Решение № 13518 от 12.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8748/2014 г.

Решение № 13518 от 12.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8748/2014 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Столичен общински съвет, чрез процесуалният представител юрк. Щерева срещу решение № 2868 от 29.04.2014 г. по адм. д. № 10633/2013 г. на Административен съд - София град, в частта, с която е отменено решение № 187/11.04.2013 г. на Столичен общински съвет и са присъдени разноски. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество. Ответниците Снежинка Томова и Надежда Георгиева, в писмени възражения ангажират становище за неоснователност на касационната жалба. Останалите ответници не вземат становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за основателна. С обжалваното решение, административният съд е отменил по жалба на Христина Шиварова, Надежда Георгиева, Снежинка Томова, Георги Томов, Бойка Начева, Фердинанд Начев, Милен Начев, Десислава Шаклева и Коста Кръстев решение № 187/11.04.2013 г. на Столичен общински съвет, с което е одобрен ПР и ПЗ с преструктуриране на ж. к. "Красно село-Плавателен канал-север", в частта за УПИ I - за озеленяване, кв. 154а. Прието е, че имота на жалбоподателите пл. № 41, кв. 314а по действащия ПУП, одобрен със заповед № 236/9.06.1978 г., застроен с масивна жилищна сграда не е нанесен с имотни граници, а сградата е означена като кадастрална единица. Имота попада изцяло в УПИ I - за озеленяване, кв. 154а, което съответства на предвижданията на действащия ОУП, по който цялата територия на кв. 154а е за "Тго" /"Терени за локални градини и озеленяване"/. Изложени са мотиви и за липсата на възможност за отреждане на имота за мероприятие, различно от предвиденото "озеленяване" предвид забраната на чл. 62а, ал. 2 ЗУТ и задължението на административния орган да съобрази предвиденото по ОУП предназначение. Въпреки тези установявания, административния съд е приел оспореното решение за незаконосъобразно, поради накърняване правото на обитаване на единственото жилище на жалбоподателите, което нарушава принципа на пропорционалност, визиран в чл. 8, ал. 2 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Изложени са мотиви и за евентуална невъзможност на последващо отчуждаване на имота. Така постановеното решение е незаконосъобразно като противоречащо на императивни норми на материалния закон. Решаващия правен извод на съда за нарушение по чл. 8, ал. 2 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи не обоснована незаконосъобразност на оспореното решение на СОС, в частта на предвижданията за УПИ I - за озеленяване, а отрича предвиждането на територията за Тго по Общия устройствен план на СО, който административен акт е изрично изключен от съдебен контрол по силата на чл. 215, ал. 6 ЗУТ. Освен това предвижданията на ОУП на СО са задължителни при изготвяне на ПУП, предвид нормата на ал. 1, чл. 104 ЗУТ. Безспорно е установено по делото, че по ОУП целия кв. 154а е с предназначение Тго, както и че съсобствения на жалбоподателите имот пл. № 41, кв. 314а по действащия ПУП попада изцяло в кв. 154а, за имотите в който е отреден общ УПИ I - за озеленяване. Оспореното решение на СОС е прието на основание чл. 22, ал. 4 -7 ЗУТ за преструктуриране на ж. к. "Красно село-Плавателен канал-север", с оглед съобразяване с предвижданията на ОУП -изискванията на чл. 103, ал. 4 и чл. 104, ал. 1 ЗУТ във връзка с чл. 134, ал. 2 и ал. 1, т. 1 ЗУТ и § 2, ал. 1 от ПЗР на ЗУЗСО. Предвид това е невъзможно отреждането на самостоятелен УПИ за пл. № 41 със запазване на заварената в имота жилищна сграда, тъй като не е налице хипотезата на чл. 62а, ал. 2 ЗУТ . Именно поради това и означаването на сградата в плана е като кадастрална единица - чл. 68, ал. 2 от Наредба № 7/2001 г. Обстоятелството, че не са нанесени кадастралните граници на имота не съставлява нарушение от категорията на съществените, водещо до незаконосъобразност на плана само на това основание, тъй като е безспорно установено наличие на действащ кадастър, по който се определят параметрите на имота в последваща процедура по чл. 205 - 208 ЗУТ. Предвид изложеното, обжалваното решение като постановено при наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде отменено и вместо него-постановено друго по същество, с което се отхвърли жалбата против решение № 187/11.04.2013 г. на Столичен общински съвет, в частта за УПИ I - за озеленяване, кв. 154а, като неоснователна. Разноски от касатора не се претендират, поради което не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение