Решение № 6865 от 22.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 115/2013 г.

Решение № 6865 от 22.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 115/2013 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството e образувано е по жалба на Александър Стефанов Огнянов и Мария Стефанова Хаджистоянова, срещу Решение № 968/22.11.2012 г. на Министерски съвет на Република България за отчуждаване на части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Въздушна линия /ВЛ/ 110 кW подстанция "Добрич" - подстанция "Каварна 2" /Маяк/" на територията на Област Добрич, обнародвано в ДВ, бр. 94 от 30.11.2012 г., в частта му, с която е определено обезщетение за отчуждени за държавна нужда части от имоти, частна собственост в землищата на с. Безводица и с. Соколово. Жалбоподателите считат решението за неправилно и незаконосъобразно, тъй като паричните обезщетения в него са определени в противоречие с разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ за заплащането на равностойно парично обезщетение, същите са в занижен размер, несъответен на пазарните условия. Претендират отмяна на решението в обжалваната му част и увеличение на размера на определените с него обезщетения. Ответната страна, Министерски съвет на Република България чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на решението в обжалваната му част. Заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие, министърът на финансите и "Електроенергиен системен оператор" ЕАД чрез процесуалните си представители вземат становище за неоснователност на жалбата. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка: С обжалваното Решение № 968/22.11.2012 г. на Министерски съвет на РБ на основание чл. 63, ал. 1 и 2 от Закона за енергетиката във вр. с чл. 34а и § 1 от ДР на ЗДС се отчуждават за държавна нужда за изграждане на обект "Въздушна линия /ВЛ/ 110 кW подстанция "Добрич" - подстанция "Каварна 2" /Маяк/" на територията на Област Добрич, съгласно влязъл в сила парцеларен план, одобрен със заповед № РД-11-10-48/15.03.2010 г. на областен управител на Област Добрич, части от имоти - частна собственост, представляващи: поземлени имоти с проектни идентификатори 03174.17.917 и 03174.17.918 и 67951.15.948 всеки с площ от 58 кв. м, земеделска територия и начин на ползване за съоръжение на електропровод, първите два образувани от имот в землището на с. Безводица с идентификатор 03174.17.17 по КККР, третият от имот 67951.15.48 в землището на с. Соколово, собствени на наследниците на Константин Хаджистоянов, на които е определен размер на парично обезщетение, съгласно експертна оценка, в размер на 893 лв. за първите два имота и в размер на 441 лв. за третия; поземлени имоти с проектен идентификатор 67951.21.902 и 67951.21.903, всеки с площ от 58 кв. м, земеделска територия и начин на ползване за съоръжение на електропровод, образувани от имот в землището на с. Соколово с идентификатор 67951.21.2 по КККР, собствен на наследниците на Стефан Стоянов, на които е определен размер на парично обезщетение в размер на 879 лв. съгласно експертна оценка. Решението е взето по предложение на министъра на регионалното развитие и министъра на финансите. Парцеларният план на обект "Въздушна електропроводна линия /ВЛ/ 110 кW подстанция "Добрич" - подстанция "Каварна 2" е одобрен с представената по делото заповед № РД 11-10-48/15.03.2010 г. на областен управител на Област Добрич, влязла в сила на 27.04.2010 г., след решение на Комисията за земеделски земи по чл. 22, ал. 1 от ЗОЗЗ за утвърждаване на трасе за проектиране. С нот. акт № 186, т. V, н. д. № 938/2002 г. на нотариус с рег. № 109 за покупко-продажба на недвижим имот Константин Хаджистоянов е придобил правото на собственост върху поземлен имот - нива с площ 100.002 дка, представляващ имот № 017017 по плана за земеразделяне на землище с. Безводица. Върху този имот попадат проектните такива № 03174.17.917 и 03174.17.918, върху които следва да бъдат изградени стъпки за ел. стълбове № 54 и 55 от обекта въздушна линия. С нот. акт № 184, т. III, н. д. № 301/2008 г. на нотариус с рег. № 109 за покупко-продажба на недвижим имот Константин Хаджистоянов е придобил правото на собственост върху поземлен имот - нива с площ 50.007 дка, представляващ имот с идентификатор 67951.15.48 по кадастралната карта на с. Соколово. Върху този имот попада проектния такъв № 67951.15.948, върху които следва да бъде изградена стъпка за ел. стълб № 108 от обекта въздушна линия. Видно от удостоверение за наследници № 001780/08.06.2012 г. на Община Столична, Константин Хаджистоянов е починал, като жалбоподателката Мария Стефанова Хаджистоянова е негова наследница. Съгласно нот. акт за собственост на недвижим имот, възстановен по ЗСПЗЗ № 110, т. II, н. д. № 405/1995 г. Стефан Огнянов Стефанов е признат за собственик на нива в м. "Скендера" с площ 150 дка, имот № 21002 по плана земеразделяне на с. Соколово. Върху този имот попадат проектните такива № 67951.21.903 и 67951.21.902, върху които следва да бъдат изградени стъпки за ел. стълбове № 111 и 112 от обекта въздушна линия. Съгласно удостоверение на Столична община, Район "Средец" Стефан Иванов Огнянов е починал, като жалбоподателят Александър Стефанов Огнянов е негов наследник. Във връзка с оспорването на размера на паричното обезщетение за имотите предмет на отчуждаване в решението на МС на РБ по делото е назначена съдебно-оценителна експертиза. Съгласно заключението на експертизата стойността на отчуждените имоти е: по 45.45 лв. за имоти № 03174.17.917 и 03174.17.918, по 63.22 лв. за останалите три имота или обща стойност в размер на 278.76 лв. Паричното обезщетение в заключението е определено в съответствие с изискванията на чл. 32, ал. 2 и § 1а, т. 2 и т. 4, б. "в" от ДР на ЗДС, като се основава на сделки, отговарящи на параметрите, заложени в закона. По искане на пълномощника на жалбоподателите е допусната допълнителна експертиза, която да изготви заключение при съобразяване с предоставени пазарни свидетелства, като е дадена възможност страната да представи такива, за което и е издадено съдебно удостоверение. Съгласно депозираното допълнително заключение експертизата поддържа първоначално депозираното, тъй като представените от жалбоподателите доказателства, удостоверяващи сделки с имоти не са относими съгласно изискванията на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, което заключение не се оспорва от страните. При преценката на доказателствата по делото, съдът намира жалбата за допустима, като подадена в законоустановения срок от лица - адресат на административния акт, разгледана по същество, същата е неоснователна. Обжалваното решение е издадено от компетентен орган по чл. 34а, ал. 1 от ЗДС, в надлежната форма и съдържание. Установи се по делото и не се оспорва от жалбоподателите, че са налице законовите предпоставки за отчуждаване на имотите, предмет на обжалваното решение, относно наличието на държавна нужда, която да не може да бъде задоволена по друг начин - изграждане на обект "Въздушна линия /ВЛ/ 110 кW подстанция "Добрич" - подстанция "Каварна 2", налице е влязъл в сила подробен устройствен план, спазена е законовата процедура предхождаща и обуславяща издаването на оспорения акт. Твърдяното в жалбата, че определеното парично обезщетение за отчуждените имоти не е равностойно по смисъла на чл. 32, ал. 2 и § 1а от ДР на ЗДС не се доказа по делото. Определеното в заключението на назначената по делото /по искане на жалбоподателите/ съдебно-оценителна експертиза равностойно парично обезщетение за имотите, предмет на обжалваното решение и жалбата до съда, е в по-малък размер от определеното такова в самото решение. Заключението е изготвено при съобразяване с изискванията на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, като е взето предвид предназначението на имотите преди влизане в сила на подробния устройствен план, основава се на пазарни цени на имоти с подробни характеристики, в близост до отчуждаваните. Определени са осреднени цени в съответствие с изискванията на § 1а, от ДР на ЗДС на база вписани сделки в законоустановения относим период. Въпреки дадената възможност жалбоподателите не представиха доказателства за наличие на сделки, основаващи твърдяното в жалбата. С оглед гореизложеното съдът намира, че решението, предмет на жалбата до съда, се явява законосъобразно в обжалваната му част, като постановено от компетентен орган, при спазване на процесуалноправните и материалноправни разпоредби по издаването му и целта на закона. Оспорването е неоснователно и като такава следва да бъде отхвърлено. Водим от горните мотиви, Върховният административен съд, III отделение