Решение № 11712 от 2.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11230/2015 г.

Решение № 11712 от 2.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11230/2015 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ Образувано е по касационни жалби, подадени от П. Р. О., чрез пълномощника му адв. Г. Д. и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" срещу Решение № 85/10.07.2015 г., постановено по адм. дело № 62/2014 г. по описа на Административен съд К. П. О. обжалва решението в частта му, с която са отхвърлени предявените от него обективно съединени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди: за обезщетяване на причинени неимуществени вреди в размер на 8000 лева, произтичащи от заболяване, което не е надлежно лекуване поради бездействие на администрацията на З. Б. дол в посочения в исковата молба период и за обезщетяване на причинени неимуществени вреди в размер на 1000 лева, произтичащи от условията в приемното отделение на затвора в посочен в исковата молба период. Твърди, че в обжалваната му част решението е неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на закона и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК по изложени съображения в касационната жалба. Иска се от съда отмяна на решението в тези му части, като вместо него се постанови друго, с което се уважат исковите претенции в пълен размер, ведно със законната лихва върху сумите, както и направените по делото разноски. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" обжалва решението в частта му, с която е уважен предявеният против нея иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, като счита същото за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, ал. 3 от АПК, по изложени съображения в жалбата. Претендира отмяна на решението в обжалваната му част, като се постанови друго, с което предявеният иск се отхвърли изцяло. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на Огнянов и основателност на касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. Производството пред Административен съд К. се е развило по исковата молба на П. О. против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГД "ИН"/, с която на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са предявени три обективно съединени иска. Първият е за сумата от 8000 лв., претендирано обезщетение за причинени неимуществени вреди в периода 01.11.2013 г. до 17.04.2014 г., произтичащи от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на З. Б. дол, изразяващи се в неполагане на адекватни и своевременни грижи за здравето на ищеца. С вторият се претендира обезщетяване на причинени неимуществени вреди в периода 01.11.2013 г. до 20.11.2013 г. със сума в размер на 1000 лева, произтичащи от действията и бездействията на администрацията на затвора, изразяващи се в приемането и настаняването му в този период в помещение, което е постоянно влажно и без пряка слънчева светлина. С третия иск се претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди в периода 01.01.2013 г. до 17.04.2014 г., произтичащи от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на З. Б. дол, изразяващи се в настаняването му за изтърпяване на наказание при условията на пренаселеност. Претендира се и законната лихва върху сумите, от датата на преустановяване на нарушенията до окончателното им изплащане. С оглед обстоятелствата изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните, направени в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка. С обжалваното решение съдът административният съд е отхвърлил, като неоснователни, първите два от предявените против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГД "ИН"/ обективно съединени искове за обезщетяване на причинени неимуществени вреди, предявени на основание чл. 203, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ и частично е уважил третият от тях за сума в размер на 600 лева, а в останалата му част до претендирания размер от 1000 лева го е отхвърли като неоснователен. В отхвърлителната му част решението не е обжалвано и е влязло в сила. За да постанови този резултат, съдът е обсъдил наличието на законовите предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ спрямо всеки един от предявените искове въз основа на установената по делото фактическа обстановка, след обсъждане на доводите на страните. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касаторите отменителни основания. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност в случая, следва безспорно да бъде установена както незаконосъобразността на действията и бездействията, произтичащи от осъществявана административна дейност, така и наличието на реално причинена вреда, следствие от тях, в пряка причинна връзка. Правилен е извода на административния съд за неоснователност на предявения иск за обезщетяване на вреди, произтичащи от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на З. Б. дол, изразяващи се в неполагане на адекватни и своевременни грижи за здравето на ищеца в посочения в исковата молба период, поради неустановяване на законовите предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон, при твърдения за установени по делото незаконосъобразни действия и бездействия от страна на администрацията на затвора, довели до соченото в исковата молба състояние, основаващо претърпени вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 128 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. Условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода са определени в Наредба № 2/2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода /Наредба № 2/2010 г./, издадена от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието на основание чл. 128, ал. 3 от ЗИНЗС. Налице е разлика между дължимата се административна дейност по материално-битово осигуряване, оборудване с медицинска техника, снабдяването с лекарства и др., които се организират от ГД"ИН" и медицинската такава - профилактична, диагностична, лечебна и др., като качеството на последната следва да се основава на медицински стандарти и добра медицинска практика. Това следва от разпоредбите на чл. 3 и 4 от Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения към Министерството на правосъдието, приет с ПМС № 159 от 17.07.2003 г., както и тези на чл. 3 и 4 и 5 от Наредба № 2/2010 г. Установено е по делото, че в мястото, където ищеца е изтърпявал в процесния период наказание лишаване от свобода е организирано медицинско обслужване. Спрямо него е извършен дължимият се при приемането му първоначален преглед, последващи такива, включително и от лекар специалист, с оглед заболяването му, които са назначили и съответното лечение. При установено състояние, налагащо болнично лечение, ищецът е изпратен в СБАЛЛС гр. С. на 14.12.2013 г., където е проведено лечение с добър терапевтичен ефект на хроничното заболяване. По делото не е доказано неосъществяване на административна дейност, следствие на която да са твърдяните за причинени вреди, при което не е налице първата законова предпоставка за уважаване на предявения иск, както правилно е прието и в обжалваното решение. Съгласно посоченото по-горе в мотивите, основаването на претърпените вреди, като произтичащи от неправилно, неадекватно лечение на налични заболявания не основава отговорността на ответника ГД "ИН" по реда на ЗОДОВ, тъй като не касае дължима и неосъществена административна дейност, а качеството на извършената медицинска помощ. Независимо от това следва да се отбележи, че тези твърдения се и опровергават от доказателствата по делото, писмени и заключения на медицински експертизи. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати и твърдяните в касационната жалба на Огнянов съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Не е такова нарушение мотивирания отказ на съда да събере доказателства, неотносими към предмета на спора, както и необсъждането на събрани по делото, но също неотносими към спора. Сочените в жалбата като необсъдени история на заболяването и епикризи са издадени от СБАЛББ П., при което отговорността на ответника не може да се основава на тях. В обжалваното решение е налице изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. Изведен е правилният извод за недоказаност на изложени в исковата молба обстоятелства, които да обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния извод за неоснователност на предявеният иск. Правилен е изводът на административния съд и за неоснователността на предявения иск за обезщетяване на вреди, произтичащи от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на З. Б. дол, изразяващи се в приемането и настаняването му в периода 01.11.2013 г. до 20.01.2013 г. в помещение, което е постоянно влажно и без пряка слънчева светлина, при приетото, че в случая не са установени законовите предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Конкретните обстоятелства, на които се основава предявеният иск, а именно описаното в исковата молба състояние на приемното помещение в З. Б. дол се опровергават от събраните по делото доказателства. При установената липса на твърдяните за незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на З. Б. дол, основаващи предявения иск, правилно същият е отхвърлен с обжалваното решение като неоснователен. Правилен е изводът на административния съд, че в случая са установени законовите предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и предявения иск за обезщетяване на вреди, произтичащи от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на З. Б. дол, изразяващи се в настаняването на ищеца за изтърпяване на наказание при условията на пренаселеност и наличие на хронично заболяване е частично основателен. Неоснователни са доводите в касационната жалба на ГД "ИН" за недоказаност на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Въз основа на събраните по делото доказателства в обжалваното решение е изведен обоснован и единствено логичен извод за въздействието върху ищеца на условията в З. Б. дол, където е изтърпявал наказанието си през процесния период, несъответни на минимални критерии и стандарти на живот. Изведеното от закона отлагателно условие за въвеждане на минимална жилищна площ на един лишен от свобода не обосновава възможност за неизпълнение на вменените на администрацията задължения за създаване на условия за изтърпяване на наказанията, с оглед недопускане нарушение на чл. 3, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС. Ако и да са налице сочените в касационната жалба предприети възможни и разумни действия, то по делото не се установява същите да са довели до осигуряване на условия на живот, покриващи минималните изисквания, позволяващи съхранение на човешкото достойнство. Административният съд е основал решението си на относимите правни норми и съдебна практика, като е изложил подробни съображения за приложението им в случая, които мотиви настоящата инстанция споделя и не следва да преповтаря. Размерът на обезщетението в обжалваното решение е определен в съответствие с изискванията на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Съдът се е съобразил с конкретните, обективно съществуващи обстоятелства в периода, предмет на исковата молба, относими към увреждането, от което се претендират вреди, като размерът на дължимото се обезщетение е определен в съответствие с изискванията на закона, съобразно периода на увреждането. При така изложените съображения обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила в обжалваната му част. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение