Решение № 11355 от 12.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7165/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. А. М., гражданин на Сирия, срещу Решение 3703/ 11.04.2025 г., постановено по административно дело 574/ 2025г. по описа на Административен съд- Хасково (АС Хасково). В касационната жалба се излагат твърдения за необоснованост и неправилност на съдебното решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Посочва се, че жалбоподателят в протокола от проведеното интервю дава информация по отношение на основателен страх за живота в Сирия. Обръща внимание, че съдът и административният орган са постановили решенията си единствено въз основа на справките, издадени от ответната страна. Иска се отмяна на решението на административния съд. Ответникът Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ- МС) в открито съдебно заседание чрез ст. юрисконсулт Кръстева, моли да се отхвърли подадената касационна жалба. Иска да се постанови съдебен акт, с който се остави в сила първоинстанционното решение на АС Хасково, като правилно и законосъобразно.. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че не са налице законовите предпоставки за предоставяне на търсената закрила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Производството пред административния съд е било образувано по жалба, подадена от Н. А. М., гражданин на Сирия, против Решение 1770/ 17.02.2025г. Председателя на ДАБ при МС. С него на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ, поради липса на предпоставките по чл.8 и чл.9 от ЗУБ, на Н. А. М. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалвания съдебен акт е отхвърлена жалбата на Н. А. М., гражданин на Сирия, против Решение 1770/ 17.02.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. Административният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен административен орган - председателят на ДАБ при МС на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, в установената писмена форма и съдържание по чл. 59 от АПК. Съдът не е установил допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Приел е, че административният акт е постановен и в съответствие с материалния закон, поради което не са налице основания за неговата отмяна. Преценил, като правилен формираният от административния орган извод, че искането на чужденеца за предоставяне на международна закрила под формата на статут на бежанец или хуманитарен статут следва да бъде отхвърлено, като неоснователно. Обжалваното решение правилно. При разглеждане на делото и постановяване на решението си съдът не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Решението е обосновано и релевантните към случая факти са правилно интерпретирани от първоинстанционния съд. Неоснователни са наведените в касационната жалба твърдения за наличие на основания за отмяна на съдебното решение. В съответствие с процесуалните изисквания решаващият съд е събрал и анализирал относимите доказателства и е преценил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно критериите на чл. 146, т.1- 5 от АПК. Обсъдил е всички релевантни факти и обстоятелства, включително свързани с личната история на лицето, заедно с въпросът, относно сигурността на страната му на произход. Правилни са изводите на административния съд, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че чужденецът е бил обект на визираното в чл.8, ал.1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставяне на бежански статут. Спрямо него не е упражнявано физическо насилие и той не е бил обект на репресии, поради своята етническа и религиозна принадлежност. Не се установява в страната си по произход да е имал проблеми с официалните власти, да е бил задържан или преследван или пък да е съществувал риск от такива действия спрямо него, за да се обоснове извод, че са налице основанията за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Доводи в тази насока не се излагат от жалбоподателя нито в жалбата, нито пред съда в проведените открити съдебни заседания. В интервюто жалбоподателят е заявил, че проблемите, които е имал са свързани с липсата на пари и опасения, че ще бъде мобилизиран в армията. Заявителя не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. По отношение на опасенията, че ще бъде мобилизиран в армията, сами по себе си не представляват основателни опасения от преследване, като в този смисъл е и Наръчника по процедури и критерии за статут на бежанец на службата на Върховния комисар на ООН за бежанците. Правилно съдът е приел, че не са налице и основания за предоставяне на хуманитарен статут, съгласно чл. 9 ЗУБ. Спрямо лицето не са налице тежки посегателства по см. чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. В настоящият случай не се установява лицето да е било принудено да напусне Сирия, поради това, че там е било изложено на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Липсват доказателства, а и не се твърди наличие на конкретна заплаха за живота, сигурността и свободата на касатора, поради опасност от наказание, изтезание или други форми на нечовешко или унизително отношение. Посоченото от него в проведеното интервю пред административния орган не дава основание да се приеме, че е бил принуден да напусне страната, поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне и спрямо него съществува риск от посегателства по см. на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Обстановката в Сирия е обсъдена в обжалваното решение, съобразно представените по делото, актуални към момента, справки на дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС. След техния анализ се установява, че не е налице ситуация на безогледно насилие, което да обоснове заплаха за личността на касатора, което сочи на неприложимост на чл. 15, б. в от Директива 2004/ 83 ЕО, пренесен в нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Неоснователни са релевираните доводи на касационния жалбоподател, че решението е незаконосъобразно постановено, тъй като не са отчетени всички факти, свързани с бежанската история и настоящата ситуация в страната на произход. Действително, съгласно чл. 9, ал. 8 от ЗУБ хуманитарен статут може да се предостави и по други причини, извън изрично посочените от закона, но тези причини следва да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Такъв риск не е установен и с това не се обосновава предоставяне на закрила. Според съдебната практика "под други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ се има предвид не всяка причина, независимо от нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1 на чл. 9 от ЗУБ, въз основа на които може да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Тези причини следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Видно е от данните по делото, че в случая такива причини не се установяват по отношение на жалбоподателя. Неоснователни са твърденията в жалбата, че не е налице пълна и обхватна преценка в страна по произход. Съобразно приложената по делото справка, след падането на режима на Башар Асад през декември 2024г. тенденциите за общото положение в Сирия са положителни. В медиите се публикуват материали, че след промяната в управлението, хиляди сирийци, намиращи се извън страната си, се завръщат в родината си. Основните причини за завръщане на сирийците са политическите развития, подобрената сигурност и събирането на семействата, което сочи подобряване във вътрешната сигурност. Страната излиза от външната изолация и подобрява външните отношения, като за пръв път от 14 години Сирия отново изнася легално суров петрол. Прави също впечатление обстоятелството, че съпругата, децата и останалите членове на семейството на търсещия закрила продължават да живеят на територията на Сирия. Този факт обективно опровергава тезата на касатора относно наличието на реална опасност за живота и сигурността му при евентуалното му завръщане в страната на произход, щом все пак най-близките му хора живеят все още там. Желанието и личните мотиви на лицето да живее в Република България и Европейския съюз заедно с децата си не могат да бъдат ценени, като основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Остава извън съмнение, че чуждият гражданин е напуснал Сирия по икономически причини с цел да търси по- добра социална среда и условия за живот. По отношение на възражението, че съдебното решение и решението на административния орган са основани единствено на справките представени от ответната страна, настоящата инстанция обръща внимание, че представените в административното и съдебното производство справки, съдържащат информация за актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия, са официална такава, изготвена от специализирана Дирекция Международна дейност при Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, поради което същата представлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Във всяка справка в бележките под линия е посочен източникът на информацията, който най-често е с международен произход. Информацията не е произволно или избирателно подбрана, а се основава на официални източници Поради изложеното, настоящият състав на ВАС счита, че в случая не следва да намерят приложение, както чл. 8 ЗУБ, така и чл. 9 ЗУБ. Първоинстанционниятт съд, като е счел процесното решение на председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна, е постановил правилно решение, което следва да остане в сила. Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,