Решение № 7275 от 19.7.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби, съответно от "Гудуил Консултинг" ЕООД, представлявано от управителя Б. Тошев, чрез адв. Панайотова и адв. Цветкова, и от "Централна консултантска компания" ЕООД, представлявано от управителя И. Манев, срещу решение 217 от 16.03.2021 г., постановено по адм. дело 335/2019 г. по описа на Административен съд София област /АССО/. С касационната жалба на "Гудуил Консултинг" ЕООД /накратко ГУК/, представлявано от управителя Б. Тошев, се оспорва решението на АССО в частите му, с които е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение 1383 от 13.12.2018г., постановено от КЗК, по преписка КЗК- 212/2018г., както следва: в частта, с която е установено, че "Централна консултантска компания" ЕООД не е извършило нарушение по чл.30, чл.35, ал.1 и ал.3, чл.36, ал.1, чл.37, ал.1 и ал.2 и чл.29 от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/, както и в частта, с която е установено, че физическите лица Н. Манев, И. Манев, В. Недева и И. Друнин не са извършили нарушения по чл.2, ал.1, т.4 във връзка с чл. 29, чл.30, чл.31, чл.35, ал.1 и ал.3, чл.36, ал.1 е чл.37, ал.1 и ал.2 от ЗЗК. Според този касатор, решението в обжалваните от него части, е постановено при груби нарушения на административно- производствените правила, неизяснена фактическа обстановка и превратно тълкуване на събраните доказателства. Иска се отмяна на първоинстанционното решение в оспорените части, като вместо него бъде постановено друго, установяващо, че са извършени твърдяните нарушения, визирани по- горе. Отправя се искане решението в благоприятната за страната част да бъде потвърдено. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от пълномощниците адв. Тенева и адв. Цветкова, които отправят искане до съда същата да бъде уважена изцяло, като на страната бъдат присъдени и сторените разноски, съгласно представен списък. Депозирана е и писмена защита в подкрепа на релевираните доводи и оплаквания. В касационната жалба на "Централна консултантска компания" ЕООД /ЦКК/ , представлявано от управителя И. Манев, се твърди, че съдебното решение в частите, с които е установено извършено нарушение по чл.31 от ЗЗК от страна на дружеството- касатор, наложена е имуществена санкция в размер на 4% от нетните приходи от продажби на дружеството за финансовата 2017 г., равняващи се на 22 000 лв. и е постановено прекратяване на нарушението, е необосновано, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Отправя се искане решението на АССО в така очертаните негови части да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъде установено, че не е извършено нарушение по чл.31 от ЗЗК от страна на ЦКК. Алтернативно се отправя молба към съда, в случай, че приеме, че решението в установителната му част е правилно, да намали размера на санкцията, като я редуцира под сумата 22 000 лв. Според този касатор, решениетона АССО в частите му, с които е отхвърлена жалбата на ГУК е правилно и следва да бъде оставено в сила, тъй като при постановяването му не са допуснати релевираните пороци. В съдебни заседания дружеството се представлява от адв. Атанасов и адв. Агова, които поддържат доводи за основателност на жалбата на ЦКК иза неоснователност на жалбата на ГУК. Заявена е и претенция за разноски, съгласно представен списък. Ответникът- Комисия за защита на конкуренцията, чрез пълномощника си юрк. Липчев, изразява становище за неоснователност и на двете касационни жалби. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Ответниците И. Друнин, В. Недева и И. Манев, чрез упълномощените процесуални представители адв. Атанасов и адв. Агова, изразяват мотивирано становще досежно правилността на обжалваното решение в частите му, в които е прието, че от тях, в качеството им на физически лица, не са извършени нарушения по чл.2, ал.1, т.4 във връзка с чл. 29, чл.30, 31, чл.35, ал.1 и ал.3, чл.36, ал.1, чл.37, ал.1 и ал.2 от ЗЗК. Претендират се разноски, като са представени списъци и доказателства за извършено плащане от всяко от трите лица, чрез пълномощника адв. Агова. Ответникът Н. Манев, чрез упълномощиния адв. Христов, също изразява мотивирано становище, че решението на АССО, в частта, в която по отношение на него е прието за установено, че не е извършено нарушение по чл.2, ал.1, т.4 във връзка с чл. 29, чл.30, чл.31, чл.35, ал.1 и ал.3, чл.36, ал.1, чл.37, ал.1 и ал.2 от ЗЗК, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Претендира разноски, съобразно представен списък и приложени доказателства към него. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, тричленен състав на Четвърто отделение, след като прецени наведените в касационните жалби доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и против подлежащо на касационно оспорване съдебно решение, са допустими, а разгледани по същество- неоснователни. Предмет на обжалване пред настоящата инстанция са следните части на постановения от АССО съдебен акт: 1. частта, с която е отхвърлена жалбата на ГУК срещу частите от решението на КЗК, в които е установено, че от ЦКК не е извършено нарушение по чл.30, чл.35, ал.1 и ал.3, по чл.36, ал.1, чл.37, ал.1 и ал.2 и чл.29 от ЗЗК, както и в частта, с която е установено, че физическите лица Н. Манев, И. Манев, В. Недева и И. Друнин не са извършили нарушения по чл.2, ал.1, т.4 във връзка с чл.30, чл.31, чл.35, ал.1 и ал.3, чл.36, ал.1 е чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗЗК и чл.29 от ЗЗК; 2. частта, с която е отхвърлена жалбата на ЦКК срещу решението на КЗК в частите му, с които е установено извършено нарушение по чл.31 от ЗЗК от страна на ЦКК, наложена е имуществена санкция на това дружество в размер на 4% от нетните приходи от продажби на дружеството за финансовата 2017г., равняващи са на 22 000 лв. и е постановено е прекратяване на нарушението по т.1. Решението в обжалваните му части е валидно, допустимо и правилно. Аргументите за това са следните: Преди всичко следва да се посочи, че правилно, въз основа на събраните по делото доказателства, е потвърден извода на КЗК, че ГУК и ЦКК са предприятия по смисъла на § 1, т.7 от ЗЗК, които извършват стопанска дейност, както и че релевантна за настоящия казус е дейността им по предоставяне на консултантски услуги, свързани с кандидатстване и участие в национални и европейски програми и проекти за финансиране, която го поставя в конкурентни отношения и е обективна предпоставка за прилагането на разпоредбитеот глава VII от ЗЗК. Съответен на закона е и изводът, че визираната мателиално- правна уредба е приложима спрямо физическите лица Н. Манев, И. Манев, В. Недева и И. Друнин. Правилно е дефиниран и процесният период, като това обстоятелство обосновано е съобразено и от първостепенният съд. Доколкото ЦКК e учредeно през октомври 2016 г. и осъществява реално стопанска дейност от м. ноември същата година, то и оценката за действията му следва да се направи от м. октомври 2016 г., откогато може да се изследва дали ЦКК като самостоятелен и независим правен субект извършва твърдяните в искането нарушения, до произнасянето на КЗК. По касационната жалба на "Гудуил Консултинг" ЕООД: Относно оплакванията в касационната жалба за неправилност на изводите на първостепенния съд за липса на нарушение по чл.30 от ЗЗК. За да е налице съставомерно поведение от страна на конкурент, което да може да бъде квалифицирано като нарушение на забраната по чл. 30 от ЗЗК, е задължително разпространените твърдения да са неверни или да изопачават истината. Представяне на факти в изопачен вид е налице при преиначаване, видоизменяне или неточно интерпретиране на обективно съществуващи факти, при което същите придобиват съдържание, значение или смисъл, различен от действителния. Смисълът на тази забрана е да не се правят изявления, които да дискредитират доброто име на конкурент. Противно на твърденията в касационната жалба, настоящият състав намира, че всички факти, относими към състава на чл.30 от ЗЗК, са разгледани от КЗК, а впоследствие и от съда. Обоснован е изводът на първостепенния съд, че от страна на ГУК е налице общо посочване на факти и твърдения за неверни и/или изопачени факти, уронващи доброто име на дружеството, по отношение на които се твърди, че не са били разгледани и обсъдени от КЗК. Липсва каквато и да било конкретика в оплакванията досежно това кой е осъществил твърдяните увреждащи действия, в какво са се изразявали те, какво е било съдържанието на твърдяната или разпространявана информация, спрямо кого са предприети увреждащите действия. Съдът обосновано е констатирал, че въпреки бланкетността на твърденията на страната, която твърди да е засегната от нарушението, КЗК е събрала по преписката становища, информация, доказателства от всички възможни източници , и не е намерила за установени релевантни факти, които да бъдат отнесени към състав ана чл.30 от ЗЗК. Относно оплакванията в касационната жалба за неправилност на изводите на първостепенния съд за липса на нарушения по чл.35, ал.1 и ал.3 от ЗЗК. Разпоредбата на чл.35, ал.1 ЗЗК забранява имитация на стоки и услуги. Според нея имитация е налице при предлагане на стоки или услуги, които с външен вид, опаковка, маркировка, наименование или други белези, заблуждават или могат да доведат до заблуждение относно произхода, производителя, продавача, начина и мястото на производство, източника и начина на придобиване или на използване, количеството, качеството, естеството, потребителските свойства и други съществени характеристики на стоката или услугата. За да е осъществен състава на това нарушение, е необходимо имитираната стока или услуга да е утвърдена на пазара от друг търговец и да се ползва с разпознаваемост с него. Само така клиентите на определена стока или услуга могат да бъдат заблудени относно посочените в законовата разпоредба нейни характеристики. За да се направи такъв анализ, е необходимо да се изследва спецификата на конкретната стока или услуга. Правилно първостепенният съд е установил, че в разглеждания случай при направено непосредствено сравнение на използваните бланки на договори, които са с почни идентично съдържание не съставлява белег на предлаганата услуга, които да е от естество да може да заблуди потребителя относно предлагащия услугата търговец. За да се стигне до подписване на договор за предиставяне на съответните консултантски услуги между дружеството, което ги предлага, и неговия клиент, са проведени преговори, в които несъмнено за клиента е имало яснота с кого преговаря. Както първостепенният съд правилно е отбелязал, клиентът е посетил офис на дружеството, разгледал е неговия сайт и т.н., тоест, разбрал е кое е то. До подписване на договор за предоставяне на услугата във всички случаи се стига, след като страните по него са разбрали кой е изпълнителят по договора. По тези съображения, оплакванията на касатора срещу изводите на съда досежно липсата на осъществена имитация по чл.35, ал.1 от ЗЗК, се явяват изцяло неоснователни. Само в допълнение на изложеното от административния съд следва да бъде посочено, че информираният потребител не би могъл да бъде въведен в заблуждение относно икономическите субекти, предлагащи процесните консултантски услуги, поради очакваната осведоменост и внимание на потребителя при избора на дружеството, което да ги представлява при кандидатстване и участие в европейски и национални програми и проекти за финансиране, както и предвид утвърдеността на пазара на фирмите, предлагащи тези услуги. Що се отнася до приложението на разпоредбата на чл. 35, ал. 3 ЗЗК, то същата въвежда специална хипотеза на имитация, като забранява използването на домейн или външен вид на интернет страница, идентични или близки до тези на други лица, по начин, който може да доведе до заблуждение и/или да увреди интересите на конкурентите. Сходството се преценява без нуждата от специализирани знания и умения като КЗК се е произнесла мотивирано по твърдени форми на имитация, а първоинстанционният съд обосновано и правилно е споделил правните й изводи. Давайки правилна правна квалификация на твърденията на ГУК, които са относими към фактическия състав на обсъжданата разпоредба, КЗК и съдът са разгледали използването от страна на ЦКК на интернет страницата www.cccinfo.bg, по отношение на която ГУК счита, че ЦКК имитира неговата интернет страница- www.gwconsulting.bg. и са приели, че между тях не е налице сходство, което да обоснове съставомерност на поведението на ЦКК по смисъла на чл. 35, ал. 3. Настоящият състав споделя изводите на административния съд досежно разглежданата част от постановеното решение. В съответствие с данните по делото административният съд е констатирал, че изгледът и съдържанието на интернет страниците на двете дружества, включително и по отношение на най- дребните детайли, не налагат извод за сходство на създадената през 2016г. интернет страница на ЦКК и съществуващата към този момент интернет страница на ГУК. Взети са предвид съдържанието, указанията за функционалности и ползване, активните бутони, изображенията, цветовете, шрифтовете, рекламните посления и т.н. Правилна е и преценката на съда, че осъщественият от КЗК сравнителен анализ е детайлен и всестранен, включително и по отношение установеното известно сходство между променената през 2018г. интернет страница на ГУК и тази на ЦКК, което , обаче, на първо място, не е в достатъчно висока степен, а, от друга страна, е резултат от действията по промяна на интернет страницата на самото дружество- жалбоподател, а не на ЦКК. Налага се изводът, до който е достигнал и първостепенният съд, че посредством използването от страна на ЦКК на горепосочената интернет страница, не съществува вероятност потребителите да бъдат въведени в заблуждение и/или да бъдат увредени интересите на конкурентите. Несъстоятелно е оплакването в касационната жалба, че съдът не е съобразил наличието на идентичност на съществуващи таблици за търговски отстъпки при сключването на договори за консултантски услуги на интернет страниците съответно на ГУК и на ЦКК. Наличието на сходни и дори идентични търговски отстъпки, предоставяни от двете дружества, е напълно ирелевантно досежно приложимостта на горепосочената разпоредба. Относно оплакванията в касационната жалба за неправилност на изводите на първостепенния съд за липса на нарушение по чл.36, ал.1 от ЗЗК. Правилно в обжалваното решение е прието, че не е налице хипотезата на чл. 36, ал.1 ЗЗК, тъй като от доказателствата по делото не се установява нелоялна конкуренция от страна на ЦКК, изразяваща се в привличане на клиенти, в резултат на което се нарушават вече сключени договори или се прекратяват такива на ГУК. При установените факти и обстоятелства пред КЗК, законосъобразни са изводите в обжалваното решение, че не е налице състав на чл. 36, ал.1 ЗЗК. Тази разпоредба забранява осъществяването на нелоялна конкуренция, която е насочена към привличане на клиенти, в резултат на което се прекратяват или се нарушават сключени договори или се осуетява сключването им с конкуренти. Разглеждайки оплакванията досежно проявлението на така твърдяното нарушение, съдът е проследил доводите на ГУК пред КЗК, които могат да бъдат обобщени в няколко групи: Първата от тях е, че е предизвикано прекратяване на отношения или осуетяване на такива с клиенти чрез CRM системата на ГУК /съставляваща софтуер, служещ за управление на бизнес процес, включващ работа с крайни клиенти/, в която са заличавани данни или са отбелязвани неверни такива за фирми /особено за надеждни фирми с потенциал да бъдат одобрени/ с цел отклоняването им към ЦКК, което да ги консултира или изготви зя тях проектни предложения по оперативни програми, както и извършване на тези действия, когато физическите лица- ответници, още са били служители на ГУК. Втората група оплаквания обхващат твърдения за недобросъвестно поведение от страна на ЦКК, изразяващо се в това, че в CRM системата на ГУК е записано, че определено дружество /напр. "Мони- МГ" ООД/ не проявява интерес към дадена схема/ мярка, а от сайта на ОПИК се вижда, че дружеството има одобрен за финансиране проект, за който се твърди, че е изпълнен от ЦКК. Следващата група оплаквания се свеждат до твърдения ,че от страна на ЦКК и/или служители на дружеството или свързани с него лица /И. Друнин, Р. Петров/, е разпространена информация, съгласно която ГУК е в нестабилно финансово състояние, предоставя некачествени услуги и т.н., тоест, информация, уронваща доброто име на ГУК, в резултат на което се е стигнало до прекратяване на договори с клиенти, изменение на договорни условия в насока намаляване на възнаграждения по договорите за консултантски услуги или до осуетяване на сключване на нови договори. Четвъртата група оплаквания обхващат доводи, според които преустановяването на договорните отношения на ГУК с "Палисандър" ООД е следствие от недобросъвестното поведение на И. Друнин в качеството й на административен директор , което се е изразило в допускане /заедно с предходния управител А. Манев/ да се сключи неизгоден за ГУК договор , като по този начин дружеството е тласкано към финансови загуби, уронвано е доброто му име и са създадени предпоставки това, а и други дружества да се насочат към конкурентите. На всички тези оплаквания е даден отговор в мотивите на обжалваното съдебно решение, към които настоящата съдебна инстанция може да препрати на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК. Необходимо е, все пак, да се акцентира върху следното: на стр.79 от съдебното решение се съдържат множество фактически констатации, включително такива, изградени върху ангажирани от жалбоподателя в съдебната фаза на спора писмени доказателства, че между него, от една страна, и "Монд Дервиш" ООД, "Пано- Тех" ООД и др. са сключени договори за консултантски услуги, във връзка с изпълнението на които от страна на ГУК са изпращани покани за доброволно изпълнение на вземания за уговорено и дължимо според кредитора възнаграждение за успех; тези доказателства сочат на съществували между страните договорни отношения по предоставяне на консултантски услуги и възникнали спорове за дължими възнаграждения за успех, но не като следствие от нелоялно поведение на ГУК и на сочените физически лица. Все в потвърждение на този извод са и приобщените гласни доказателства от разпита на свидетелите Е. Димитров и П. Илиева /бивши служители на ГУК и на ЦКК/, подробно възпроизведени на стр. 80 от съдебното решение. Обобощаващият извод, който се налага в резултат на анализа на посочените доказателства, до който е достигнал и решаващият съдебен състав, е, че причините за осуетяването и прекратяването на договорите, както и за неблагоприятното развитие на отношенията между съдоговорителите, изцяло се дължат на недобрия начин на предоставяне на консултантската услуга от страна на ГУК, както и на недоброто й качество, но не и на поведение, осъществявано от страна на конкурента ЦКК. Съдебната практика на ВАС е категорична, че специалният състав на чл. 36, ал. 1 ЗЗК включва елементи и от обективна и от субективна страна, а това са: неправомерното деяние следва да е извършено с цел привличане на клиенти и да е предизвикало определен вредоносен резултат, изразяващ се в прекратяване или нарушаване на договорите на конкурент. Между деянието и последиците следва да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка, а както вече се посочи и вредоносен резултат, но такива не са установени от данните по делото. Като е приел, че не е налице нарушение на чл. 36, ал.1 ЗЗК първоинстанционният съд не е допуснал сочените от касатора нарушения при постановяване на съдебния си акт. Относно оплакванията в касационната жалба за неправилност на изводите на първостепенния съд за липса на нарушение по чл.37, ал.1 и ал.2 от ЗЗК. Разпоредбата на чл. 37 от ЗЗК забранява узнаването, използването или разгласяването на производствена или търговска тайна в противоречие с добросъвестната търговска практика (ал.1), както и използването и разгласяването на такава тайна, когато същата е узната или съобщена при условие да не бъде използвана или разгласявана. (ал.2). Правилно административният съд е приел, че ЦКК не е осъществило състава на нарушение по чл.37 от ЗЗК, при известна корекция на мотивите. Принципно правилен е изводът на АССО, че установяването на нарушение по чл.37 от ЗЗК е свързано със задължителното представяне от страна искателя пред КЗК, в случая- ГУК, на доказателства за това кои факти, информация, решения и данни, свързани със стопанската му дейност са приети от него за производствена и/ или търговска тайна, как е направено това и какви мерки са взети, за да се запази тази тайна. Несъответен на данните по делото е изводът на КЗК, възприет и от първостепенния съд, че в разглеждания случай ГУК не е определило, конкретизирало и отграничило информацията, представляваща негова търговска тайна, и не е довело това до знанието на боравещите с нея. Изводите на съда не кореспондират със съдържанието на сключените с работещите в дружеството трудови и граждански договори, с подписваните от работниците и служителите декларации при започване на работа, с Етичния кодекс и Правилника за вътрешния трудов ред. Така например, в съдържанието на трудовите договори, които са били подписвани от служителите на ГУК, изрично е вписано, че "за конфиденциална информация по смисъла на този договор трябва да се счита всичко това, което има, но не е изключително от бизнес характер, търговски или технически данни, информации, имена и данни на посредниците, които по някакъв начин и форма стават достояние на служителя". Горното влиза в противоречие с извода на съда, че дружеството не е указало на своите служители коя част от документацията е производствена или търговска тайна за дружеството. Противно на административния съд, настоящата инстанция намира, че съдържанието на приложените по преписката трудови договори /досежно поетото задължение по т. III.9 от тях/, както и на декларациите, подписвани от служителите с поемане на задължение за опазване на фирмена тайна, могат да бъдат възприети като необходима мярка за запазване на информацията по смисъла на § 1, т.9 от ДР на ЗЗК. Необосноваността на обсъдените по- горе изводи на АССО, обаче, не е повлияла върху правилността на крайния му извод за липса на осъществени нарушения по чл.37 от ЗЗК, доколкото всички поддържани твърдения са останали неподкрепени от конкретни доказателства. Основно твърденията по този аспект от спора са се свеждали до доводи за това, че В. Недева, Н. Манев, И. Манев, Ю. Семов и И. Друнин, П. Илева и др., в качеството им на бивши управители /служители на ГУК, използвайки неправомерно информация, съставляваща търговска тайна /база данни за потенциални и настоящи клиенти, партньори, договори с клиенти (вкл. типови договори), условия към клиенти, оферти, видове отстъпки, информация за одобрени проекти на клиенти на ГУК и потенциални такива и т.н./, са съдействали по този начин да бъдат отнети пазарни дялове на ГУК в полза на ЦКК. Както бе посочено по- горе, доказателства в подкрепа на соченото недобросъвестно поведение от споменатите лица не са ангажирани. На стр.83 от съдебното решение са обсъдени изслушаните свидетелски показания на св. П. Илиева /служителка в ГУК до 2016г./, по отношение на които съдът е изложил аргументирано становището си, че не са годни да обосноват извод в подкрепа на тезата за допуснати нарушения при използването или разпространяването на производствена или търговска тайна. В касационната жалба се съдържат обстойни доводи за необосноваността на изводите на съда, включително при преценката на гласните доказателства, които не следва да бъдат споделени. В касационната жалба се възразява и срещу изводите на съда, че ЦКК не е "копирала" модела на работа на ГУК, що се отнася до разделянето на територията на страната на шест отделни района, включително с обособяване на три офиса на дружеството /в градовете София, Стара Загора и Варна/. Възприемането на този модел на работа от страна на ГУК се основава на разделяне и обособяване на територията на Република България на шест района във връзка със съответни специфики на стопанското им развитие по силата на съответен нормативен акт- Постановление на Министерски съвет от 27 юли 2000г. Възприетият подход от ЦКК е всъщност официално използваният за диференциране на отделните райони, поради което и съдът правилно е счел, че не може да се претендира уникалност на модела. Не са налице основания да се търси отговорност на ЦКК за използването на същия, респективно поведението на дружеството не е съставомерно по смисъла на разпоредбата на чл. 37 от ЗЗК. По оплакванията за неправилно приложение от първостепенния съд на чл.29 от ЗЗК. Обосновани са изводите на административния съд за липса на нарушение и по общия текст на чл.29 от ЗЗК. С разпоредбата на чл. 29 от ЗЗК е установена обща забрана за нелоялна конкуренция. С нея се забранява всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите. Съгласно § 1, т. 2 от ЗЗК, добросъвестна търговска практика са правилата, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите и обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави. Нормата на чл. 29 от ЗЗК има субсидиарен характер и може да намери самостоятелно приложение само когато разследваното деяние не може да бъде подведено под някой от специалните състави, регламентирани в глава VII от ЗЗК (чл. 30 - чл. 37). Правилно съдът, отчитайки, че не са налице доказателства бивши служители на ГУК да са прекратили трудовите си правоотношения с него поради забавяне изплащането на трудовите им възнаграждения в резултат на недобросъвестното поведение на ЦКК или на някое от физическите лица- ответници в производството, е счел за недоказано твърдяното нарушение по чл.29 от ЗЗК. Въз основа на доказателствата по делото административният съд е приел, че част от напусналите ГУК лица са получили предложения за работа от свои бивши колеги, вече работещи в ЦКК, но след напускането си на ГУК, а други са кандидатсвали по обяви за работа в дружеството. Обосновано съдът е възприел и тезата на КЗК, че не са съставомерно поведение по смисъла на чл.29 ЗЗК действия на ЦКК по ситуиране на офисите му в близост до тези на ГУК. Само по себе си позиционирането на офис близо до конкурент не може да увреди неговите интереси и не може да бъде възприето като недобросъвестно, доколкото право на всеки стопански субект е да избере място за своите търговски обекти, което счете за подходящо. Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че, след като по делото не се установява ЦКК да е извършило нарушения по чл. 29, чл.30, чл.35, ал.1 и ал.3, чл.36, ал.1 е чл.37, ал.1 и ал.2 от ЗЗК, то не са налице предпоставки и за реализиране на отговорността на физическите лица И. Друнин, В. Недева и И. Манев и Н. Манев по тези текстове във вр. с чл.2, ал.1, т.4 от ЗЗК. Като е потвърдил извода на КЗК за липса на основания за ангажиране отговорността на ЦКК по горепосочените разпоредби, правилно АССО е счел, че не са налице основания за съответното ангажиране на отговорността на тези физически лица за съдействие по смисъла на чл.2, ал.1, т.4 от ЗЗК. Доколкото е установено извършване на нарушение от страна на ЦКК по чл.31 от ЗЗК, съдът законосъобразно е счел, че следва да бъде анализирано поведението на физическите лица И. Друнин, Н. Манев, И. Манев и В. Недева във връзка с установяване на съдействие от тяхна страна за извършването на това нарушение /чл.2, ал.1, т.4 във връзка с чл.31 от ЗЗК/. Настоящият състав констатира, че доводите в касационната жалба на ГУК досежно така очертаните аспекти от спора са изградени върху хипотези, чиято степен на вероятност, според касатора, налага изводи, различни от тези на АССО. Така например, касаторът поддържа, че на практика не е било възможно ЦКК да има информация за деловите интереси на фирмите, която да не му е била предоставена от Н. Манев и И. Друнин, тъй като те, като бивши служители на ГУК, са разполагали с такава. Несъмнено твърдението на касатора има характер на предположение, което не подкрепя касационните оплаквания. При извършената служебна проверка относно правилното приложение на материалния закон, настоящият състав счита, че следва да бъдат споделени изводите на първостепенния съд, че не се установяват каквито и да е конкретни действия, които да бъдат квалифицирани като съдействие по смисъла на чл.2, ал.1, т.4 от ЗЗК при установеното нарушение на дружеството по чл.31 от ЗЗК. В заключение по изложените по- горе аспекти на спора следва да бъдат обсъдени представените от касатора ГУК в настоящото производство писмени доказателства. С тях се прави настоятелен опит да бъдат допълнително обосновани релевираните оплаквания срещу различни части от решението на АССО в неговата отхвърлителна част. Съдът намира, че приетите писмени доказателства с определение от 02.02.2022г. /справка от СРМ на ГУК за "БИС 98" ООД, Раздел "Процес на продажби"; Покана за доброволно изпълнение от ГУК до "Пано-тех" ЕООД, получена от управителя В. Чаушев на 13.09.2018г., ведно с известие за доставяне; Протокол 90/2019г. за съдебно- графическа експертиза по гр.д. 12978/2018г. по описа на СРС; заверени преписи от Решение по гр.д. 13662/2018г. по описа на СРС, 168-ми състав, потвърдено с Решение по гр.д. 9228/2019г. по описа на Софийски градски съд/ не могат да формират изводи, различни от тези, до които е достигнал първостепенният съд. Останалите визирани в молбата на ГУК писмени доказателства също са без каквато е да е относимост към предмета на спора, като съдът намира за необходимо да подчертае, че преобладаващата част от тях са били представени от ГУК в първоинстанционното производство и не са приети от АССО, за което съдът е изложил съответни мотиви. Касае се за неотносими доказателства, с които по същество се измества фокуса на спорните отношения между страните. По касационната жалба на "Централна консултантска компания" ЕООД: Административният съд е приел, че актът на КЗК е постановен при правилно приложение на материалния закон по отношение на забраната по чл. 31 от ЗЗК. Констатирайки, че са налице убедителни доказателства за действия, попадащи в обхвата на цитираната разпоредба, съдът е счел, че твърдяното нарушение действително е установено. В резултат на това е отхвърлил жалбата на ЦКК срещу следните части от решението на КЗК: по т.1, т.2 и т.12, с които е установено извършено нарушение по чл.31 от ЗЗК от страна на ЦКК, наложена е имуществена санкция на това дружество в размер на 4% от нетните приходи от продажби на дружеството за финансовата 2017г., равняващи са на 22 000 лв. и е постановено е прекратяване на нарушението по т.1. Решението на АССО е правилно и в тази негова обжалвана част. Забраната за нелоялна конкуренция по чл. 31 ЗЗК се отнася за въвеждането в заблуждение относно съществени свойства на стоките или услугите или относно начина на използване на стоките или предоставяне на услугите чрез твърдение на неверни сведения или чрез изопачаване на факти. За правилното тълкуване и прилагане на разпоредбата, възприети и в константната практика на Върховния административен съд, изпълнителното деяние на фактическия състав на забраната по чл. 31 от ЗЗК се осъществява чрез действие извършено твърдение или изопачаване. КЗК е констатирала, че ЦКК е разпространило неверни сведения и изопачени факти, които въвеждат в заблуждение относно мащабите на дейността на дружеството. Така, Комисията е установила, че в долния край на началната страница на интернет сайта на дружеството www.cccinfo.bg е разположен банер, на който се визуализира надпис 235 реализирани проекта , за които в административното производство не са ангажирани доказателства, че реално са били осъществени. В периода, в който ответното дружество извършва дейност по предоставяне на консултантски услуги, свързани с кандидатстване и участие в национални и европейски програми и проекти за финансиране, дружеството няма реализирани 235 проекта. Всъщност, в защитната си теза ЦКК не отрича факта, че на началната страница на интернет сайта му е изнесена информация досежно мащабността на дейността му, която не съответства на действителното положение, но поддържа, че се касае за допусната техническа грешка, "като вместо 23, е посочено 235 проекта". И в касационната жалба се твърди, че грешката не е можело да бъде поправена, тъй като по принцип функциониращата система технически не позволява извършването на поправка. В хода на производството по преписката не се представиха доказателства, от които да е видно, че дружеството е положило необходимите усилия за поправянето на недостоверната информация, свързана с броя реализирани от дружеството проекти. Твърденията са неоснователни и те обосновано са възприети и от административния съд като такива в мотивите на обжалваното решение. Законосъоразен е изводът на решаващия състав, че ЦКК е следвало да предприеме действия, с които да поправи твърдяната техническа грешка по отношение на броя реализирани от дружеството проекти. За извършването на това действие дружеството е разполагало с много дълъг период от време. Дори и към датата на постановяване на акта на КЗК, банерът, съдържащ информация за 235 реализирани проекта е продължил да присъства на началната страница на сайта на дружеството. Доказателства дори за предприети начални действия за промяна на съдържанието му не са представени. При тези данни, административният съд обосновано е счел, че на основание чл. 100, ал. 1, т. 6 от ЗЗК, на ЦКК е наложена имуществена санкция в размер на до 10 % от общия оборот за предходната финансова година, посочен в годишния финансов отчет на предприятието-нарушител. Противно на касатора, съдът счита, че размерът на така наложената санкция, изчислен като 4% от нетните приходи от продажби на дружеството за 2017 г., който възлиза на 22 000 лева не е завишен и не кореспондира на характера на допуснато нарушение. Касае се за период от повече от две години- от октомври 2016г. до декември 2018г., тоест налице е значителна продължителност на периода на нарушението, като отегчаващо обстоятелство. От съществено значение за преценката на размера на наложената санкция е и друго отегчаващо обстоятелство, а именно, че дори и след образуването на производството пред КЗК, нарушението не е преустановено. Като е достигнал до аналогични изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила в посочената по- горе отхвърлителна част. С оглед изложеното, настоящия състав също намира, че е налице твърдяното нарушение по чл. 31 от ЗЗК от страна на ЦКК, изразяващо се в заблуждаване относно съществени свойства на стоките чрез изопачаване на факти по отношение на мащабите на дейността на дружеството, поради което правилно решението на КЗК е потвърдено в частта, с която е прието, че е извършено нарушение, наложена е имуществена санкция, постановено е прекратяване на нарушението и незабавно изпълнение на прекратяването. Обжалваното решение, като обосновано и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила изцяло. С оглед неоснователността и на двете касационни жалби неоснователни са и исканията на касаторите за присъждане на направените от тях разноски по делото. При този изход на делото и на основание чл.143, ал.3 от АПК, касаторът "Гудуил Консултинг" ЕООД следва да заплати на И. Друнин, на В. Недева, на И. Манев и на Н. Манев разноски за настоящата инстанция, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение, както следва: в размер на по 2 000 лв. на първите трима от тях, а на Н. Манев- сумата 800 лв., съобразно приложените писмени доказателства към представените списъци за разноски. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховния административен съд,