Решение № 176 от 20.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 408/2012 г.

Решение № 176 от 20.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 408/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Харалампиев Производството е образувано по саморъчна касационна жалба на подсъдимия Т. Х. Д. и жалба от защитника му - адв. Р. П. Л. от САК срещу решение № 9 от 24.01.2012 г. по внохд № 1287/2011 г. на Софийския апелативен съд. В жалбите се прави оплакване за явна несправедливост на определеното на подсъдимия наказание и се иска да бъде намалено. Излага се довода, че определеното по размер наказание е завишено и с него няма да бъдат постигнати целите по чл. 36 от НК. Пред Върховния касационен съд Д. и защитникът му поддържат касационната жалба по изложените в нея основания и искания. Представителят на Върховната касационна прокуратура даде заключение за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: С присъда № 355 от 23.11.2011 г. по нохд № 5040/2011 г. Софийският градски съд е признал подсъдимия Т. Х. Д. за виновен в това, че на 03.08.2010 г. около 06.00часа в гр. София, в жк Красна поляна, на пазар "Росица", при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи на обща стойност 221.00 лв. от владението на Х. Д. Г. - К., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4, във вр. чл. 198, ал. 1 и чл. 58а, ал. 1 от НК го е осъдил на шест години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален "Строг" режим в затвор. С решение № 9 от 24.01.2012 г. по внохд № 1287/2011 г. на Софийския апелативен съд присъдата е потвърдена. Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки решението в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд намира жалбата за неоснователна. Доводът за допуснато нарушение по чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК не се подкрепя от данните по делото. Производството е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие по Глава ХХVII от НПК, в което подсъдимият Д. е признал фактите в обвинителния акт и е приел да се ползва от последиците от предварителното изслушване по реда на чл. 373, ал. 1 и ал. 2 НПК. Въз основа на доказателствата събрани на досъдебното производство и признатите от подсъдимия фактически положения е прието, че той е осъществил състава на престъпленията по чл. 199, ал. 1, т. 4, във вр. чл. 198, ал. 1, във вр. чл. 18, ал. 1 от НК. Законова последица от това е определянето на наказание при условията на чл. 58а от НК. Не е налице очевидно несъответствие между определения размер на наказанието, като правилно е съобразено съотношението между обстоятелствата за индивидуализирането му по чл. 54 от НК. Обсъждайки по реда на чл. 339, ал. 2 от НПК възражението за явна несправедливост на наказанието въззивният съд е приел, че наказанието лишаване от свобода в размер на девет години лишаване от свобода, редуцирано от първоинстанционния съд по реда на чл. 59а, ал. 1 от НК на шест години е съобразено с изискванията на чл. 54, ал. 1 НК и на чл. 36 НК. Изложил е мотиви, които се споделят от настоящия касационен състав. При определяне на наказанието двете решаващи по фактите съдилища са съобразили, както високата степен на конкретното деяние, така и на подсъдимият като деец. Той е осъждан до този момент общо дванадесет пъти с влезли в сила присъди за престъпления срещу собствеността и срещу личността на различни граждани. С изключение на наказанието по нохд № 17/2003 г., наложено от РС-Самоков с влязла в сила на 13.07.2004 г. присъда за престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 5, във вр. чл. 29 от НК - седем години лишаване от свобода, наказанията по останалите единадесет присъди /виж л. 12-24 от нохд № 5040/2011 г./ са групирани на основание чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 23, ал. 1 от НК, с определение на Софийския окръжен съд по внчд № 294/2007 г., влязло в сила на 18.04.2008 г., като е било определено на Д. едно общо наказание от три години лишаване от свобода при ефективното му изтърпяване. Очевидно, оказаната до този момент спрямо Д. наказателна репресия, не е повлияла към спазването на закона и за превъзпитанието му. Ето защо, наложеното наказание съответства на изискването за справедливост по чл. 35, ал. 3 от НК, не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК и не дава основание за изменение на решението в желаната от подсъдимия насока. По изложените съображения жалбата е неоснователна, а решението на въззивния съд, като законосъобразно и справедливо, следва да се остави в сила. Воден от тези мотиви и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение