Решение № 2620 от 21.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13288/2010 г.

Решение № 2620 от 21.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13288/2010 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Александър Илиев Николов срещу решение № 2736 от 04.08.2010 г. по адм. д. № 3383/2010 г. на Административен съд София град, Първо отделение, VII състав, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на СДВР не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взема предвид становищата на страните и извърши проверка на оспореното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отхвърлено оспорването на заповед № з - 4013/14.04.2010 г. на Директора на СДВР, с която на основание чл. 229, ал. 1 - 4 и на чл. 224, ал. 2, т. 1, чл. 226, ал. 1, т. 6 и чл. 227, ал. 1, т. 7 от ЗМВР, за деяние изразяващо се в използване на служебното положение за лична облага, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на държавния служител категория Е, полицай I степен Александър Илиев Николов - "Старши полицай" в група "Охрана на обществения ред" на сектор "Охрана на обществения ред и превенция" при Първо РУ - СВДР и на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в МВР, считано от датата на връчване на заповедта. Спорът е решен при изяснена фактическа обстановка и изводите, че са обосновани и законосъобразни. Неоснователен е доводът на касатора, че решението е неправилно, тъй като не е взето предвид, че при издаване на заповедта е нарушена установената форма. С оглед изложените в нея фактически и правни основания, обосновано и законосъобразно е прието, че е спазена императивната разпоредба на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Установеното по съответния ред противозаконно отнемане на вещи и части от автомобили, находящи се на паркинга на ДСС - МВР - Врана от полицай по време на дежурство в качеството му на охрана на този паркинг, правилно е квалифицирано като тежко дисциплинарно нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 7 втората хипотеза, за което се налага дисциплинарно наказание "уволнение" по чл. 226, ал. 1, т. 6 от ЗМВР. Неоснователен е и доводът, че съдът не отчел като съществено нарушение на административнопроизводствените правила това, че не е спазена императивната разпоредба на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР. В тази насока са представени писмени доказателства, от които е видно, че двукратно дисциплинарно наказващият орган е изпращал покани до жалбоподателя да даде обяснения, но той не го е направил. С оглед на това, че деецът не може да черпи права от собственото си виновно поведение, правилно е прието, че не е налице основание за отмяна на административния акт без да се разгледа случая по същество. Настоящата инстанция не споделя и довода, че съдът е допуснал нарушение като е игнорирал възражението на защитата относно нарушението на чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Такова нарушение не е налице, тъй като освен, че не е доказано кога и какво искане е изпратил служителя, не може да се вмени във вина на компетентния орган, че при спазване на всички законни изисквания е образувал дисциплинарното производство, в резултат на което е издадена процесната заповед. По тези съображения и след като при служебната проверка се установи, че решението е валидно, допустимо и правилно, касационната жалба е неоснователна и следва следва да бъде оставена без уважение. Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение