Решение № 10077 от 10.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13313/2011 г.

Решение № 10077 от 10.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13313/2011 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/. Образувано е по две жалби: Жалбата на "NAVTEQ CORPORATION", корпорация САЩ, щат Делауер, е подадена чрез упълномощен адв. Банкова - Ганева, против решение № 1242 от 20.09.2011 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК - 598/2011 г., в частта, с която се установява, че не е извършено нарушение от страна на "Ес Би Груп" ЕАД по чл. 29 и чл. 35, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗК. В жалбата, с писмено становище и в съдебно заседание чрез адв. Банкова и адв. Иванов се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на решението в атакуваната му част. Втората жалба е предявена от "Ес Би Груп" ЕАД, гр. София, представлявано от Станислав Цонев, против горепосоченото решение в частта, с която е уважена жалбата на "NAVTEQ CORPORATION" и е наложена имуществена санкция. В жалбата, в съдебно заседание чрез упълномощен адв. Савов и с писмена защита се развиват доводи за отмяна на оспорената част, тъй като не е осъществено нарушение по чл. 35, ал. 3 от ЗЗК и се оспорва размера на наложената санкция, като се претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Комисия за защита на конкуренцията /КЗК/ оспорва двете жалби чрез упълномощен юрисконсулт Ботева, която в съдебно заседание и с писмени бележки пледира за отхвърлянето им като неоснователни. Изразява становище, че жалбоподателите неправилно тълкуват чл. 35 от ЗЗК, в който са изведени в отделни нарушения забраната за имитация, забраната за имитация на фирма, марка и т. н., както и забраната за използване на домейн или външен вид на интернет страница, като установяването на нарушение на една от хипотезите не влече нарушение на останалите. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възразява за прекомерност на разноските на страните. По допустимостта: Съдът счита, че двете жалби са ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМИ, като подадени в срока, визиран в чл. 64, ал. 1, изречение второ от ЗЗК, от надлежни страни - адресати на процесния акт. По основателността: Като прецени аргументите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира жалбата на "NAVTEQ CORPORATION" за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 1242 от 20.09.2011 г. КЗК установява извършено нарушение по чл. 35, ал. 3 от ЗЗК от страна на "Ес Би Груп" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, ул. "Плана планина" № 13, ет. 5, ап. 10, и налага имуществена санкция в размер на 96 450 лв. (деветдесет и шест хиляди четиристотин и петдесет лева); постановява прекратяване на нарушението по т. 1 от същото решение; постановява незабавно изпълнение на решението по т. 2; установява, че не е извършено нарушение по чл. 29, чл. 35, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗК от страна на "Ес Би Груп" ЕАД, гр. София. За да достигне до този резултат специализираният орган по конкуренцията се е позовал на нормите на чл. 98, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 и чл. 100, ал. 1, т. 6 от ЗЗК. Жалбата на "NAVTEQ CORPORATION" е насочена срещу частта от оспореното решение, с която е установено, че не е извършено нарушение по чл. 29, чл. 35, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗК. Органът по конкуренцията точно е определил, че административното производство е образувано по искане на "NAVTEQ CORPORATION" на основание чл. 94, ал. 1, във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗЗК за установяване на евентуално извършени нарушения по чл. 35, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 във връзка с чл. 29 от ЗЗК. КЗК правилно е констатирала, че "Ес Би Груп" ЕАД разпространява продукти с марката "Naviteq" от месец юни 2006 г. до настоящия момент, както и че използва домейн www. naviteq. net от датата на регистрацията му - 14.12.2005 г. По отношение твърдяното нарушение на чл. 35, ал. 3 от ЗЗК като начален момент на евентуално извършеното нарушение е приета датата на влизането в сила на новия ЗЗК - 02.12.2008 г., с който в българското законодателство е въведена имитацията на домейн като специален състав на общата забрана за нелоялна конкуренция, от което е изведено правилно заключение, че при преценката за наличието на някое от твърдяните нарушения ще бъдат приложени действащите материални и процесуални разпоредби на ЗЗК /обн. - ДВ, бр. 102 от 2008 г., изм. и доп., бр. 42 от 5.06.2009 г./. В производството пред КЗК е констатирано, че ответникът по преписката "Ес Би Груп" ЕАД е предприятие по смисъла на § 1, т. 7 от ЗЗК, извършващо стопанска дейност, свързана с продажба на навигационни устройства, софтуер, електронни бази данни, предоставящи пътна географска, картова и пътническа информация. По отношение на "NAVTEQ CORPORATION" е установено, че се изявява на българския пазар чрез разпространяваните от "Геотрейд - Иванов" ООД навигационните устройства Garmin, в които са вградени софтуер и навигационни карти NAVTEQ. При това положение органът по конкуренцията е установил изискуемото сходство в осъществяваната от двете спорещи страни стопанска дейност в България, която е свързана с продажба на навигационен софтуер и електронни бази данни, предоставящи пътна географска, картова и пътническа информация, въз основа на което е формирано заключение, че те се намират в отношения на конкуренция помежду си, представляваща предпоставка за прилагането на Глава VII от ЗЗК. Относно твърденията на "NAVTEQ CORPORATION" досежно приложението на чл. 35, ал. 1 от ЗЗК, съдът констатира, че те възпроизвеждат възраженията, релевирани в производството пред КЗК. С горепосочената разпоредба се установява забрана за предлагане на стоки/услуги с външен вид, опаковка, маркировка, наименование или други белези, които заблуждават или могат да доведат до заблуда относно произхода, производителя, продавача, начина и мястото на производство, източника и начина на придобиването или на използването, количеството, качеството, естеството, потребителските свойства и други съществени характеристики на стоката или услугата. За да се приложи визираната норма следва да се установи реално предлагане на стока или услуга, което в настоящия случай е налице. Безспорно е установено, че "Ес Би Груп" ЕАД, е регистрирало в Патентно ведомство, считано 27.12.2005 г. комбинираната марка рег. № 55136 "NAVITEQ", с класове по МКСУ, за които се ползва защита - 9, 16, 35, 38, 41 и 42 и със срок на закрила до 27.12.2015 г. От приложените към преписката писмени доказателства е видно, че "Ес Би Груп" ЕАД е наложило регистрираната марка, предлагайки своите услуги, продукти и решения, свързани с прецизното определяне на местоположение, управление на автопарк, персонална и авионавигация, като постоянни клиенти и партньори в България на това дружество са Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието и храните, Географска информационна система - София ЕООД, GERMANOS, 2be, Handy, MULTIRAMA, PLESIO, STEMO, OFFICE 1, TECHNOPOLIS, БТК и други дружества в страната, развиващи геодезическа и картографска дейност. За да се приеме, че е налице осъществено нарушение по реда на чл. 35, ал. 1 от ЗЗК, освен реално предлагане на пазара е необходимо и осъществяване на заблуда с конкретно объркване с друг сходен продукт, производител или търговец, защото с посоченото нарушение се цели извличане на полза от утвърден и наложил се вече на пазара продукт. Съдът споделя становището на КЗК, съответстващо на непротиворечива съдебна практика, че задължителна предпоставка за този вид нарушение е обектът на имитация, да се ползва с определена известност на пазара, така че другият производител или търговец да има интерес от имитацията с цел по-добра реализация на продукта, което да води до извличане на по-големи печалби и неправомерно облагодетелстване. В конкретния случай това не е налице, защото самият жалбоподател "NAVTEQ CORPORATION" е заявил с приложеното към преписката писмо вх. № ЗК-598/12.07.11 г., че участва на българския пазар чрез разпространяваните от "Геотрейд Иванов" ООД навигационни устройства Garmin, в които е инсталиран навигационен софтуер NAVTEQ, което означава, че продуктът на молителя се предлага в България единствено като вграден в устройство. Понеже софтуерът не притежава визираните в чл. 35, ал. 1 от ЗЗК белези - опаковка, маркировка, собствен външен вид или др. характеристики, които биха го отличили и направили разпознаваем в съзнанието на потребителя, правилно е отразено в мотивите на обжалваното решение, че от това следва невъзможност те да бъдат обект на имитация от страна на ответника, с оглед на което за крайния потребител продуктът се възприема с външния вид на устройството, в което е вграден. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че атакуваното решение на КЗК в частта, касаеща неустановяване на нарушение по смисъла на чл. 35, ал. 1 от ЗЗК е съобразено с приложимата материалноправна норма. По отношение възраженията на "NAVTEQ CORPORATION" срещу изводите на органа по конкуренцията относно приложението на чл. 35, ал. 2 от ЗЗК спрямо поведението на "Ес Би Груп" ЕАД, съдът счита, че също са неоснователни. Това е така, защото визираната норма включва задължително установяване наличието на два елемента: 1/ използване на фирма, марка или отличителен знак; 2./ ползването да се извършва по начин, който уврежда интересите на конкурентите. Както пред КЗК, така и пред съда "NAVTEQ CORPORATION" развива тезата, че регистрираната през 2005 г. в Патентно ведомство и ползвана от "Ес Би Груп" ЕАД комбинирана марка "Naviteq" имитира регистрираните на негово име словни марки "Navteq" и "Navteq on board, " чрез което "Ес Би Груп" ЕАД извлича неправомерно облаги от наложеното на име на "NAVTEQ CORPORATION". Както бе отразено по- горе, при извършване на стопанската си дейност "Ес Би Груп" ЕАД ползва за означаване на предлаганите от него услуги и продукти, включително навигационен софтуер и електронни бази данни, предоставящи пътна, географска, картова и пътническа информация, комбинирана марка "NAVITEQ" с рег. № 55136 от 20.06.2006 г., заявена за регистрация на 27.12.2005 г. Посочените от "NAVTEQ CORPORATION" две словни марки са придобили действие на територията на България по-късно - след 01.01.2007 г., докато марката на "Ес Би Груп" ЕАД е заявена, съответно регистрирана и има по-ранно действие на територията на България. В жалбата на "NAVTEQ CORPORATION", по която е образувано съдебното производство, се съдържа твърдение, че вносителят за България на устройствата Garmin, ползващи софтуер NAVTEQ, а именно "Геотрейд-Иванов" ООД ги е продавал още от 2002 г. и жалбоподателят е поискал да му се даде възможност да представи доказателства в подкрепа на това твърдение. Съдът констатира, че в хода на съдебното производство и в производството пред КЗК не са представени доказателства в посочения смисъл. Напротив - в приложеното към преписката писмо от "Геотрейд-Иванов" ООД вх. № КЗК-598/26.08.2011 г. е вписано, че това дружество е регистрирано на 21.12.2006 г. и е започнало търговска дейност през януари 2007 г., като са представени фактури за осъществени продажби от 2007 г. до 2011 г. - фактури за продажба на устройствата, най- ранната от които е с дата 01.02.2007 г. По отношение представения от "NAVTEQ CORPORATION" договор от 08.06.2006 г., сключен между дъщерното му дружество NAVTEQ BV, Холандия и ICMA Associates OOД, гр. София, КЗК правилно е преценила, че има за предмет предоставяне на консултантски услуги и съдействие от страна на ICMA Associates OOД на NAVTEQ BV, Холандия, предвид на което този договор е неотносим към определянето на началния момент на разпространение на пазара на продуктите на "NAVTEQ CORPORATION". За да се установи забранена имитация по смисъла на чл. 35, ал. 2 от ЗЗК, следва имитираният продукт задължително да е наложен на пазара преди имитиращия го, защото няма как реално по-рано появилия се на пазара продукт да имитира този, който се е появил след него. Текстът на чл. 35, ал. 2 от ЗЗК е насочен към регламентиране на забрана за нелоялно привличане на клиенти чрез неправомерно използване на чуждо търговско име, съответно марка и съответстващата му репутация, като кумулативна предпоставка за това е имитираната марка да се свързва със стока или услуга, ползваща се вече с определена известност на територията на страната. Следователно въз основа на събраната от КЗК информация и приложените към преписката документи Комисията е извела вярно заключение, че за начален период на разпространение на пазара на продуктите с марка NAVTEQ следва да бъде приет месец февруари 2007 г., което правнорелевантно обстоятелство не се опровергава в хода на съдебното производство. При това положение специализираният орган по конкуренцията законосъобразно е установил, че в случая не е осъществено нарушение по чл. 35, ал. 2 от ЗЗК. Относно представеното от "NAVTEQ CORPORATION" решение № 1325 от 19.07.2011 г. постановено от Софийски апелативен съд по търговско дело № 435/2010 г., КЗК правилно е констатирала, че то не е влязло в сила, както и че приложното поле на ЗЗК и ЗМГО не се припокриват, защото за установяване нарушение по чл. 35, ал. 2 от ЗЗК, следва да се установи освен сходство между изследваните марки и задължително възможност за увреждане на конкурент, което в настоящата хипотеза не е налице, предвид липсата на търговска дейност на територията на България и липсата на действие на марките на "NAVTEQ CORPORATION" преди началото на 2007 г. По отношение разпоредбата на чл. 29 от ЗЗК съдът намира за законосъобразно становището на КЗК, че тази норма има самостоятелно приложение и не е обвързана с установяване наличието на обстоятелствата, визирани в следващите текстове на глава VII от ЗЗК. Обособяването на най-характерните форми на нелоялна конкуренция в чл. 30 - чл. 37 от ЗЗК не е изчерпателно и не изключва възможността с други действия или бездействия в противоречие с добросъвестната търговска практика да се увредят или да се поставят в опасност от увреждане интересите на конкурентите в отношенията помежду им. С оглед на това прилагането на общата забрана за нелоялна конкуренция заедно със специалните състави по глава VII от ЗЗК е възможно, тогава, когато са изложени конкретни твърдения за действия, отличаващи се от описаните в специалните състави, но биха могли да съставляват нарушение на общата забрана за извършване на стопанска дейност в противоречие с добросъвестната търговска практика. В случая обаче, молителят пред КЗК - "NAVTEQ CORPORATION" не е формулирал оплаквания пред Комисията и пред съда за пазарно поведение от страна на "Ес Би Груп" ЕАД, което не попада във фактическите състави на чл. 35 от ЗЗК, поради което обсъждането на пазарното поведение на "Ес Би Груп" ЕАД чрез съпоставянето му с нормата на чл. 29 от ЗЗК е правилно е прието безпредметно. По тези съображения съдът намира, че обжалваното решение на КЗК, в частта, с която не е установено нарушение по чл. 29 и чл. 35, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗК не страда от инвокираните пороци с жалбата на "NAVTEQ CORPORATION", което налага отхвърлянето й като неоснователна. Относно подадената жалба от "Ес Би Груп" ЕАД решаващият съдебен състав счита, че е ОСНОВАТЕЛНА. Този жалбоподател възразява срещу установеното от КЗК нарушение по смисъла на чл. 35, ал. 3 от ЗЗК и релевира оплаквания срещу тълкуването и прилагането на визирания текст. С посочената норма се забранява ползването на домейн или външен вид на интернет страница, идентични или близки до тези на други лица, по начин, който може да доведе до заблуждение и/или да увреди интересите на конкурентите. Тази нова разпоредба, регламентирана за първи път с ЗЗК /обн. ДВ, бр. 102 от 2008 г./ визира фактическия състав на забраната да се осъществява по два начина - чрез домейн или чрез интернет страница. В настоящата хипотеза КЗК е приела, че в случая е осъществена забранена имитация на домейн, поради което следва са се изясни какво представлява той. Информацията в интернет пространството се разпространява чрез специфични устройства и ресурси и понеже те непрекъснато нарастват се налага да бъдат индивидуализирани, което се постига с изграждането на техническа система, с която на всяко устройство или ресурс се придава уникален идентификационен номер - IР адрес. Тези адреси са трудни запомняне и боравене, поради което се асоциират с буквено-цифрови изрази, посредством Система за наименования на домейн - DNS, която е разпределителна система от логически овързани сървъри. Домейн името е уникално за мрежата, но правото върху него не е абсолютно по характер и от юридическа гледна точка е относително. Това е така, защото то оправомощава своя титуляр да го използва в мрежата и задължава съответния регистратор да не го разрешава за ползване от друго лице. При преценката относно защитата срещу използване на домейн име, се има предвид второто ниво на интернет адреса, който се избира от адресанта на свободен принцип, като единствената проверка, която се прави, е дали има вече регистрирано идентично домейн име в мрежата, и то на същото ниво. В мотивите на обжалваното решение КЗК е констатирала наличието в интернет пространството на двата спорни домейна, които са активни и към настоящия момент. Установено е, че "NAVTEQ CORPORATION" е регистрирало през 2003 г. домейн с наименование - www. navteq. com. и в периода 2001-2010 г. дъщерните му дружества са регистрирали общо 68 домейна като първата част на името на всички тях е еднаква- navteq и разликата между тях е в домейна от първо ниво /. ае;. at; biz;. co. uk/. Жалбоподателят "Ес Би Груп" ЕАД е регистрирал домейн www. naviteq. net. на дата 14.12.2005 г., като разликата от противопоставимия домейн е в първата част на името, в която е добавена буквата "i" в средата. КЗК е счела, че използваните разширения към процесните домейни - com и net не се отразяват на сходството между двата домейна, защото са едни от най-популярните домейни от първо ниво и не се отличават особено от потребителите, доколкото не носят информация за субекта, регистрирал домейна. Оттук е изведено заключение, че основният признак, който служи за ориентация на потребителите е наименованието на дружеството - "NAVTEQ CORPORATION", което трайно се е наложило на световния пазар и се асоциира с предлагането на определени продукти и услуги. Настоящият съдебен състав не споделя това становище, защото спорната част на домейна на "Ес Би Груп" ЕАД изцяло съвпада със словния елемент на регистрираната от него комбинирана марка "Naviteq", поради което съдът счита, че е налице достатъчно основание за регистриране и ползване на оспорения домейн от страна на "Ес Би Груп" ЕАД, защото регистрираната в Патентно ведомство комбинирана марка е действаща от 2005 г. и към датата на произнасяне на КЗК и към този момент не е заличена. Органът по преразглеждането е предположил, че е възможно да се заблудят потребителите на процесния домейн, като при използване на търсещи програми чрез изписването на наименованието на дадено предприятие се появяват последователно подредени резултати и в някои случаи може интернет страниците на конкуренти да изместват от първите места търсеното дружество и с това да се създаде възможност за отнемане на потенциални клиенти. Решаващият съдебен състав счита тази теза за необоснована, доколкото съдържа само предположение и хипотетична възможност, за които няма данни и доказателства реално да са се осъществявали. Съобразно утвърдената практика на КЗК и на съда, когато между два домейна или интернет сайта съществуват общи характеристики, се приема, че не съществува опасност от заблуждение на клиентелата и съответно не е налице антиконкурентно поведение при наличието на достатъчно ясна информация относно предприятието, на което е регистриран съответния домейн или сайт. Съдът счита, че тъй като домейнът представлява само адресът на съответния сайт в интернет мрежата, той не служи за идентификация на съдържанието му и за предлаганите услуги. В конкретната хипотеза при анализ на сайта, който се отваря при посочване на интернет адреса www. naviteq. net се установява, че потребителят не може да бъде заблуден, защото сайтът е на български език, а конкурентния сайт няма българска версия. От приложените към преписката в папка 1.4. на страница 236 - Приложение № 1 и Приложение № 2 е видно, че Приложение № 2, съдържащо сайта, който се листва от www. naviteq. net е приложен в неясно копие. Съдът служебно констатира по горепосочения сайт, че съществено се отличава от сайта, който се отваря на домейна www. navteq. com. Сайтът, регистриран от "Ес Би Груп" ЕАД е с наименование NAVITEQ изписано в черен цвят, като буквата "V" е колорирана в лилаво, по- голяма е от останалите букви и завършва със стрелка. В горната част има текст на български език, който не се чете в приложеното от КЗК копие, от който текст се установява по безспорен начин, че се касае за български оператор, което е видно и от текста, оформен в три отделни колони по- долу. Същественото в случая е, че при отваряне на този сайт на "новини" изрично е вписано дружеството "Ес Би Груп" ЕАД като бенефициент по две оперативни програми, а при отваряне на подстраница "за нас" ясно и недвусмислено е вписано, че NAVITEQ е създадена в края на 2005 г. като търговска марка на "Ес Би Груп" ЕАД. Съдът намира, че в случая изискуемото от приложимата правна норма заблуждение не се установява и с оглед специфичния характер на клиентелата, ползваща съответните домейни. В настоящата хипотеза не се касае за стоки или услуги за общо ползване с битов, социален, медицински или друг общодостъпен характер, а за специфичен продуктов пазар на високотехнологични иновационни продукти. В решението на КЗК изрично е подчертано, че процесните навигационни продукти нямат масово потребление и производителите им са силно ограничени по брой и са известни, както помежду си, така и на потребителите, от което е следвало да се извлече обосновано заключение, че потребителите на спорния домейн не могат да бъдат заблудени. Настоящият съдебен състав намира за основателно твърдението на жалбоподателя "Ес Би Груп" ЕАД, че домейн името www. naviteq. net произхожда от родовото наименование на продуктите - "navigation technologies" и не съставлява опит да се имитира молителя пред КЗК, доколкото това наименование е смислово свързано с навигация и съдържа първите две срички от процесния домейн "navi". Дори да се допусне наличие на частично сходство, то фонетичното звучене е различно поради това, че домейн името vwww. naviteq. net се състои от повече букви - една повече "i", която е гласна буква и това води до наличие на повече срички, с което съществено се променя фонетичното звучене. КЗК правилно е отчела обстоятелството, че продуктите на "NAVTEQ CORPORATION" не присъстват на българския географски и продуктов пазар преди началото на 2007 г. и въпреки това е приела, че не е изключена възможността български потребители да познават предлаганите от тази корпорация продукти и наличието на сходен домейн да внесе объркване сред тях, което отново е чисто хипотетично предположение, недоказано в хода на административното и на съдебното производство. КЗК е извела заключение, че използването на домейн с наименование www. naviteq. net от страна на "Ес Би Груп" ЕАД е направено умишлено и с цел извличане на облаги от утвърдения имидж на "NAVITEQ CORPORATION", който е един от лидерите на световния пазар на навигационни продукти и услуги, с което е осъществен съставът на нарушение по чл. 35, ал. 3 от ЗЗК. Съдът счита този извод за необоснован и недоказан. На първо място, за да се твърди умишлено поведение на "Ес Би Груп" ЕАД трябва да се установи наличие на конкретно субективно отношение от страна на дружеството към определена цел или резултат. Следва да е доказана по съответния ред форма на вина - пряк или евентуален умисъл, тоест регистрирането и ползването на домейн с наименование www. naviteq. net да е осъществено при съзнаване на противоправния и антиконкурентния му характер, предварително да са предвидени неговите общественоопасни последици и представителите на дружеството да са искали или допускали настъпването на такива последици. В настоящия случай молителят пред КЗК е носил доказателствената тежест да установи горепосочените изискуеми елементи от състава на умишленото поведение, но той не е ангажирал никакви доказателства в посочения смисъл. В конкретната хипотеза не е налице и специфичната цел, визирана от КЗК, а именно извличане на облаги от утвърдения имидж на молителя в административното производство. Органът по конкуренцията правилно е отразил в мотивите си, че "NAVITEQ CORPORATION" към датата на регистриране на процесния домейн през 2005 г. не е имала утвърден имидж сред потребителите на навигационни продукти на територията на България. След навлизането на българския продуктов пазар с осъществяване на първите фактурирани продажби чрез "Геотрейд-Иванов" ООД между "NAVITEQ CORPORATION" /чрез холандското му дружество/ и "Ес Би Груп" ЕАД е сключен договор за поверителност на 10.06.2008 г., приет като доказателство по настоящото дело. От текста на този тригодишен договор е видно, че страните по него са се споразумели за сътрудничество в отношенията си към трети лица с бизнес цел - обсъждане и оценяването на потенциално делово сътрудничество във връзка с база данни и други технологии и информация в писмена, устна и всякаква друга форма, отнасяща се до продуктите, услугите и технологията, административни, финансови, операционни и др. условия на страните. Това означава, че двете страни по горепосочения договор са били наясно с дейността си и са се договорили взаимно да защитават интересите си, като при сключването и изпълнението на договора "NAVITEQ CORPORATION" не е считало, че действията на "Ес Би Груп" ЕАД го увреждат по някакъв начин. Едва с искането си до КЗК през 2011 г. горепосочената корпорация за първи път е изразила несъгласието си с пазарното поведение на "Ес Би Груп" ЕАД, без да се позове на промяна във фактическата обстановка и да докаже реално увреждане или заплаха от увреждане на интересите. При това положение, настоящият съдебен състав счита, че в случая не е осъществено твърдяното от органа по конкуренцията умишлено използване на домейн с наименование www. naviteq. net от страна на "Ес Би Груп" ЕАД с цел извличане на облаги от имиджа на "NAVITEQ CORPORATION", поради което не е налице нарушение по смисъла на чл. 35, ал. 3 от ЗЗК. Като е достигнала до обратния извод, КЗК е постановила незаконосъобразно решение в тази част, която следва да се отменени. Относно наложената от Комисията имуществена санкция по реда на чл. 100 от ЗЗК в размер на 96450 лв., съдът счита, че поради акцесорния й характер, също следва да се отмени като наложена без правно основание. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът - КЗК следва да заплати на жалбоподателя "Ес Би Груп" ЕАД направените по делото разноски: 50 лв. - внесена държавна такса и 2500 лв. - договорено и внесено адвокатско възнаграждение за един адвокат. Съдът не възприема възражението на процесуалния представител на Комисията за прекомерност на горепосоченото възнаграждение, защото то е съответстващо на значителната фактическа и правна сложност на делото, в предмета на което са включени няколко самостоятелни основания за установяване на нарушения по глава VII от ЗЗК, като възнаграждението е в съответствие и с високия размер на наложена на жалбоподателя имуществена санкция. На основание на горното и на чл. 64, ал. 1 от ЗЗК във връзка с чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение