг служител на надзорно-охранителния състав по време на интервюто. Промяната в организацията по инициатива на И. според дисциплинарно наказващия орган е довела до липса на визуален контрол и предаване на папка с книжа от затворника на журналистката. Установено е обаче, че същият този началник М. впоследствие се е обадил не на служителя Г., а на И., като е променил мястото на интервюто. Екипът е следвало да бъде отведен не до стаята за свиждане с адвокати, а до тази за свиждане с близки и познати на лишените от свобода, в която няма възможност за пряк визуален контрол извън помещението. И. вместо Г. е посрещнал екипа и го е отвел до това помещение, тъй като по това време последният е провеждал инструктаж на служителите, които застъпват в дежурство. Не е спорно по делото, че длъжностно лице на затвора не е присъствало по време на интервюто, а отвън е била поставена охрана. При тези обстоятелства правилно съдът е приел, че липсва пълно неизпълнение на разпореждане на пряк ръководител от страна на И. Дадените допълнителни указания са създали у него впечатление, че той следва да посрещне журналистическия екип и да го отведе до новоопределеното място за интервю, което е сторил. Не е налице и хипотезата на чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР - лошо изпълнение на заповед, каквато в случая спрямо И. не е издавана в устна или писмена форма. Заключението на съда за материална незаконосъобразност на заповедта е обоснован, като в допълнение следва да се отбележи, че настоящата инстанция констатира и нарушение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, чието съдържание е само цитирано, но няма анализ на предпоставките за индивидуализиране на наказанието. Касационният състав споделя и извода на административния съд, че предаването на писмени документи от страна на интервюирания затворник на журналистката не може да бъде прието като нарушение на реда и дисциплината в затвора, без да е надлежно установено съдържанието им. В случая въпросната папка е съдържала книжа, свързани с делото, по което е било осъдено лицето, т. е. информация във връзка с интервюто. Що се касае до това дали е допуснато изнасянето на папката от затвора и непредставянето й при сдаване на дежурството от И., такова дисциплинарно нарушение не му е вменено. Предвид изложеното не са налице касационни основания за отмяна на постановеното решение и то следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,