Решение № 1238 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10011/2018 г.

Решение № 1238 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10011/2018 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Г. Д. от [населено място] против Решение № 1513 от 27.06.2018 г. на Административен съд П. по адм. д. № 1053/2018 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Заповед за прилагане на ПАМ № 17-0329-000219 от 03.11.2017 г. на Началника на РУ МВР гр. Р. при ОДМВР гр. П., с която на адресата на акта е прекратена регистрацията на ППС за срок от една година и са иззети две регистрационни табели с посочени номера. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради пороци, изразяващи се в: необсъждане на оспорването на писмо от Дирекция "Международно оперативно сътрудничество" към МВР; несъобразяване от страна на решаващия съд на липсата на мотиви за налагане на максималния срок на принудителната административна мярка; игнориране от страна на съда, че оспорената заповед не съдържа нито мотиви, нито ясна разпоредителна част, както и че актът за установяване на адмнистративно нарушение за случая е оспорен. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - Началникът на РУ МВР гр. Р. при ОДМВР гр. П., не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Производството пред административния съд е започнало по оспорване на касационния жалбоподател на Заповед за прилагане на ПАМ № 17-0329-000219 от 03.11.2017 г. на Началника на РУ МВР гр. Р. при ОДМВР гр. П., с която на адресата на акта е прекратена регистрацията за срок от една година и са иззети две регистрационни табели с посочени номера, на основание чл. 171, т. 2 а, б. "а" от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, в редакцията му с ДВ бр. 77/2017 г., в сила от 26.09.2017 г. За да отхвърли жалбата на касатора, първоинстанционният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и изискванията за форма, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с целта му. Решението е неправилно. Със заповедта, предмет на оспорване пред първоинстанционния АС, е наложена посочената по-горе принудителна административна мярка, на основание чл. 171, т. 2 а ЗДвП. В заповедта не са изложени никакви фактически основания, а към нея е представен акт за установяване на административно нарушение на касационния жалбоподател за управление на собствено МПС на 01.11.2017 г. без да притежава свидетелство за управление на МПС. А. за установяване на нарушението не е цитиран в мотивите на заповедта, а въз основа на него на касатора е издадено наказателно постановление. От представената на л. 20 от административната преписка справка е установено, че жалбоподателят никога не е имал издадено българско свидетелство за управление на МПС. О. писмо /л. 28 с рег. № А-34019 от 29, 11, 2017 г., подписано от началник отдел "Интерпол и международно оперативно сътрудничество" при МВР е установено, че временното свидетелство на управление на МПС под номер [номер] е с посочени данни на лице с имената на касатора, роден в [държава по произход], с адресна регистрация: [адрес], [номер] е издадено от властите на Великобритания като документ, който се предоставя на лица обучаващи се, които все още не са пълноправни водачи на МПС и това свидетелство не им позволява да управляват МПС без придружител /лице на възраст над 21 години, което притежава свидетелство за управление на МПС и правоспособност за същата категория МПС, каквато и обучаващия се/. Също така, МПС управлявано от такъв водач трябва да притежава указателна табела стикер "L" (Learner) за да индикира, че водачът е обучаващ се и МПС се използва за целта на обучението. В последния абзац се сочи, че временното свидетелство важи само за територията на Великобритания и не е международно свидетелство за управление на МПС по своята същност. Основателно е касационното оплакване, че първоинстанционният съд е игнорирал пълната липса на мотиви в издадения индивидуален административен акт- нарушение по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Освен, че липсва излагане на фактически основания, не е посочена и конкретната хипотеза на посоченото правно основание по чл. 171, т. 2 а от ЗДвП. Въпросните липси не могат да бъдат компенсирани с представените в административната преписка АУАН и наказателно постановление, които не са цитирани в оспорената заповед. Отделно от това, въпреки официалния удостоверителен характер на цитираното писмо на л. 28 от делото на АС, пред първоинстанционния съд спорен е бил въпросът дали притежаваното от касатора временно свидетелство за управление на МПС, чийто срок на валидност изтича през 2023 г., важи за територията на ЕС и в частност на България. Тежест да докаже това обстоятелство има административният орган, който е издал ПАМ именно поради липса на валидно свидетелство за управление на МПС, като най-напред е следвало да мотивира правния си извод за такава липса. Предвид изложеното, първоинстанционното решение като постановено при необоснованост и в противоречие с материалния закон, подлежи на отмяна, а вместо него следва да се постанови ново, с което жалбата против процесната ПАМ бъде отхвърлена. При този изход на процеса на касатора следва да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции в размер на 415 лв. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение