Решение № 24 от 24.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 2173/2013 г.

Решение № 24 от 24.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 2173/2013 г., II н. о., НК, докладчик съдията Теодора Стамболова Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. С протоколно определение № 721/20.09.13 г., постановено от РС - Русе /РРС/ по Н. Ч. Д. 1653/13 г., са групирани, наложени на И. В. Ц. наказания по две отделни осъждания - по Н. О. Х. Д. 68/12 г. по описа на РС - Ловеч и Н. О. Х. Д. 1843/12 г. по описа на РРС. Определено е най-тежко общо наказание - четири години и четири месеца лишаване от свобода, търпимо при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл. 24 НК същото е увеличено с три месеца. Молбата на осъдения за кумулация е оставена без уважение в частта, в която се иска групиране на наказанията по двете осъждания с това, наложено по Н. О. Х. Д. 1311/09 г. по описа на РРС. На основание чл. 25, ал. 2 НК е приспадната изтърпяната част от наказанията, а на основание чл. 59 НК - времето, през което осъденият е бил задържан под стража. В предвидения от закона шестмесечен срок от влизане в сила на определението, на 2.11.13 г. е постъпило искане от Ц. за възобновяване на наказателното производство с цифрово посочване на основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 НПК. Иска се възобновяване на делото, отмяна на постановеното по него определение и връщане за ново разглеждане от друг състав на РРС. В съдебно заседание пред ВКС осъденият и назначеният му служебен защитник поддържат искането. Представителят на ВКП намира същото за неоснователно. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изложените в него доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, годни да бъдат ценени в настоящата процедура, намира за установено следното: На практика в искането на Ц. е отразено едно единствено възражение, поддържано и пред върховната съдебна инстанция по наказателни дела, а именно, че не е направена пълната изискуема от лицето кумулация. По този начин се релевира оплакване само по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Видно от личната молба на Ц. до РРС, той е поискал групиране на наказанията, постановени по Н. О. Х. Д. 68/12 г. по описа на РС - Ловеч, Н. О. Х. Д. 1843/12 г. и Н. О. Х. Д. 1311/09 г. - и двете по описа на РРС. Приложеното по делото свидетелство за съдимост ясно установява, както е приел и решаващият в тази процедура съд, че е допустима кумулация за наказанията само по първите две дела, и то поради новопостъпило обстоятелство- намаляване от страна на ВКС на определеното по Н. О. Х. Д. 1843/12 г. наказание лишаване от свобода от шест години на четири години и четири месеца. Що се отнася до наказанието лишаване от свобода за срок от две години, постановено по Н. О. Х. Д. 1311/09 г., осъщественото по него престъпно деяние не е в съвкупност с тези по другите цитирани дела. Присъдата за същото е влязла в сила на 23.10.09 г., а престъпленията по Н. О. Х. Д. 68/12 г. и по 1843/12 г. са извършени съответно на 7.08.11 г. и 11.08. - 14.10.11 г., т. е., след това. Поради тази причина разпоредбата на чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК в случая е неприложима и при постановяване на своето определение първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение,