Решение № 8090 от 2.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12028/2014 г.

Решение № 8090 от 2.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12028/2014 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Столичен общински съвет чрез гл. юрк. С. Щ., срещу решение № 4826/11.07.2014 г., постановено по адм. дело № 10397/2012 г. на Административен съд София - град, с което е отменено решение № 407/19.07.2012 г. на Столичен общински съвет за одобряване на проект за ПУП-ПУР на ж. к. "Люлин - 7 м. р." в ЧАСТТА относно предвиденото застрояване за УПИ VII-283 - "за обществено обслужване" от кв. 7 на ж. к. "Люлин - 7 м. р.". Навеждат се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като се иска неговата отмяна. Ответниците по касационната жалба - И. М. Х. и Етажната собственост на бл. 743, ж. к. "Люлин - 7 м. р.", представлявана от Г. С., в писмени отговори излагат доводи за неоснователност на касационната жалба и молят съда да остави в сила съдебното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение неоснователност на подадената касационна жалба. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежно легитимирана страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество, същата е основателна, но по съображения, различни от изложените. С обжалваното решение Административен съд София - град по жалба от Етажната собственост (ЕС) на бл. 743 на ж. к. "Люлин - 7 м. р." е отменил решение № 407/19.07.2012 г. на Столичен общински съвет за одобряване на проект за ПУП-ПУР на ж. к. "Люлин - 7 м. р." в ЧАСТТА относно предвиденото застрояване за УПИ VII-283 - "за обществено обслужване" от кв. 7 на ж. к. "Люлин - 7 м. р.", гр. София. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че административният акт в оспорената му част е незаконосъобразен, тъй като отреждането на процесния УПИ VII-283 за обществено обслужване е направено, без да са изложени параметри за застрояване в него, с което се възпрепятства проверката за спазване на изискванията по чл. 22, ал. 6 ЗУТ. Така постановеното решение е недопустимо. Производството по делото е образувано по жалба (възражение) от Г. К. С. като председател на управителния съвет (УС) на етажната собственост на блок 743, ж. к. "Люлин - 7 м. р.", подадена на 5.09.2012 г. Съгласно чл. 23, ал. 4 от Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС), председателят на управителния съвет (управителят) представлява пред съда собствениците в етажната собственост по исковете, предявени срещу тях във връзка с общите части, и по исковете, предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по този закон. По искове срещу трети лица, във връзка с общите части, председателят на управителния съвет (управителят) представлява собствениците, ако бъде упълномощен от общото събрание. Видно от представен по делото протокол от 7.05.2012 г. на общото събрание на собствениците на ЕС, по т. 1 е взето решение за избор на управителен съвет с председател Г. К. С., но липсва решение на общото събрание за упълномощаване на същия да представлява собствениците в етажната собственост пред съда във връзка с обжалване на процесното решение на СОС за одобряване на ПУП. Следователно жалбата е подадена от Г. К. С. като председател на УС на ЕС, без същият да е бил изрично упълномощен за това от общото събрание на етажната собственост. С решение от 11.04.2013 г., взето от общото събрание на собствениците в ЕС на блок 743 в ж. к. "Люлин-7", председателят на УС на ЕС - Г. К. С., е упълномощен да представлява собствениците в ЕС при водене на адм. дело № 10397/2012 г. пред Административен съд София-град. Липсва, обаче, решение на общото събрание за потвърждаване на извършените до момента процесуални действия от Г. К. С., преди да е имал представителна власт. При тези данни жалбата е следвало да бъде оставена без движение от съда, като на подателя й е следвало да бъде указано да представи доказателства, че извършените от него действия по делото от подаване на жалбата на 5.09.2012 г. до 11.04.2013 г., когато е упълномощен от общото събрание на ЕС на собствениците, са потвърдени от общото събрание на етажната собственост. Като не го е направил, а се е произнесъл по същество по една недопустима жалба, съдът е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено и делото да се върне на съда за ново разглеждане от друг състав. Отделно от това, първоинстанционният съд не е постановил нарочен съдебен акт за конституиране на страните по делото. Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК, като ответник служебно е следвало да бъде конституиран Столичният общински съвет, който е органът, издал обжалвания акт. Вместо това като ответник, видно от списъка на лицата за призоваване и изготвените призовки, е било конституирано Направление "Архитектура и градоустройство" при Столична община. От протоколите от проведените съдебни заседания по делото, както и от съдържанието на съдебното решение е видно, че в част от тях като ответник е посочен Столичният общински съвет, а в други - Направление "Архитектура и градоустройство". Неправилното конституиране на ответника по делото е довело до призоваване и участие в процеса на ненадлежна страна. Ефективното реализиране на търсената защита на накърнените права е процесуално обусловено от участието в съдебното производство на надлежните страни. Разглеждането на правен спор с участието на ненадлежна страна, съответно - без участието на надлежна страна, доколкото има значение за спорното материално правоотношение, отчитайки действието на конститутивните съдебни решения, съгласно чл. 177, ал. 1, изр. второ АПК, внася несигурност и неяснота по отношение на реализираната защита. Затова конституирането на надлежните страни в съдебния административен процес представлява задължителна процесуална предпоставка за допустимостта на производството. Провеждането на съдебното производство и постановяването на съдебно решение по спора без участието на надлежна страна в случая е довело до постановяване на недопустимо решение, което представлява касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК. Същевременно, в кориците на делото се намира граждански протест, подаден от Инициативен комитет на живущите в блокове 739, 740, 741, 742, 743, 744 в гр. София, ж. к. "Люлин - 7", по който липсва каквото и да е произнасяне от страна на съда. По изложените по-горе съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК обжалваното съдебно решение следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда отначало с участието на надлежния ответник - Столичния общински съвет, след постановяване на изрично разпореждане за конституиране на страните по делото. Производството по делото следва да се остави без движение, като на подателя на жалбата се укаже да представи доказателства за изрично потвърждаване на извършените от представляващия етажната собственост председател на УС на ЕС на блок 743 в ж. к. "Люлин-7", гр. София, процесуални действия по подаване на жалбата и последващи такива до 11.04.2013 г. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по допустимостта на подадения на 10.08.2012 г. граждански протест от Инициативен комитет на живущите в блокове 739, 740, 741, 742, 743, 744 в гр. София, ж. к. "Люлин - 7". След отстраняване на пороците по оспорването съдът следва да се произнесе по съществото на спора. Поради недопустимост на съдебното решение настоящата, касационна, инстанция не извършва проверка за неговото съответствие с материалния закон и не се произнася по твърдените в касационната жалба отменителни основания. По искането за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на спора по същество. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, второ отделение,