Решение № 13169 от 30.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8517/2018 г.

Решение № 13169 от 30.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8517/2018 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от Р. Х., гражданин на Афганистан, срещу решение № 361 от 10.05.2018 г., постановено по адм. дело № 150/2018 г. от Административен съд – Хасково. С него е обявено за нищожно решение № 203/30.01.2018 г. на председателя на ДАБ при МС в частта, с която е постановен отказ за предоставяне на статут на бежанец и е отхвърлена жалбата на касатора срещу същото решение в частта, с която е отказано предоставянето на хуманитарен статут. В касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците в открито съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, юрк. И., оспорва жалбата като неоснователна. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че при постановяване на решението съдът не е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон. Предлага решението като правилно и обосновано да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу неблагоприятен за страната съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – Хасково е било образувано по жалба на Р. Х., гражданин на Афганистан, против решение № 203 от 30.01.2018 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваното пред настоящата инстанция решение първоинстанционният съд е обявил за нищожен оспорения акт в частта му, с която е постановен отказ за предоставяне на статут на бежанец на Р. Х. и е отхвърлил жалбата срещу същия акт в частта, с която е отказано предоставянето на хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е установил, че с решение № УПП-254/12.06.2017 г. на Интервюиращ орган към ДАБ на основание чл. 70, ал. 1 във връзка с чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ е била отхвърлена молбата на Р. Х. за предоставяне на международна закрила. С решение № 679/06.10.2017 г. по адм. дело № 658/2017 г. на Хасковския административен съд това решение, в частта, с която на молителя е отказано предоставяне на хуманитарен статут, е било отменено, а в частта, с която е постановен отказ за предоставяне статут на бежанец, жалбата е била отхвърлена. Тъй като в тази част решението на Административен съд – Хасково било влязло в сила, въпросът относно неоснователността на молбата на Р. Х. за предоставяне на статут на бежанец, бил решен със сила на присъдено нещо и съставлявало процесуална пречка за образуването на ново административно производство. В частта от решение № 203/30.01.2018 г. на председателя на ДАБ, с която на Р. Х. е отказано предоставянето на хуманитарен статут съдът е приел, че същото изхожда от компетентен орган и отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 АПК. В решението били посочени, както фактическите, така и правните основания за издаването му. При издаването му не били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В хода на производството след връщане на преписката с чужденеца било проведено интервю, отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език. Не се установявало и нарушение на чл. 58, ал. 9 ЗУБ. Съдът е приел, че не е налице и нарушение на правилото на чл. 75, ал. 2 ЗУБ, частен случай на правилото на чл. 35 АПК. Не се установявало административният орган да е пропуснал да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на чужденеца. Напротив, органът изпълнил задължението си преди произнасяне по молбата за международна закрила да прецени всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на молителя и с държавата му по произход. Относно материалната законосъобразност на атакувания акт съдът е приел за правилна преценката на административния орган за неоснователност на молбата за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУБ. В случая не се твърдяло, а и и не се установявало в държавата по произход наличието на опасност търсещият закрила да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Дори напротив - от бежанската му история ставало ясно, че той нито е арестуван, нито осъждан в държавата си по произход. Съдът подробно е изследвал представената от кандидата бежанска история, като е стигнал до извода, направен и от административния орган за съществени противоречия при излагането й на проведените с него две интервюта. Не намирала приложение в конкретния случай и хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. От събраните от органа данни за положението в Афганистан се установявало, че на територията му били регистрирани прояви на въоръжени сблъсъци. Не били обаче налице данни за проява на такъв въоръжен конфликт, който да обхваща цялата територия на страната, поради което съдът е приел, че макар и в значителна степен да е налице несигурност, положението в Афганистан не можело да се приеме за достигащо такава степен на безогледно насилие, което да го определя като въоръжен конфликт, по отношение на който да намира приложение тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.); , дадено с решение от 17.02.2007 г. по дело № С-465/2007 г. на СЕС, съответно не била налице специфичната хипотеза по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Обжалваното решение е правилно. На първо място, законосъобразна е преценката на съда, че влязлото в сила съдебно решение в частта, с която е отхвърлена жалбата на Р. Х. срещу решението на административния орган с постановен отказ за предоставяне на бежански статут, препятсва възможността за ново произнасяне по този въпрос. Налице е стабилен административен акт, с който е решен спорът и същият не може да бъде преразглеждан. С касационната жалба се обжалва съдебното решение в цялост, но доводи за отмяната му са изтъкнати само по отношение на частта, с която жалбата на касатора срещу отказа за предоставяне на хуманитарен статут е отхвърлена. По делото е подадена и молба-становище от процесуалния представител на касатора, адв. С. Й., в която се сочи, че решението на съда в частта, в която обявява административния акт за нищожен по отношение на отказа за предоставяне на статут на бежанец, е правилно. Следователно може да се приеме, че липсва спор в тази насока. По отношение преценката на Хасковския административен съд за липса на предпоставките по чл. 9, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на Р. Х., обосновано и на база събраните по делото писмени доказателства и подробния им анализ, е прието, че такива не са налице. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. За да му бъде предоставен хуманитарен статут, чужденецът следва да представи доказателства, имащи отношение лично към него, в какъвто смисъл са дадените указания на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) и мотивите на Съда на ЕО в решението по дело № С-465/07 г. относно задължителното тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО. Според общоприетите критерии на ВКБООН, преценката за разрешаване на пребиваване на търсещи убежище граждани трябва да бъде строго индивидуална и да бъде съобразена с конкретните твърдения на търсещия закрила. В проведените интервюта, кандидатът за статут дава противоречиви сведения относно причината да напусне страната си на произход. На първото интервю, проведено с него на 01.06.2017 г., е заявил, че се страхува от съседите, които знаели, че работи за чуждестранни компании. В интервюто, проведено на 13.10.2017 г. (след връщане на преписката), казва, че талибаните питали баща му за него и отправили заплахи. В същото интервю заявява, че не е заплашван лично. Като заплаха тълкува и смъртта на двамата си братя, за които твърди, че били убити от талибаните. Не споменава смъртта на братята си обаче в интервюто от 01.06.2017 г. При така изложената бежанска история, на първо място, се наблюдава очевидно противоречие. Освен това сочените обстоятелства не могат да обосноват наличие на някоя от причините по чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУБ. Няма данни срещу чужденеца да са осъществявани реални действия на преследване, както и да е оказвано насилие. Същият не е бил арестуван или задържан, не е съден или осъждан. Още повече, че самият той твърди, че докато е бил в [населено място] не е имал проблеми. С оглед на изложеното, правилно съдът е счел, че кандидатът за статут не е бил изложен и за него не съществува бъдещ риск от посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУБ. На следващо място само по себе си положението в Афганистан не е предпоставка за предоставяне на закрила по ЗУБ. В тази връзка неоснователни се явяват оплакванията на касатора, че ситуацията в Афганистан е достатъчно напрегната, за да създава за него заплаха при връщането му обратно. В разглеждания случай, предвид бежанската история на чужденеца, не се установява по безспорен начин същият да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. При тези данни правилно е заключението на административния съд, че не са налице предпоставките на чл. 9 ЗУБ за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут. Посочените обстоятелства за напускането на Афганистан не обосновават наличие и на други причини от хуманитарен характер, предвидени в хипотезата на чл. 9, ал. 8 ЗУБ. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е разгледал подробно данните от представените пред него официални справки и е мотивирал решението си именно с нюансите на установеното в тях актуално положение в Афганистан. На база установеното, съдът обосновано е приел, че липсват данни свободата и животът на чужденеца да са реално застрашени от смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отношение. Правилен е изводът на административния съд за това, че в Афганистан към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в чл. 9 ЗУБ и в Решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело № С-465/07 г., с което е направено тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕС относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила. Изхождайки от положението в Афганистан, случващите се частични въоръжени конфликти не могат да се разглеждат като наличие на война. Макар и нестабилна, страната не е в гражданска война. Видно и от представената пред настоящата съдебна инстанция справка от дирекция "Международна дейност" на ДАБ с № МД-691/10.10.2018 г., в Афганистан се наблюдават спорадични актове на насилие и вътрешен безпорядък, но е постигнат и значителен напредък в процеса на възстановяване на държавността в значителна част от територията на страната. Цялостната оценка на ситуацията в Афганистан въз основа на общоприетите критерии и дефиниции не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в Афганистан, сочи на неприложимост на разрешенията, дадени в решение № С-465/07 г. на СЕС. По изложените съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - Хасково е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,