Решение № 367 от 13.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 869/2009 г.

Решение № 367 от 13.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 869/2009 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Бранислава Павлова Производството е по чл. 288 ГПК. М. Д. Д. и П. Д. Д. са обжалвали въззивното решение на Д. окръжен съд № 1* от 16.02.2009 г. по гр. д. № 856/2008 г. Ответниците Ж. Д. Д. и А. Г. Д. изразяват становище, че въззивното решение е правилно и молят да бъде оставено в сила. По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение намира следното: С решението в обжалваната част Д. окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което са отхвърлени исковете, предявени от М. Д. Д. и П. Д. Д. против Ж. Д. Д. и А. Г. Д. за прогласяване нищожността договор за продажба, сключен с нот. акт № 98/2007 г. поради липса на съгласие. С договор, предмет на нот. акт № 98 от 09.02.2007 г. Ж. Д. Д. като пълномощник на М. Г. Д. договаряйки сам със себе си е закупил от М. Г. Д. апартамент № 4 в гр. Д., ул. "Т" № 3 вх. Г ет. 3 и гараж в същата сграда. Пълномощното, с което се е легитимирал Ж. Д. при продажбата е дадено за извършване на всякакви правни действия от името на упълномощителката М. Г. Д. и за нейна сметка включващи както представителство пред банки, застрахователни дружества, пощенски служби, държавни и общински органи и др., така и за сделки на управление и за разпореждане с нейните имущества. Според ищците това пълномощно е общо и не овластява упълномощеното лице да извършва продажба на недвижими имоти. Въззивният съд е приел, че упълномощителката е дала неограничена управителна и разпоредителна власт на пълномощника да се разпорежда с нейното имущество при условия каквито уговори, включително и да договаря сам със себе си и поради това не е било необходимо конкретно и изрично упълномощаване. Обратното становище е застъпено в решение на ВКС, IV г. о. № 2* от 17.01.2003 г. по гр. д. № 2670/2001 г., в което е прието, че общото пълномощие не е достатъчно за извършване на сделка с недвижим имот, за което се изисква да бъде посочен конкретно видът на разпореждането и съществените му условия. Настоящият състав на ВКС намира за правилно второто становище. От съдържанието на пълномощното на Ж. Д. се установява, че то е общо, защото в него не са посочени имотите, предмет на оспорената по настоящото дело сделка, не е посочен вида на разпореждането, конкретните условия на договаряне и цената . Предоставяне на неограничена представителна власт и предоставяне право на упълномощения да договаря при каквито условия намери за добре не изразява воля на упълномощителката относно основните параметри на сделката и не представлява израз на конкретно упълномощаване. Следователно с даденото пълномощно Ж. Д. не е могъл да продаде имота, той е превишил представителната си власт и договорът не е породил правни последици поради липса на елемент от фактическия състав - съгласието. Като е приел обратното, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон - отменително основание чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Ето защо обжалваното решение следва да се отмени в частта, в която е допуснато касационното обжалване /в останалата част то е влязло в сила/ и делото да се реши по същество от касационния съд като предявеният иск бъде уважен и се прогласи нищожността на договора за продажба, предмет на нотариалния акт № 98/2007 г., а самият нотариален акт се отмени на основание чл. 537, ал. 2 ГПК. При този изход на спора ответниците дължат и разноски за всички инстанции в размер на 1390 лв. Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение